Евдокия Манева, бивш министър на околната среда и водите, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"

Къде да търсим отговорността при бедствия от наводненията в карловските села Богдан и Каравелово. Питаме и бившия министър на околната среда и водите Евдокия Манева. Г-жо Манева, министърът на земеделието Явор Гечев каза, че коритата на реката не са били добре почистени, но това е нямало да спре бедствията, от една страна, от друга страна, не е установена незаконна сеч в карловско. И в крайна сметка този проблем, който възникна сега с потопа е проблем от 100 години. Моят въпрос е: защо ако е от толкова отдавна този проблем, той не е решен?

Аз също обърнах внимание на това изказване, което ми се струва извънредно цинично. Защото да си на управленска позиция на толкова високо ниво, и да говориш, че нещо съществува от 100 години и то не е решено, просто мястото не ти е там. Истината е, че тези проблеми периодично се повтарят. Нека да напомня само за Цар Калоян и за Бисер, тези две  огромни нещастия с човешки жертви и многобройни други следващи с подобни наводнения, когато бяха идентифицирани проблемите, говореше се безкрай за пропуски в нормативна уредба, в позицията на различните министерства при управлението на водите, размитата отговорност, затова че повече от 8 ведомства имат управленски функции в тази сфера. Направиха се многобройни изследвания, разработиха се програми. Нека да напомня поне 3: това Стратегия за преодоляване на климатичните проблеми, Планове за управление на речните басейни, Планове за предотвратяване рисковете от наводнения. Това са все стратегически документи с конкретни мероприятия, отговорници, средства, които трябва да се изпълняват, за да не се случват такива нещастия. Тоест, не знам дали са 100-годишни или 200-годишни проблемите, но се знае кои са пропуските и какво трябва да се направи, за да не се случва. За съжаление, най-големият проблем е, че ведомствата, които имат отговорности в тази сфера, не си вършат работата и контрол няма. Лошото е, че и въпреки че се направиха определени изменения в Закона за управление на водите, за да се постигне някакво единно ръководство и да се знае на кого да се вмени отговорност когато подобно нещо се случва, това изменение беше доста половинчато, доста размито, така че отново няма едно ведомство виновно или отговарящо за цялостната координация, взимащо решения в такива случаи, и започва прехвърлянето на отговорности. Аз следя в момента всички реакции в медиите и чувам: министърът на земеделието, разбира се, говори, че те нямат никаква вина, въпреки че тази апокалиптична гледка с хиляди дървета повалени в центъра на селото много добре говорят, че неговото ведомство и специално Агенцията по горите имат огромна отговорност.

Каква е била тя и защо се е случило тези огромни дървета ние да ги видим по улиците на двете села?

Очевидно тук се наслагват и сеч, която вероятно може би съответства на представите на нормативите на министъра на земеделието, но едва ли съответства на представите на учените, на хората, които знаят, че във водосбора на реките сеч трябва да се прави много внимателно. Те са тези, които вероятно са складирали дърветата край реката или по пътеките към реката и са ги оставили там. Агенцията по горите е тази, която, когато прави сеч, не почиства след себе си. Това се вижда – в която и планина да отидете, ще видите тези безобразия. Освен това, дигата вероятно, тя е на "Напоителни системи“, тоест, също структура на Министерство на земеделието. Така че специално в конкретните случаи огромна вина има Министерство на земеделието, също и Министерство на околната среда, защото тези неща са фиксирани в плановете, за които споменах, и тези планове не се изпълняват. Зад тяхното изпълнение и координация отговорят "Басейновите дирекции“, те са структура на Министерство на околната среда. Тоест, и Министерството на околната среда не си е свършило работата. Голямата трагедия, и това е основната причина, не грешки, а нехайство, управленска безотговорност, а зад тези неща стои фактът, че през последните години професионалната администрация беше унищожена. Фактически администрацията в нито едно от министерствата не работи, както трябва, защото при всяка смяна на политическия кабинет се сменят и професионалисти, които взимат решения. Имам предвид директори, началници на отдели – и много често това специалисти, които са изграждани с десетки години, знаят си работата, но ако те по някаква причина не са угодили на следващия кабинет, който идва в министерството, те се уволняване. И въпреки че преди години си спомняте, много си говореше за професионална администрация и администрация, която да бъде политически независима, тоест, промените в шапката в министерствата да не могат да се отразяват на професионалния състав на администрацията, това се случва през 5-6 месеца – както се сменят нашите кабинети. Защото започват едни безкрайни промени на правилниците за структурата на министерствата, сливат, разливат дирекции, разделят дирекции, и това става повод за уволнения на професионални кадри без да се носи отговорност. И фактически нашият политически елит не съзнава, че унищожавайки администрацията фактически довежда до хаос в определени сфери на управлението на държавата. И водите – това е една от най-чувствителните сфери, първо, защото това е ресурсът, без който никой от нас не може, второ, защото това е ресурс, който може да предизвиква огромни бедствия, и трето, защото управлението на този ресурс у нас е съсредоточено в 8 структури и изключително важно е да има професионално, компетентно и отговорно управление. Това е едната страна на проблема. А другата страна на проблема е наша, на нас, хората – нашата търпимост към нарушителите, безразличието, пълното нехайство при изхвърлянето на отпадъци в деретата на реките. Една от причината за затлачването на тези реки е, че те от горното течение започват да се превръщат в сметища. Можете да се разходите по течението на която искате българска река, и ще видите, че и в най-високите части на планината ще се изненадате, как там са се оказали дюшеци, гуми, хладилници, безбройни пластмасови отпадъци. Някакъв пълен кошмар. Тоест, ние сами си причиняваме това, и след това се оплакваме, когато това наше безхаберие ни се стовари на главата, започнем да стенем, да се оплакваме и да казваме: "Държавата ни е виновна“. Държавата, всъщност, както тези институции, така и самите ние, защото всеки от нас има отговорности определени, за да може да съществуваме заедно в това общество, да не си пречим един на друг и да не създаваме рискове, при които всички след това теглим последиците.

Винаги съм се чудила, г-жо Манева, в чужбина как може техните реки да са чисти, бистри, хората да им се радват, да ги използват като някакви плажове в по-топли дни, докато в България реките предизвикат, меко казано, отвращение.

Да, точно така е. И вижте, това е въпрос на манталитет, на култура. И за съжаление през всичките тези години когато започнаха промените, когато трябваше заедно с взаимстването на добри подходи и методи на управление, на внедряването на различни представа за свободата на човека, ние не направихме нищо българинът да промени културата си, манталитета си, да бъде по-чистоплътен, по-отговорен, ние сме просто една изключително мърлява нация. Съжалявам, че трябва да го кажа в ефир, но това се потвърждава навсякъде – и в големите градове, и в най-малкото селце. Това да изхвърлиш извън двора си, да оставим, че и дворовете не са много подредени, но всичко, което не ти е нужно, да го хвърлиш в дерето, да го хвърлиш край пътя край селото – това е нещо, което е чудовищно. И когато има такъв манталитет, трябва изключително строги санкции и тенденциозно, последователно години наред просто с палката през ръцете, както се казва, санкции докато не се научат. Аз предполагам, че всъщност, то е и така, и в тези страни, само че години назад във времето този маниер на отношение и към общото, към обкръжаващата среда не е формиран само с добро, имало е и санкции, за да може тези, които не разбират от дума, да влязат в релсите. Това трябва да се случи в България. В противен случай ние ще продължаваме да унищожаваме прекрасната си природа и самите ние да страдаме. Не е вярно всичко, което се казва, че няма пари, че някакви други неща, от 10 дерета се вадят аргументи, за да се покаже, че климатичните проблеми и т.н. са виновни за всичко останало. Да, има извънредни природни явления, при които виждали сме, че и в Германия имаше големи наводнения, но видяхте ли там реките да влачат такива огромни количества мръсотия и боклуци. Никъде това не съм видяла – огромна вода, но тази мръсотия, това е огромна ударна вълна, която се получава с тези предмети, които се влачат. Така че мисля си, че това е вторият немаловажен фактор. Те виждат по места там как се изсича, как се складират дървета по пътеките край реката и чакат по-добри времена, по-добри, тоест, дървесината да стане още по-скъпа, и никой нищо не казва, никъде не сигнализира. Имаше едно момче, което беше в Агенцията по горите, мисля, че се казваше Дунчев, който започна да прави нещо професионално. И понеже това е сфера, в която има страшно много интереси, много бързо го отстраниха, и отново започнаха приближените към отделните партии личности или на дървената мафия личности, които трябваше да заемат постовете, и всичко започна по старому. Докато това продължава така, докато нямаме професионална администрация, която е абсолютно независима, и тя тогава ще бъде смела, тогава ще постъпва професионално, наистина ще бъде все така – минат 2-3 години, ще показват по цял ден телевизиите тези апокалиптични гледки, а вие журналистите ще търсите истината, ще търсите, кой е виновен. А те се знаят виновниците. Просто трябва някой да поиска тези неща да се променят и виновниците да понесат отговорността си.

Цоня СЪБЧЕВА