Ето какви животни ще има в най-новата зала "Африка" в Пловдив - нови емоции за посетителите

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Огнян Тодоров, директор на РПНМ, за новата зала "Африка".

Г-н Тодоров, желанието ни е да ни разходите из новата зала "Африка" преди всички други!

Идеята на тази зала е да представи различни местообитания по географски принцип, като започнем от Африка, минем през Мадагаскар, след това минем през Австралия и завършим до Нова Зеландия. Цялата зала е изградена на такъв принцип, че да следва тази последователност в географско направление.

Още от началото на залата ни посреща едно местообитание със сладководни растения, в което посетителите могат да наблюдават един препариран женски хипопотам, естествен препарат. До него ще бъде разположен хипопотамът джудже. Това е един екземпляр, който беше загинал в Софийския зоопарк, и благодарение на нашето сътрудничество със зоопарка в София ни беше предоставен за препариране и ще бъде част от тази експозиция. Това нещо ще бъде допълнено с препарирани крокодили, много интересни риби, част от които имат възможност да излизат в местообитанията си извън водата или да живеят извън вода до 3 години. Това са т.нар. протоптеруси – много интересни африкански риби.

След това следва едно доста голямо пространство с местообитание савана, в което са разположени семейство лъвове. За момента все още не е готов препаратът на женския лъв, така че в експозицията ще присъства мъжки екземпляр с малки препарирани лъвчета, които са от старата експозиция на музея. Имаме и кафърски бивол, имаме и хиена. Опитахме се да съберем всички големи котки на Африка, те присъстват в експозицията – това е каракал, леопард и гепард, освен лъва, разбира се, за който преди малко казах. Така че те ще са част от експозицията и ще бъдат разположени в това пространство така, че да бъдат възможно най-видими и да пресъздадем едно усещане у посетителите, че са в една реална савана, с една комбинация от изкуствени растения, голяма част от тях са естествени, за да може да се доближим максимално до визията.

Цялото това пространство, за което до момента говорих, е част от африканския пейзаж, който завършва с една малка част, в която за момента имаме само антилопа – това е черната африканска антилопа. В бъдеще, може би съвсем в началото на следващата година, ще сложим една препарирана зебра с малък жираф, ако всичко с доставката мине както трябва. Жирафът ще е висок около 2,5 метра. Това е вече последната част от експозицията на африканските животни. Цялото пространство е снабдено с четири мултимедийни екрана, които допълват цялата атмосфера на залата. Визуално мога да го обясня – все едно кафърският бивол е излязъл от пейзажа, който се намира зад него. На видеостена зад кафърския бивол ще се виждат видеоизображения на стадо биволи в саваната. Движението ще създаде емоционален момент у посетителите. Това се наблюдава и при лъвовете, и при хипопотамите, и при зебрите. Пейзажът е така направен, че небето да прелива в небето, което сме пресъздали в залата, а сухата трева на саваната ще бъде част от реалното пространство, в което са разположени животните.

Това са Все големи животни!

Да, и това е африканската част. Стремим се да покажем познати на хората видове, както и непознати, защото съм убеден, че малко хора познават животното тръбозъб, което можем да кажем, че е като африканския мравояд – изключително рядко и непознато за тях.

А колко метра е най-голямото животно и кое е най-рядкото и ценното, ако можем да кажем?

Такова сравнение ще направя, но след като обясня и за другите местообитания. Следващото местообитание, което сме предвидили, е Мадагаскар. То е много различно и визуално се разграничава от африканския пейзаж, който представяме, като дървото, около неговата атмосфера, за да могат хората да разберат, че това е друг географски район.

Там показваме три вида лемури и едно доста малко, но много интересно животно, което се нарича мадагаскарски тенрек. Животното наистина е уникално, много малко музеи в света имат препарирани такива екземпляри. Както прилепите комуникират със събратята си с ултразвуци, по същия начин, това е единственият бозайник извън групата на прилепите, който има възможност да комуникира чрез издаване на ултразвуци. Изглежда като едно малко таралежче, много симпатични. След това преминаваме в частта, която е Австралия. Тук вече мога да кажа е тежката артилерия на експозицията, защото в тази част присъстват двата вида яйцеснасящи бозайници, които са ехидна и птицечовка. Имахме много сериозни затруднения с птицечовката, защото това е изключително рядко животно. Аз може би над 10 години се опитвам да го намеря и за огромно наше удоволствие, вече присъства в експозицията. Имаме коала, вомбат, казуар, нелетящата птица Ему. Всички тези птици, животни и бозайници ще бъдат оформени в един кът на залата, който и цветово, и визуално ще се различава от останалите, така, че да разбере, че това е друг континент.

И накрая вече минаваме в най-малкото местообитание – Нова Зеландия. То и географски е най-малко, но и като видово разнообразие. То е сравнително бедно като видове, които населяват естествено тази територия. Там сме представили нелетящата птица Киви и хищния папагал Кеа. До месец – месец и половина очакваме още една птица, която се нарича Тахаке, така че това местообитание ще бъде оформено с тези три вида животни. Донякъде отговорих веднага на въпроса, който преди малко ми зададохте – кое е най-рядкото и ценното. Това със сигурност е птицечовката. За нас беше сериозно предизвикателство да доставим животни от Австралия. Защото единствено тя има право да изнася тези видове. Получихме разрешение от тяхното правителство и за много от животните успяхме да се преборим със значителна конкуренция от други световни музеи.

Да, ние вече сме разказвали тази история.

Идеята е цялата зала, всички стени да бъдат с видеоизображения на животните, които се намират пред тях, така, че визуално хората да се потопят в атмосферата. Ще се опитаме да постигнем този ефект, това преживяване – да се потопят в атмосферата на тези видове, да разберат в какви местообитания живеят. За момента не сме изградили такава инсталация, но следващата година ще сложим една мултимедийна инсталация, която да дава пълна информация за съответните видове, така, че да може да обясним на нашите посетители колко е важно те да бъдат опазени, така, че да наблегнем и на екологичната тема. Не само да бъдат представени като екземпляри в една зала, ами да бъде обяснено и защо тези видове трябва да бъдат опазени за поколенията, за нашите деца.

А най-дългото животно кое е?

Най-голямото животно, което за момента имаме в залата, е кафърският бивол – с дължина близо 3 метра, без малко. Много сериозен екземпляр, прекрасно препариран. Повечето животни, които са нови за тази зала, ги закупихме от един от водещите европейски препаратори, който се намира в Холандия, и те са вече част от нашата експозиция.

Зоокафето, което предвиждаме да бъде пуснато заедно със залата сега на 17 ноември, също ще бъде част от този експозиционен пейзаж, който цели общо визуалното пространство между зоокафето и експозицията, за да може, когато седна да изпият едно африканско кафе или да изпият един африкански чай, или да хапнат африкански сладки, т.е. правени по африкански рецепти, да се почувстват все едно наистина пред тях се намира саваната с животните и динамиката, която дават видеоизображенията.

Много любопитно ни е как докарахте дотук всички тези животни? Вие казахте в един наш разговор за режима на доставяне от една страна в друга, но все пак това цялото е един доста сложен процес. Това са големи животни все пак, макар и препарирани.

Бих казал, че стана с помощта на частна фирма в Пловдив, която много ни помогна с транспортирането на животните. Доставиха ни ги от цяла Европа, откъдето закупувахме животни, абсолютно безвъзмездно, така че за нас това е огромна подкрепа. Фирмата се казва Next Logistic – те оказаха просто безценна помощ при доставянето и на големите животни от Нидерландия, и преди това доставихме няколко животни от Австрия, за втори път. Сега снежният леопард, който докарахме преди две седмици, също е благодарение на тяхната подкрепа. Транспортът на животни от Европа до музея беше организиран и извършен изцяло от тази фирма, така че безкрайно им благодарим за помощта.

Наистина, безценна помощ е това!

Австралийските животни – с тях  беше голяма драма, защото част от тях са със сертификат по CITES. Беше много трудна доставката им, защото някои от тях са доста едри. Много авиокомпании отказаха да качат такива големи товари. Може би над половин година се опитвахме да организираме само транспорта на тези животни от Австралия. След това имахме доста предизвикателства на митницата, защото те се сблъскаха с нещо, с което досега не се бяха сблъсквали - с такива казуси за доставка на животни от Австралия.

Но след доста дълъг период на преговори успяхме да извършим този процес на митническо оформяне и доставка на видовете за нашия музей. Минахме през изключително сложни процедури, за да може да стигнем дотук, но смятам, че в крайна сметка нашите посетители ще са доволни.

Всъщност това, което искаме да направим, е да осигурим едно преживяване. Идеята не е да се влезе в една зала и да се видят едни животни по стените. Основната идея е да осигурим едно преживяване и една емоция на хората и излизайки от залата, да излязат с усмивка.

Страхотно! Ще очакваме с нетърпение откриването на 17 ноември, понеделник.

Да, в 10.00 часа. След това, вече следващата седмица, козметично ще вдигнем цената на билетите на експозицията. Но само за възрастни заради отварянето на новата зала. Тя ще е част от основната експозиция. Всеки един посетител, който си купи билет за музея, за да разгледа всички зали на музея, с този билет ще може да влезе и в новата зала. Няма да им отделен вход за новата зала – това искам да подчертая. Тя ще е част от общия музей.

Има уредник, който ще следи билетите, които хората си закупуват от музея.

И съответно ще разказва, предполагам, за различните животни, които са изложени?

Да, може да отговаря на въпроси на посетителите за животните. Той е достатъчно компетентен. Но за подробностите ние ще изградим такава система с интерактивни модули, киоск система, която ще бъде интегрирана. Чисто технически и най-вече финансово това ще стане възможно следващата година, с новия бюджет. Но е предвидено като идея. Отпред също ще сложим маси така, че да адаптираме средата, която се намира пред самата зала, като заведение. Ще изградим нещо като миниатюрна ботаническа градина с африкански видове растения, за да може през по-приятният за пиене на кафе период на годината, това да се извършва извън основната част на кафенето.

А какво става - вие търсите още средства за музеите от новия бюджет? Чуха ли ви?

За момента сме на същата кота, когато бяхме преди. Бюджетът не е променен. Фокусът сега е в съвсем друга насока, музеите съвсем не са приоритет. Това, което ще опитаме да направим, е да лобираме – сумите са доста ниски за един бюджет, – да променим нещо по време на парламентарните комисии.

След това, между първо и второ четене, когато вече се гласува закона на зала, някак си съвсем малки корекции да се направят, така, че колегите от музеите да се почувстват спокойни за оцеляване на собствените им институции. Но засега няма движение в тази насока.

И още - с навлизането на еврото ние ще променим цените, от 17 ноември така, че да ги адаптираме към закръгляне в посока на евро.

Цените за посещение в музея?

За посещенията, да, да. Това се извършва чрез съгласуване с работодателя, т.е. с кмета, след предложение от наша страна. Така че след 17 ноември ще си актуализираме входните такси.

Вече в евро и лекичко нагоре, предполагам?

За експозицията ще повиша цената на билета, защото вече станаха доста модули, с които могат да се загубят половин ден спокойно в нашата експозиция. Иначе се стремим да държим ниска цена на билетите, за да може музеят да бъде достъпен за по-голяма част от хората.