Ген. Чавдар Червенков, бивш началник на службата за военно разузнаване и министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

"Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ внесоха четири законопроекта, в които с част от текстовете се ограничават правомощията на президента към службите. Двете парламентарни структури настояват председателите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), Служба Военно разузнаване (СВР) и на Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР), плюс главният секретар на МВР да се назначават от Министерския съвет по предложение на министър-председателя вместо по силата на указ на президента, а Националната служба за охрана (НСО) да премине към министъра на отбраната. Отваря ли се чрез службите във властта поредната кутия на Пандора? Наш гост е ген. Чавдар Червенков – началник на службата за военно разузнаване през 1991-1992 година и министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова. Г-н Генерал, вашата професионална биография е свързана с работата на службите за сигурност на България. Вие сте и активен участник за тяхното реформиране. Апетитите към контрол върху службите не са от вчера. Толкова значима роля ли имат службите за управлението на страната?

Преди да поговорим по този въпрос ще ми разрешите да изразя изненадата си, неразбирането, не виждам никакви сериозни мотиви в тези проектозакони на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, освен "Продължаваме промяната“ нещо са сърдити на президента и са намислили как да го прецакат, с извинение за израза. Единственото рационално зърно според мен, което ми харесва, е прехвърлянето на НСО на министъра на отбраната. Защото винаги съм се чудил, защо му е на президента такава служба да му виси на врата,  да го питат и да отговаря, за всяка катастрофа, която нейните шофьори правят, първо. А второ, законът, който тази служба сама си написа, по силата на този закон служителите на НСО са военнослужещи, но военнослужещи по силата на Закона за НСО, а не по Закона за отбраната. Така че тук има логика, ако ме питат, бих подкрепил тази идея НСО да отидат към Министерство на отбраната, като са военнослужещи, наистина да са военнослужещи и да бъдат по законите на армията. Сега по другия въпрос. Значи, тези мераци за овладяване на службите не са от вчера. Това е характерно и бих казал и не само за нашата страна. Някои политици си мислят, че ако по някакъв начин могат да влияят кадрово в службите, те ще получават по нерегламентиран начин или ще могат да използват не по съвсем коректен начин информацията, която биха получавали, което според мен е груба грешка. Това, което винаги аз съм очаквал от политиците да направят, е да създадат спокойствие и тишина около службите и да им създадат условия за работа, а не мине се, не мине се, на някой някакви мераци му дошли, почват да променят закона, изправят хората на нокти, създават напрежение, и после казват: службите не работели.  Ами няма да работят. Тук ще направя едно политическо некоректно изказване: напоследък се говорят не особено лицеприятни квалификации по отношение на президента – руски агент, зелен чорап, не знам какво си. Един елементарно средноинтелигентно възпитан човек не би си позволил такива квалификации, каквото и да си мисли или да говори на маса, в кръчмата или в къщи. Да, президентът се намеси преди, мисля миналата година, направени бяха някакви промени в службите, забелязахте ли, че службите слязоха от страниците на вестниците.

Да, това е показателно.

Което беше изключително положителен факт. Според мен нищо друго да не беше направено, само това да се постигне, е достатъчен знак, а това трябва да се подкрепи, а не да се ръчка и да се създава напрежение.

Г-н генерал, мнозина смятат, че след като службите са слезли от страниците на вестниците, то те и нищо не работят.

Това е друг въпрос. Публикуват се годишните доклади на службите, но това е разсекретена версия. Не ние ще кажем, работят ли службите или не работят. Дали работят или не работят службите,  трябва да ни кажат тримата представители на властта у нас, които получават еднаква по съдържание информация. Това са президентът, министър-председателят и председателят на Народното събрание. Аз не съм чувал от тях негативни оценки. Не съм чул нито председателя на парламента да е казал: "Не съм доволен от службите, те нищо не правят“, нито министър-председателя, нито пък президента. Кой друг може да даде пълна оценка за работата им? Ние можем да си говорим какво ли не. Спомняте ли си, преди доста време беше, за щастие тези времена отминаха, пресата, медиите се занимаваха със службите, и по какви въпроси – битовизми и пикантерии. Кой е питал или е обсъждал, вършат ли си службите работата, за това, за което са създадени, което е написано в техните правилници и т.н.? Ние нямаме и възможност да надникнем там, защото това са неща от кухнята, те са класифицирана информация. Но каква оценка можем да дадем ние? Аз отново казвам, вместо да помислят как да създадат по-добри условия за работа на тези служби, те решили пак да ги развалят. То какво ли не беше през годините – ту на Военното разузнаване ще слагаме цивилен началник, ще го прехвърляме насам-натам… В мотивите, които намерих и прочетох, това ми звучи малко като ултиматум. Значи, ако не приемете нашите предложения за промяна на начина на назначаване на шефовете на службите, ние няма да направим правителство на малцинството. Ами ако искате, не правете правителство на малцинството, бе. Очевидно тези хора не са прочели и законите за тези служби, защото единственото нещо, което ни вади очите, но което няма кой знае колко голямо значение, е, че началниците, съответно там председателите или както са по закона за съответната служба, се назначават с указ на президента по предложение на Министерския съвет. А всички те, то е записано в повечето от законите, са на оперативно ръководство на министър-председателя. Това, ако си спомняте, го създаде Бойко Борисов. Националната разузнавателна служба я прекръстиха на Държавна агенция "Разузнаване“, за да могат да я сложат под крилото на Министерския съвет, защото на него много му се искаше да командва всички служби, и донякъде го постигна. Но когато ти подчиниш службите на политическото ръководство, какво става в тях? Няма нужда да се чудим какво ще стане – ами хората почват да се съобразяват с това, кой е на власт. А като станаха тези промени и всъщност министър-председателят оперативно започна да ръководи директно ДАР, ДАТО, ДАНС, взеха да се получават скандали – записи, флашки, не знам си какво, разговори – всичко това изчезва и всички се юрват не да ни обяснят това, което ние чуваме от изтеклата информация, истина ли е или не е истина, а се юрват да търсят, кой е изнесъл информацията, кой е предателят. Ами едни такива действия, каквито някои хора имат голям мерак да осъществят, няма да доведат до нищо добро.

Мога ли да ви задам няколко въпроса по технологията, да ви попитам въз основа на вашия опит, г-н генерал, каква е разликата ако ръководителите на службите се назначават от премиера или ако президентът подписва за тях указ по предложение на премиера?

Вижте, службите трябва да бъдат абсолютно деполитизирани и да не се влияят от политическата власт или от партията, която е на власт. Тоест, законите трябва да се направят така, че основните длъжностни лица, шапката, да бъдат независими, а не да превиват гръб пред партийния лидер на партията, която в момента е на власт, и да се съобразяват с неговите искания, тоест, той да чува от тях това, което много му се иска да чуе, а не истината. Тази гаранция за голямо съжаление я няма на 100% в законите за службите. И разделянето донякъде Министерския съвет обсъжда, приема кандидатури, предлага на президента, той я приема и я утвърждава с указ, до известна степен създава гаранция, че изпълнителната власт не може да си разиграва коня, както й се иска на нея. Тоест, ролята на президента, указа е една спирачка. Очевидно технологията, тя е известна на всички, няма да кажа нещо ново, кандидатурите естествено се съгласуват на неофициално ниво. Там някой от Министерския съвет отива при съответния там предполагам съветник и секретар на президента с една папка, както става и за посланиците, обсъждат се, може да имат несъгласие, да имат контрааргументи, естествено Министерският съвет в негов интерес е това, което предложи, да бъде прието и да бъде издаден указ, иначе става смешно. Но все пак разделяне при назначаването на ръководство на най-висшите длъжности създава известна гаранция, че тези хора няма да бъдат изцяло под влияние на партията, която в момента има най-силно влияние на парламента. Така е положението.

След като назначи президентът ръководителя на дадена служба, може ли чрез него да кадрува в нея и да влияе?

Ама как ще влияе? То и в законите е написано: службите са на оперативно ръководство на Министерския съвет, някои на министър-председателя. И е записано: президентът може да постави задачи само съгласувано с министър-председателя. Тоест, президентът дори сам не може да постави задачи на службите. Всичко след това си остава на оперативното ръководство на Министерския съвет. Какво повече искат тези хора,  не мога да разбера.

И аз това се чудя, г-н генерал, защото каква е логиката на законопроекта от един бивш министър-председател? Те не се ли договарят с президента – единият да предложи, другият да издаде указ?

Ама съгласуват се с президента, разбира се.

И каква е реакцията сега на г-н Петков, трудно се разбира.

Всичките въпроси, при които се използва тази технология: предложение от Министерския съвет и издаване на указ от президента, всичко това се съгласува. Само представете си сагите с назначаването на посланиците. Това са едни съгласувания, едни оценки, дори бих казал малко се  прекрачва границата на приличието, има и пазарлъци: "Аз ще ви пусна тези 6 човека, но вие ще сложите в списъка 2 мои предложения“. Това се случва, това е публична тайна. Не би трябвало да става така, защото стават ей такива неща и ред други неща стават. Затова за първи път в историята Министерството на външните работи стачкува. И ако не искаме и службите да почнат да стачкуват, по-добре да кажем да си оттеглят това смешно предложение без никакви сериозни аргументи и да направят едно предложение как да се укрепят службите, как да се направят по-независими и как да се създадат по-добри условия за работа при тях.

Г-н генерал, а вие като министър на вътрешните работи как сте работили с главния секретар по ваше време?

Вижте, тогава това не може да служи като някаква база, защото ставаше въпрос за първото служебно правителство. Освен това, структурата на МВР тогава беше съвсем друга. Да, имаше главен секретар, който после изчезна, после пак се появи, но тогава президентът Желев, върху който лежеше отговорността за съставянето и работата на това правителство, беше дал картбланш, и всъщност екипът от секретари, а те бяха главен секретар, секретар на полицията, секретар по техническите въпроси, и секретар, който отговаряше за военизираните подразделения, защото тогава все още имаше Гранични войски, а не "Гранична полиция“, Гранични войски бяха в етап на преустройство, но бяха Гранични войски и живееха и работеха по законите на Българската армия, като военни. Същото се отнасяше и за Вътрешни войски. Така че там трябваше да има един човек, военен, който да се занимава с тяхната дейност. И тези секретари бяха утвърдени, назначени от министър-председателя. Такава беше тогава системата. По предложение на министъра – министърът предлага своя екип, министър-председателят го утвърждава и точка. А ние когато се създавахме кой какъв, когато ги поканих, се разбрахме какво искаме да направим в Министерство на вътрешните работи за тези 2-3 месеца, които ни дава служебното правителство. Стана така, че двама от секретарите, главният секретар покойник вече Георги Ламбов, и секретарят от полицията Милчо Бенгарски, останаха да работят и за следващото правителство. Такъв беше и замисълът, такава беше и идеята, която аз предложих тогава на президента, и той я прие, въпреки че погледнато от днес тези двамата примерно сега ще влязат в категорията на русофили, комунисти и не знам какви си. Президентът каза: "На твоя отговорност, аз искам да се свърши работата, не ме интересува кой какъв е, къде е членувал и какво е правил“. Така беше през 1994 година, сега обаче не е така вече.  Сега трябва много да внимаваш за политически коректна позиция, да внимаваш какво говориш, защото иначе става неприятно. Слагат те там в някаква категория и започват да те сочат с пръст. Да.

Да ви задам още един въпрос, който сигурно ще ви прозвучи еретично, ама като четете мотивите на тези законопроекти, ще си го помислите: възможно ли е чрез назначенията си в службите президентът, който и да е той, да се намесва в ръководството на държавата?

Ама как ще се намесва? Аз нямам впечатление, че президентът Радев прави такива опити. Ако някой президент прави такива опити, това нещо няма как да се скрие, то ще се усети. Ще го усетят разследващи журналисти, ще го усетят част от специалистите, ще го усетят част от гражданите. Може би ако искат, нека да направят един проектозакон, не знам как ще изглежда, в който да има допълнителни гаранции, че това нещо не може да се случи. Тук сега се цитира, че не било конституционно тези, тъй като Министерският съвет отговарял оперативно за всичко, и просто е противоконституционно президентът да ги назначава с указ. Това е мотивът. И другото е, че "ако не се приеме това, ние няма да направим и правителство“. Цирк абсолютен. Аз за "Продължаваме промяната“ знам, че там са хора, които са далеч от тази тематика, но в "Демократична България“ има хора, например ген. Атанасов, който е много наясно, за какво става дума. Има и там хора, съветници, които са в това обкръжение, тази орбита, които също много добре знаят, за какво става дума. И нито е пък на всичко отгоре сега моментът да се разбутват службите. Аз пак повтарям, по-добре да се помисли как да им се създадат по-добри условия за работа, а не сега да се правят едни промени, които ще създадат смут. Всеизвестно е, колегите, ако има такива, които ни слушат, ще ни разберат най-добре, като започнат такива неща, всеки започва да се ослушва накъде ще духне вятъра и активната работа спира. Да. Всички говорим, че войната е на няколко стотин километра от нас, за рисковете от нея. Обстановката много се промени. Онази идилия от края на 90-те години никога няма да се върне, когато Изтокът и Западът се бяха прегърнали и всичко вървеше по мед и масло. След 2001 година, имам предвид 1 септември, постепенно обстановката започва да се влошава, усложнява, появи се тероризмът, какви ли не акции, какви ли не войни, какви ли не рискове, какви ли не нови служби и структури се създадоха за това. След това знаете какво стана там 2010-2012 година: Сирия, "Ислямска държава“, какво ли не. 2014 година пък обърна Европа след анексията на Крим. И дойдохме до февруари тази година – за срам и резил война в Европа. И на фона на всичко това там едни юнаци взели да пишат закон за службите.

Как е решен този въпрос в различните държави наши партньори в сигурността?

Най различно е решено. Обаче, това, че ние сме членове на НАТО и членове на Европейския съюз, за голямо съжаление ще го кажа, не ни поставя наравно с по-голяма част от нашите партньори. Ами неща, които се случват тук, които ние дискутираме, обсъждаме, там няма такава категория, хората не мислят с такива категории. Ето, взимам повод от гласуването с хартиената бюлетина: машината, хартиената бюлетина, купуване на гласове, фалшификация. Вие чували ли сте в Белгия да се купуват гласове? Ами там хората гласуват по пощата, има страни, в които се гласува по 3-4 дни, по пощата, по незнам какво си, никой не обсъжда въпроси за купуване на гласове, за фалшификации, за не знам какво си. Същото е и в службите ни. Значи, навсякъде, когато се правиха законите, тогава се свърши много работа по изучаване опита на партньорите от Европейския съюз и НАТО, навсякъде има такива елементи на гаранция за избягване на едноличната власт над службите. Някъде службите са, където президентът примерно не иска поради деликатността на нещата, примерно когато стане някъде, ще го нарека с тази общоприетата дума "издънка“, за да не се уязвява президентът, службите са разпределени по министерствата. По-добре министрите да бъдат бушони, да отговарят за дейността, но президентът винаги примерно в една Франция се запазва чрез констативен орган, специално създаден за това, си запазва контролиращи ръководни функции и не отговаря директно за оперативната работа. При нас е приета тази формула, за да се избегне това еднолично влияние, еднолично – ти го определяш, ти го назначаваш, той отговаря само пред теб. Тоест, няма звено, което да служи като някакъв буфер или гаранция, както е сега измислена схемата. Може би след 40-50 години когато нещата се променят, може да дойде такъв момент, когато да не е необходим указ на президента, а наистина Министерският съвет да си ги определя и назначава директно. Но аз не съм оптимист, че това време ще дойде някога тук, у нас.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Не знам дали свършихме някаква полезна работа. Много ми се иска вносителите сериозно да се замислят, какво могат да причинят. Може би имат някакви благородни намерения, но нали знаем, че пътят към ада е постлан с такива добри намерения. Та и тук точно така ми изглежда цялата тази работа. И аз ви благодаря за търпението.

Цоня Събчева