Социологът от Агенция "Тренд" Евелина Славкова в интервю за предаването "Темите от седмицата на фокус" по Радио "Фокус".

Пет формации попадат със сигурност попадат в новото Народно събрание. Победителят обаче остава неясен. Това показва проучване на "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа". Изследването е реализирано в периода между 6 и 12 март чрез интервю лице в лице с таблет сред 1005 души над 18 години. В следващите минути данните коментираме със социолога от "Тренд" Евелина Славкова.

Добър ден, г-жо Славкова. Днес оставям цифрите на вас и започвам така: в първата седмица на предизборната кампания паритетът между първите две формации се запазва. Колко ожесточена ще бъде битката за първото място?

Всъщност това, което наблюдаваме от данните, от тази моментна снимка – правя това уточнение, в периода, в който споменахте, че е проведено проучването… На 31 март съответно ще излезе последното ни предизборно проучване и тогава ще видим дали кампанията всъщност какво влияние е оказала. Какво показват данните? Ожесточена битка на върха на класацията между коалициите "Продължаваме промяната" -"Демократична България" и съответно ГЕРБ-СДС. Паритет се отбелязва от социологическа гледна точка – това е равенство между двете коалиции, с малка полза от 0,9% за "Продължаваме промяната"-"Демократична България". Разбира се, трябва да направим уточнение, че както нашето, така и проучванията на останалите социологически агенции се осъществяват само на територията на България, т.е. ние нямаме резултати от чужбина. Така че тук също може да очакваме, че тези гласове от чужбина в една или друга посока ще наклонят везните в полза на някоя от големите формации. Но друго нещо, което трябва да направим като уточнение е, че наблюдавайки данните и през февруари месец, и през март, очаквайки данните от следващите ни проучвания, имам съмнения дали на 2 април на база на екзит половете ще имаме възможност да кажем коя е първата политическа сила с толкова оспорване. С това искам да илюстрирам колко всъщност оспорвана е битката на върха между двете големи политически формации.

Точно това щях и да ви попитам. Ако тази разлика от под 1% се запази между първите две сили, то на 2 април изобщо ще можем ли да си говорим за победител на изборите?

По-скоро не, няма да може да си говорим. От друга страна, трябва да имаме предвид и още един факт и това са т.нар. хартиени бюлетини. Т.е. самата обработка на резултатите ще забави процеса. Ние, социологическите агенции, които ще провеждаме екзит пол, имаме и т.нар. паралелно преброяване, което почти на 100% показва резултатите, които след това Централната избирателна комисия обявява. Но това паралелно преброяване ще се забави и в контекста на това, че трябва да се броят резултатите от машини и от бюлетини. Смятам, че със сигурност ще има проблематика в това отношение. И вероятността наистина в 20.00 часа, когато се обявяват официалните резултати, екзит половете да не могат да излъчат кой ще бъде победител е много голяма. Наистина битката е оспорвана. Забележете, ние не виждаме и някаква ясна кампания и при големите политически сили. Освен традиционните обиколки по места, да се видят с електоратите си, не виждаме някакви опити от политическите сили да разширяват, освен от твърдите си ядра, да разширяват някаква периферия. Не влизат в комуникация помежду си, в някакви по-сериозни, по-лидерски дебати. Предстоят и такива по-оспорвани седмици, по-близо до деня на изборите, но политическите формации очевидно се опитват максимално да не влизат в някакви конфронтации, за да не губят от изборните си резултати. Така че трудно ще бъде наистина. Но знаете ли, големият въпрос тук е не толкова дали ще може да кажем на 2 април кой е победителят – победителят ще го разберем. Големият въпрос тук е какво се случва след това, защото видно е, че победителят ще има минимална победа – тя ще бъде със символен характер, но от друга страна, разбира се, ще вземе първият мандат. Но големият въпрос е коя от двете големи политически формации може да състави мнозинство. От днешна гледна точка това е много трудно да се реализира, да се види. Така че дали изобщо няма да влезем в сценарий, че отново ще ходим до урните на предсрочни парламентарни избори, което аз не го изключвам като вариант.

Точно това си помислих, когато казахте, че всъщност партиите не се впускат на 100% в предизборната кампания. Може би си пазят силите.

Да. Много хубаво го формулирахте. Разбира се, трябва да имаме предвид, че както обществото е изтощено, уморено от двугодишен маратон с парламентарни избори, така и политическите сили също са изморени – и от финансова гледна точка, предполагам и от идейна, от страховете им, че може нещо да се провали, ако направят, кажат. И затова всички са много тактични, внимателни, почти не се вижда, че сме в кампания. Повярвайте ми, говоря си с хора, които са изключително дистанцирани от политическия процес, не знаят какво се случва, кога има избори и т.н., и когато не виждат и кампания, даже и не знаят, че има избори на 2 април. Толкова снишена е в момента предизборната кампания. Но не и без основание. Най-вероятно, аз мога да се съглася и с вашия анализ, че си пазят силите. Пак казвам, да се отиде на избори наесен изобщо не е за подценяване заради трудността, пред която са изправени политическите формации, а именно – излъчването на мнозинство, което да гласува кабинет. Разбира се, ако погледнем няколко сценария, сценарий между двете големи коалиции ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" – "Демократична България" – може да се създаде

такова мнозинство, но по никакъв начин двете политически коалиции не успяха да намерят път към себе си или изобщо не тръгнаха дори да строят тоя път към себе си, което много трудно ще бъде обяснено, така да се каже, на избирателите. Имайте предвид и още нещо – т.нар. местни избори, които предстоят и са изключително важни, особено за ГЕРБ и запазване в по-голямата си част кметове по места. Това дава една устойчивост на всяка политическа формация. Това – от една страна. От друга страна – "Продължаваме промяната", които пък в голяма степен са създадени на анти-ГЕРБ реторика, "да махнем, да изчегъртаме ГЕРБ" и т.н., с какъв аргумент ще обяснят, обикаляйки за местните избори, на хората – ние искаме да победим тук в тази община ГЕРБ, но сме в коалиция на национално ниво с тях? Труден става този разговор и местните избори се явяват спирачка за такъв тип коалиция. От друга страна, разбира се – вариантът с отиване отново на избори. И трети вариант е, ако ГЕРБ решат да скочат дълбоко с т.нар. "хартиена коалиция" – с ДПС и БСП евентуално, което също има много минимален шанс. Това е изключително непопулярна коалиция и преди местния вот не мисля, че ГЕРБ биха влезли в такъв капан дори бих го определила. Не са много възможностите. Казвам го и от гледна точка на отговорност, която ние имаме като анализатори и вие като медии да информираме хората. За съжаление, нашите прогнози имат и демотивиращ ефект, защото когато започнем да говорим: "Ама най-вероятно ще отидем на избори отново", хората отново се демотивират да отидат да гласуват. И на фона на тази ниска избирателна активност, това е още по-пагубно. Така че надявам се хората, слушайки ни, все пак да си дават сметка, че гласуването е много важна отговорност за всеки един от нас – обществото е и ключът за отключването на вратата и излизането от стаята на политическата криза към стаята на някаква политическа стабилност.

Ние също призоваваме нашите слушатели да упражнят правото си на глас, защото именно ние държим ключа от палатката, както се казва. Предлагам ви да направим бърз поглед към останалите данни от проучването. Възможни ли са някакви изненади, например в борбата за третото място?

Има паритет и между третото и четвъртото място. Трето място – ДПС с 13,6%, следвана много близо от "Възраждане" – 12,9%. Виждаме пак изключително близки, статистически незначими разлики. Разбира се, тук трябва да имаме предвид, че гласовете от чужбина, от Турция основно, които получава ДПС, също ще окажат влияние върху нейния изборен резултат. Така че, ако за първото и второто място е много по-труден разговорът, смятам, че за третото по-скоро ДПС ще успее да удържи тази позиция. Ще видим как ще се развие кампанията. Оставащите дни, две седмици приблизително могат да окажат своето влияние дори на това ниво – трето и четвърто място. Много зависи не само от вътрешнополитическото движение на кампанията, вътрешнополитическите събития, но и от външнополитическите, които могат да тласнат в една или в друга посока и да дадат импулс на някоя от политическите формации на база на тезите, които изразяват. Да, пета позиция се заема от БСП със 7,6%. Останалите политически формации – "Български възход", "Левицата", "Има такъв народ", са над 3%, но към настоящия момент не прескачат бариерата от 4%.

Възможни ли са тук някакви изненади? Може ли някоя от партиите тук да прескочи 4-процентовата бариера?

Абсолютно възможно е, така че може да има изненади и в това отношение. Но през следващите ни проучвания най-вероятно ще хванем дали има някаква такава тенденция. Тук може би интересното е да споменем, тъй като споменахме петата позиция на БСП и ниските резултати, които има, и тенденцията на задълбочаване на кризата в БСП – всъщност "Левицата" в някаква степен ще изсмуче от БСП. Ключови лица от историята на Социалистическата партия са част от "Левицата", така че БСП със сигурност губи от това. Тя добавя и ще добави към себе си на база на факта, че хората, които са по-възрастни, които традиционно гласуват за БСП, но са дистанцирани от изборния процес, а бяха дистанцирани заради машините. Възможността да гласуват на хартия със сигурност ще върне част от тях пред урните. Пък, от друга страна, този успех, който те смятаха, че ще окаже някакво влияние, ще бъде помрачен, така да го кажа, от "Левицата", която със сигурност ще бъде припозната от част от избирателите на БСП. Просто видно е, че "Левицата" не бяга от дистанция с БСП, т.е. не я определя като ретроградна, някакъв опит за ново ляво в България, а по-скоро е по-близка до принципите, идеите на БСП такова, каквото сме го виждали. Така че във взаимоотношенията между БСП и "Левицата" също има интрига. А пък с инструменти като екзитпол ние може да засечем хората, които са гласували предходния път за БСП, колко от тях са гласували за "Левицата", така че и тук има интрига. На различни нива – и в дъното, а и на върха, и в средата на класацията има интрига.

Г-жо Славкова, на финала сме на нашия разговор и ми се иска именно на финала да се върнем някъде по средата на него, където си говорихме именно, че трябва да излезем да гласуваме, че ключът е в нас. Факт е, избирателната активност засега сякаш се очертава да е ниска, но кажете нещо на нашите слушатели – защо трябва да отидем до урните?

Защото това не е само наше право, а е и наше задължение. Не по смисъла на изборното ни законодателство, а по смисъла на това, че – давам един пример – резултатите на "Тренд“ от януари месец, свързани с най-големите проблеми пред държавата, на второ място с високи процентни пунктове всъщност българското общество определя политическата криза, нареждайки я след инфлация, обедняване и прочие социална тематика, която е проблемна за българите. Т.е. българите проблематизират политическата ситуация. Всичко, което ни се случва и ни заобикаля, със сигурност тревожи българско общество и затова наша е отговорността да излъчим политически сили, на които да дадем възможност да създадат стабилно правителство и да управляват. Когато имаме такъв тип резултати – нито една сила не надделява, то тогава политическата криза със сигурност ще продължи. Така че нека всеки от нас да помисли, имаме достатъчно време, и на 2 април призовавам повече хора да отидат да гласуват.

Аз се присъединявам към тези ваши думи и се надявам с този разговор да сме убедили поне един човек да гласува на 2 април, ще съм изключително доволна.

Мисля, че е успех.

С уговорката, че това е моментната картина, запазваме си правото отново да ви поканим, когато "Тренд" излезе с ново проучване, непосредствено преди изборите. Благодаря ви много.

Благодаря и аз.

Веселка ИВАНОВА