Ген. Съби Събев, първият национален военен представител на България в Главната квартира на НАТО, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Ще говорим за упорството, с което страната ни отказва да предостави оръжия за Украйна. 18 европейски държави подписаха проекта на Европейската агенция за отбрана за съвместно закупуване на боеприпаси за Украйна и за попълване на националните запаси на държавите-членки, които предоставят помощта. Проектът е на стойност 2 млрд. евро, България не е сред подписалите. България се ангажира с производството на снаряди за нуждите на нашите партньори, но ако те поискат това, обаче не за Украйна. Нещо повече, България ще постави условие: произведени на нейна територия снаряди, поръчани от  други държави, да не отиват в Украйна. Как приемат нашите евроатлантически партньори, че България отказва да се включи в европейската инициатива да изпрати боеприпаси за Украйна? Наш гост е ген. Съби Събев – първият национален военен представител на България в Главната квартира на НАТО. България отказва да помогне на Украйна, като изпрати боеприпаси от старите съветски калибри, както и да не е част от общата поръчка, но не се е противопоставила на решението на страните-членки. Защо България отказва да се присъедини към усилия на Европейския съюз да укрепи способностите на Украйна на бойното поле?  

Като че ли на пръв поглед няма логическо обяснение за това, че България се дърпа от солидарността, която проявява Европейския съюз към Украйна, особено сега, в решителен момент за нейната отбрана, и нещо повече, България не изпълнява и решение на Народното събрание от началото на декември миналата година, когато беше гласувано да се предостави определена военнотехническа помощ, и което решение задължи правителството да предоставя такава и в бъдеще при поискване от Украйна съгласно нейните потребности и, разбира се, нашите възможности. И веднага намираме лекото оправдание, че България няма повече възможности, затова няма да предоставя, а президентът ни съвсем категорично заяви на нашите съюзници, аз не ги казвам партньори, защото и с Европейският съюз, и с  НАТО ние сме съюзници, та той категорично отказа, че служебното правителство няма да предостави абсолютно нищо, което буди доста силно, най-леката дума ще употребя, недоумение, неразбиране, защо България постъпва така. И веднага могат да се намерят отговорите, че България очевидно поддържа много повече Руската федерация в нейната агресия срещу Украйна, вместо да поддържа жертвата на тази агресия. И по този начин България тежко, срамно петно си поставя на челото, което най-вероятно дълго време няма да можем да го изтрием. Лошото е, че най-вероятно тези, които нанасят това петно, няма да понесат съответната не само политическа, а и юридическа отговорност, за съжаление.  

А имате ли, г-н генерал, обяснение защо България отказва да бъде част от споразумението на доставката на 1 милион 155-милиметрови снаряди за Украйна при положение, че от Европейския съюз за това ще получи съответните средства?  

Аз не съм сигурен, дали само става въпрос за този калибър 155-милиметрови. Той е основното количество от това, от което се нуждае Украйна. Доколкото знам, един от заводите у нас вече е подготвил такава поточна линия за производството именно на такива 155-милиметрови снаряди. Но веднага оттук виждаме и обяснението на нашия служебен министър на отбраната, че България не използва в момента такъв калибър, което е вярно, защото ние нямаме такива артилерийски средства, но предстои да въведем. Даже и доколкото знам, се подготвя обществена поръчка за закупуване на такива системи. И тук веднага се поставя въпроса: защо България, която планира да приеме такива системи, и може да започне производството на такива боеприпаси, не се присъединява към тази европейска инициатива? Доста жалко е, за което най-вероятно предполагам, че ще бъде въпрос към президента от нашите съюзници, за да се търси някакво обяснение защо България не се присъединява. Веднага ще каже нашият президент, че това е суверенно решение на България, но суверенното решене на България не трябва да възпрепятства общите решения в Европейския съюз, и не трябва да се превръщаме във втора Унгария, и трябва да следваме общоевропейските решения, да бъдем част от тях, и най-важното да участваме в тях, не само да бъдем пасивни участници във вземането на тези решения. Нещо повече, аз ви казах, че България има достатъчно запаси от тези боеприпаси, които Украйна широко използва все още в своята отбранителна война.  

От съветско време?  

Точно така. Даже съвсем от скоро има решение на Министерския съвет за обновяване на някои от запасите от боеприпаси, при което старите ще бъдат върнати на Вазовските машиностроителни заводи, и те съответно по договор трябва да предоставят обратно количество.  

А защо тези боеприпаси не отидат за Украйна?  

Трябва да даде отговор служебното правителство на този въпрос. Може би ще търсят някаква реализация, не мога да ви кажа, но знам, че има такова решение за обновяване на тези запаси. България има доста запаси, на които им изтича технологичния ресурс, говоря за боеприпаси, и които ще трябва да се утилизират може би след година или две. Това е вече по-специфична информация, за която Министерството на отбраната трябва да ви даде отговор. И се задава въпроса: защо да ги утилизираме, да даваме средства за това, вместо да ги предоставим на Украйна, да получим някакви компенсации за тях? Ето това е елементарната логика, за която много хора се питат:  защо ние вървим против тази логика.  

Има ли разумно обяснение, г-н генерал?  

Разумното обяснение е това, че нашият президент е поел някакъв ангажимент, че в никакъв случай няма да се предоставят боеприпаси на Украйна и да повтаря тази руска опорка, че който предоставя боеприпаси, става участник в тази война, че удължава тази война, едва ли не руската логика е: никой не трябва да дава боеприпаси, за да може Русия по-бързо да приключи с Украйна. Това е елементарната логика. И аз мисля, че след конституирането на новото Народно събрание българският президент трябва да бъде извикан в Народното събрание да даде някакво обяснение.  

Задавам си и този въпрос: защо страната ни оказва да достави необходимите на Украйна снаряди, а иначе те могат да потеглят към украинското бойно поле чрез триъгълни сделки? Т.е. морално отказва своята подкрепа, но от бизнес гледна точка оръжието, съответно боеприпасите могат да отидат там през трети държави.

 

Точно това беше схемата при предното редовно правителство, когато очевидно за съхранение на кабинета не се предоставиха като дарение такива боеприпаси, а те бяха продавани на други страни, и други страни го предоставяха на Украйна.  

Е, сега няма кабинет, който да съхраняваме.  

Трудно ми е да ви го обясня от логична гледна точка. Може би включва всичко, което много хора си мислят, че действително има някакви зависимости в нашия кабинет, които ги следват така упорито, и по този начин доста злепоставят страната като съюзна държава и пред НАТО, и пред Европейския съюз. И губим доверие, което след това много трудно ще бъде възстановено.  

Отказите от тези участия ще се отразят ли на стремежите ни за приемане в "Шенген“?  

Възможно е да се отразят, при което да се види, че България не е надежден партньор в Европейския съюз, че дори и да бъде приета в "Шенген“, ще има съмнения дали тя ще си изпълнява задълженията като страна от Шенгенското пространство. И всичко в този ред на мисли, които съвсем резонно могат да възникнат в нашите съюзници от Европейския съюз.  

А и от НАТО. Там какви последици може да има за България?  

От НАТО дори още повече, защото след като България не проявява солидарност към един партньор на НАТО, който е под агресия, е резонно да възникнат съмненията дали България ще си изпълни съюзническите задължения, ако се наложи, от чл. 5 на Вашингтонския договор. Много логично е да възникне това съмнение и ние не трябва да се сърдим, че сме го предизвикали. А то е в резултат на нашето действие и бездействие като съюзна държава и от Европейския съюз и от НАТО. 

В резултат от такива съмнения ще има ли последици за страната ни?     

Загубата на доверие естествено, че ще има последици. Не мога в детайли да се задълбоча какви точно ще бъдат те. България очевидно ще продължи да бъде редовен член на НАТО, ще участва във вземането на решения, но дали организацията ще споделя всички, цялата чувствителна информация, която говоря не само е на ниво секретно, но и на топ секретно. Не мога да ви кажа по този въпрос, тъй като там вече действат специфични критерии, които ако ние като страна-членка на организацията не ги изпълняваме, възможно е и да се предложат някакви ограничения към нас.  

Г-н генерал, какво означава необходимостта от повече артилерийски боеприпаси за Украйна, и то възможно най-скоро? Може би защото текущият процент на потребление на муниции е по-висок от текущия темп на производство?  

Украйна в момента вложи много тежки отбранителни сражения главно в две области: в Бахмут и Авдеевка, леко северозападно от град Донецк. Има очевидно натиск и по другите части на фронтовата линия, макар че не е толкова интензивен както преди месец. И Украйна ако в момента изразходва от 5 до 7 хиляди артилерийски боеприпаси ежедневно, Руската федерация изразходва минимум 20 000. Всеки може да си направи преценка от това съотношение, че реално поради недостиг на боеприпаси очевидно украинската страна понася жертви. И тези жертви са в резултат на това, че несвоевременно е предоставено достатъчно количество боеприпаси, и особено от  страни, като нас, които въобще отказват да предоставят такива боеприпаси. Това е резултат. И всички наши политици, пък и сегашното временно управление на страната, трябва да се замислят за този негативен морален ефект от нашето поведение.  

Според генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, Западът трябва да се подготви за дългосрочен конфликт в Украйна, тъй като перспективите за решаването му все още не се виждат. Какво означава това като действие на бойното поле?  

Той прави този извод в резултат на това, че украинската страна не е снабдена с абсолютно всичко необходимо да обърне хода на войната в своя полза, и съответно да проведе мощни контраофанзиви, с които могат да изтласкат руските окупационни войски от украинска територия и да се възстанови териториалната цялост на страната, което е нейно абсолютно суверенно право по Хартата на ООН. И от тази гледна точка ако не бъдат предоставени своевременно както боеприпаси, така и обещаното въоръжение, очевидно, че Русия все повече мобилизира и личен състав, мобилизира и отбранителната си индустрия, същевременно търси и оръжия и боеприпаси от такива страни, като Иран и Северна Корея, а най-вероятно сега и от Китай, поради което в дългосрочен план, т.е. времето работи в полза на Русия, трябва определено да го кажем. Ако Украйна до към началото на есента или средата на есента тази година не проведе тези контраофанзиви, които планира, най-вероятно войната ще се затегне и ще продължи и следващата година. Т.е. ще се получи продължителен военен конфликт, който дава основание за тези предложения на генералния секретар на НАТО, че трябва да се готвим за продължителна война и за продължително осигуряване на украинската страна с всичко необходимо за нейната отбрана, вместо да го направим сега по-бързо, за да може евентуално един развой на войната в полза на Украйна да създаде предпоставки за нейното приключване до края на тази година.  

Битката за Бахмут продължава и по последна информация частната военна компания "Вагнер“ контролира по-голямата част от града и изтласква въоръжените сили на Украйна. Какво развитие там се очертава?  

Това, което се очертава, е, че частната военна компания "Вагнер“ все повече се задъхва, намалява темпа на своите операции, независимо, че е напреднала в източната част на град Бахмут, северно, северозападно и югозападно от нея. Но някои контраатаки на украинската страна в последните 2-3 дни изтласкаха на определено разстояние, особено югозападната част на Бахмут, и запазиха тази логистична линия, артерия, която реално осигурява сили за ротация на отбраната и логистичната подкрепа на бранителите на Бахмут. Битката за Бахмут очевидно е, че се затяга. Украинската страна няма намерение да се евакуира от Бахмут, и очевидно е, че тя ще продължи отбраната на Бахмут дотогава, докогато има смисъл, и докогато ще нанася все по-големи загуби на руската страна. Аз ще цитирам тук и данни, трябва да ви кажа, че този месец реално руската страна понесе най-големи загуби на фронта в Украйна, и най-вече около Бахмут. Те в личен състав се изчисляват някъде на 22 300 души, можете ли да си представите за един месец? Над 220 танка, над 300 бронирани бойни машини, над 250 артилерийски средства и други, да не изреждам. Загуби, които много трудно се възстановяват. И Украйна държи Бахмут, защото по този начин си създава плацдарм при една контраофанзива, да може да атакува много стремително и да проникне в по-голяма дълбочина в руската окупационна зона в Донецка област. Защото много е ясно вече, че до края на 30 март, т.е. до края на месец март тази година Русия няма да успее да изпълни политическата и военната си цел да излезе на административните граници на двете области Луганска и особено Донецка, и по този начин това реално е един военно-политически провал на Русия, който много трудно ще бъде преглътнат и от руската общественост.  

За това ли толкова много е важно това градче Бахмут? Това ли е неговата стратегическа важност за плацдарм за Донецка област?  

Като геолокация той не е от такава стратегическа важност, но при него се смила настъпателната мощ на руската армия в момента. Това е целта на Украйна. Т.е. каквито настъпателни способности има руската армия, тя ги хвърля в момента да превземе Бахмут. Това е основното. И когато не успяват, те просто, както цитирах броя на жертвите, те ще нарастват, и все повече ще нарастват. Вие знаете, че в момента Русия вече изкарва и танкове от ранния период на Студената война Т-54.  

От музеите?  

Не от музеите, но Т-54, Т-55, които отдавна са излезли от въоръжение, които са неприспособими за съвременно бойно поле и съвременните противотанкови средства. Това е принудена да направи вече. Така че отбраната на Бахмут, както ви казах, тя просто смила този нападателен потенциал, който е останал в руската армия. И когато той бъде деградиран до такава степен, вече ще бъде много по-лесно и Украйна да провежда своята офанзива и съответно да печели успехи на бойното поле.  

И да си връща територии?  

Точно така.  

Прогнозирахте, че ключът към войната ще бъде Крим. Ясно е, че Украйна ще атакува Кримския мост. Какви са изгледите за успех там?  

Изгледите за успех са много реални за Украйна. Както споменах, ако тя се подготви сега докъм началото на месец май с това въоръжение, което се очаква, и боеприпасите, и проведе мощна контраофанзива на Запорожкото направление на Мелитопол и Бердянск, излезе на брега на Азовско море, тя разсича реално цялата групировка на Русия в Украйна на две части. И когато те са изолирани, особено тази част, която е в западната част на, западната групировка реално, включително Крим, и разбира се, ще бъдат нанесени удари по Кримския мост след като се излезе на брега на Азовско море, тогава вече снабдяването на тази групировка става изключително проблемно за Русия. И разбира се, ако украинските въоръжени сили успеят да се справят с тези войски, които са останали в западната групировка, и реално излизат на подстъпите на Крим, и се очертава да нахлуят в Крим, независимо, че там се строят много отбранително фортификационни съоръжения, тогава вече става проблем Русия да продължава на войната. При положение, че Украйна удържа настъплението в Донецка и Луганска област, има опасност да нахлуе в Крим и да си възвърне Крим, тогава вече опира въпросът за Русия какво да прави, изправя се пред изключителна дилема: да предложи примирие и преговори или да продължи войната докато бъде ликвидирана и кримската групировка, или примерно да търси някаква ескалация, включително и ядрена, която е много ясно предупредена от редица ядрени държави, включително и от САЩ, и от Китай, че това е недопустимо да се преминава. И най-вероятно няма да си позволят. Така че това се очертава като перспектива. Но това зависи, както споменах, от доставката на всички тези средства, които бяха обещани на Украйна. И жалко, че България стои настрана от тези усилия.  

А вие очаквате ли ново голямо руско настъпление и на какви фронтове?  

Зимната руска офанзива реално вече достига своята кулминация, намалява темпото на операциите, изчерпва се този настъпателен потенциал, и аз предполагам, че до към края на март, най-късно до средата на месец април те ще приключат. Те повече не могат да настъпят докато не създадат нови резерви, да ги екипират, да ги подготвят, евентуално да ги развърнат на фронта. Сега, продължава подготовката на запасни, които са повече мобилизирани по скрит начин. Русия най-вероятно на 1 април ще обяви набирането на военнослужещи на договор. Излезе една цифра за 400 000, но докато ги наберат, тъй като ги екипират, тъй като ги подготвят, това отива някъде 5-6 месеца, и то няма да повлияе така на войната в близък план. Така че и Украйна трябва да използва този прозорец, докато се подготвят нови резерви на Русия. И това е много важно и се разбира от почти всички съюзни държави от НАТО и Европейския съюз, и затова те бързат и с доставката на боеприпаси, и с доставката на военно оборудване. И пак казвам една Унгария и България се явяват абсолютно неадекватни за тази ситуация, и реално те не действат реално като съюзни държави и от Европейския съюз, и от НАТО, те се стремят да бъдат някакви неутрални държави, от една криворазбрана неутралност, която е в полза единствено на Русия.  

Ще бъдат ли предоставени от американците изтребителите F-16?  

Най-вероятно да, но не сега. От сега по-вероятно и даже има решение поляците, т.е. Полша и Словакия да предоставят своите МиГ-29, за да могат да попълнят авиационния парк на Украйна, който е доста вече разреден от войната – загуби, неизправност и т.н., така че някъде събират близо две ескадрили, които ще дадат малко живот на украинската авиация. Няма как да се подготви Украйна в рамките някъде около от 6 до 8 месеца, за да може да използва западна авиационна техника. Има си технологично време за подготовка на летци, за подготовката на инженеро-технически състав, за подготовка на инфраструктура, т.е. летища, съоръжения на летищата и т.н. И докато украинските летища са все още под заплаха от ракетни удари от Русия, няма как да стане. Ако Русия разбира се разкрие, че се подготвят такива летища, тя най-вероятно, направо ще ги атакува. Така че не стои сега като непосредствена задача осигуряването на западни бойни самолети на Украйна, макар че някои летци са изпратени да се провери тяхната подготовка и доколко може бързо да се обучи един контингент летци на Украйна.  

Казахте, че Русия ще потърси резерви и вън от себе си, вън от своята страна, може би ще погледне към Иран, може би ще погледне към Китай. Какво да очакваме оттам?  

Иран вече осигурява… 

Дроновете?  

Да, дроновете "Шахид". Очевидно е, че по скрит начин и Северна Корея осигурява боеприпаси, защото това непрекъснато бомбардиране и този голям разход на артилерийски боеприпаси от Русия, те бяха достигнали един момент от 60 000 на месец – няма как така бързо да ги възстанови руската въоръжена промишленост, макар че тя е вече организирана, дори работи на трисменен режим.  

Но произвежда по 4 000 на ден, което едва ли е достатъчно?  

Тя и повече ще достигне очевидно и за месец, но особено на прецизните боеприпаси, като управляеми ракети с морско зимно въздушно базиране, там е вече малко по-трудно, тъй като от тези санкции, които бяха въведени, не може тя да внася тези компоненти, електрониката като микрочипове, микросхеми и т.н., и най-вероятно това ще търси от Китай. И доколко е говорено сега при посещението на Си Дзинпин в Москва, това не се разкрива, но чрез трети страни като Беларус, Русия ще се опита да ги набави. Така че това се очертава като перспектива особено във възстановяването и на отбранителния потенциал на Русия и по-бързото съзнаване на нови резерви за продължаване на войната.  

Възможно ли е да има сблъсък между Русия, САЩ и НАТО, каквито информации се тиражират?  

Не предвиждам и не виждам някаква висока вероятност от това, напротив, вероятността е нищожна, освен ако Русия не се реши на някои провокации. Така свалянето на безпилотния летателен апарат над Черно море или да кажем на някои самолети на НАТО, които дежурят дори в международното въздушно пространство.  

Изпълняват "Еър полисинг“?



Точно така. Както между другото и Русия изпълнява тези полети около бреговете на Япония, включително западни страни. Ако не стане някой инцидент. Но трябва да се знае, че дори свалянето на един самолет няма да предизвика тази ескалация, която да предизвика такава война. Трудно е, и още повече Русия е ангажирана толкова тежко и търпи неуспехи в Украйна, едва ли някой ще има разумен някакъв аргумент да търси провокации примерно и да се въвлече във война със западния свят, да кажем НАТО и САЩ. Няма такива луднали политици в Русия към този момент, макар че там има "ястреби“ като Медведев, който си представя, че така лесно може едва ли не да се изстреля ракета дори и да удари Международния наказателен съд в Хага. Няма такива. Аз мисля, че все пак има някакъв разум в руското политическо и военно ръководство.  

Как прогнозирате, че ще завърши този конфликт и с каква продължителност ще бъде?  

Труден въпрос, на който търсят отговор много експерти. Най-оптимистичната прогноза е, както споменах в началото на този разговор, ако Украйна действително успее да проведе мощна офанзива и застави Русия да седне на масата на преговорите. Другият негативен сценарий е продължителна война. Още по-негативен сценарий е в една продължителна война Русия да надделее, което много трудно може да бъде допуснато при тази ангажираност и солидарност, която проявява западният свят в момента, и която се очертава да продължи. Путин между друго много разчиташе, че Западът ще се умори от тази продължителна война в Украйна, че общественото мнение в западните страни ще се надигне, че тези разходи, които са свързани с осигуряването на помощ на Украйна, може да предизвика някое брожение в западни страни. Между другото сигурно има руски хибридни операции, които да предизвикват такива брожения. Но на този етап с едни малки изключения, като България и Унгария, ние виждаме, че западният демократичен свят стои твърдо ангажиран с Украйна и ще продължи тази помощ, очевидно колкото е нужно. Но разбира се Западът има интерес тази война да приключи по-бързо. И затова предполагам, че в следващите 1-2 месеца ще има по-масирана помощ към Украйна, така че в една мощна контраофанзива тя да постигне тези цели, които си е поставила, и да обърне хода на войната и да се реализира първият оптимистичен сценарий, за който споменах.  

Какви ще са последиците за България от тази война, г-н генерал?  

Те ще бъдат негативни по отношение на  нашето положение като съюзна държава от Европейския съюз и НАТО, с една силна загуба на доверие. Но дано сега, след изборите, се формира правителство, което да обърне тази политика. Така, това е благоприятният сценарий на България и много хора разчитат на него. И по този начин да бъде изолиран президентът от тази пагубна политика, която той води в момента. Това може да бъде доброто за България. Иначе, ако продължат тази политика със служебни правителства на президента, очевидно ще се задълбочава този негативен образ на България, и може да се стигне до положение, когато някои съюзни държави вече да зададат въпроса: защо е България в тези съюзи? Което разбира се, представлява най-негативните последици от тази политика, която водим в момента. Иначе, проблемът също така за сигурността в Черноморския регион – ако Украйна успее да си възвърне Крим, тогава ще настъпят благоприятни последствия за сигурността на Черноморския регион. Ако не успее, Русия очевидно ще продължи да държи  Крим, и тогава вече България много сериозно трябва да мисли, какви отбранителни способности трябва да развива като съюзна държава от НАТО, и дали ще иска по-силно съюзно присъствие на наша територия.  

Във вид на черноморски бази?  

Черноморски бази трудно е да се изградят на други държави, но примерно да се засилят българските и румънските черноморски военни бази – това да. Разбира се и Турция от друга страна поради Конвенцията от Монтрьо, е много трудно, там има забрана да се изграждат. Т.е. чуждото морско присъствие в Черно море е ограничено по тази конвенция. Но бази примерно с основно национално присъствие, включително и засилване на Военноморските сили на България, на Румъния също така, бреговата отбрана на България и Румъния – да, това може да има такива последствия, които може да натовари и нашия отбранителен бюджет, който в момента е непълно адекватен на нашите отбранителни потребности, които имаме. Така че много са последствията от тази война, някои позитивни, някои много негативни, в зависимост от това, кой сценарий ще се развие за край на войната. Остава да видим в следващите месеци.  

Цоня Събчева