Емануил Йорданов, бивш министър на вътрешните работи Емануил Йорданов, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

Продължаваме темата с внесените от "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ 4 законодателни инициативи, с част от които се отнемат правомощията на президента по отношение на назначенията на ръководителите на службите, както и на главния секретар на МВР. Националната служба за охрана преминава под ръководството на министъра на отбраната. Внесен е и закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, в който една от ключовите промени е отпадането на ролята на прокурора. Важният въпрос в тази ситуация е: доколко тези промени са наложителни, доколко те са оправдани? Следва коментарът на бившия министър на вътрешните работи Емануил Йорданов. Г-н Йорданов, защо "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ взимат от президента правомощията му за службите?

Според мен, това е един въпрос, който подлежи на дискусия и би било хубаво хора, които са работили в тази сфера, да кажат мнението си, включително и би било добре да се проведе дискусия, в която да участва и самата президент или най-малкото негови представители. Но това, което показва практиката, е, че наличието на пълномощия на президента цели очевидно някакъв баланс между властите. В същото време се оказва, че не винаги упражняването на подобни президентски правомощия помага на развитието на цитираните структури. Примерно във времето, в което аз бях министър, с президентски указ се назначаваха и освобождаваха не само главният секретар, както е сега, а и всички директори на националните служби, и се получаваха ситуации, в които когато искаш да смениш някого в интерес на работата, е възможно президентът да откаже издаването на указ и ти оставаш с вързани ръце. А пък при една такава ситуация човекът, който би искал да смениш, а не си успял, след това може да си прави каквото си иска, и да каже: "Какъв е този министър? Да си говори каквото си иска, мен ме пази президентът“.

Тоест, службите винаги са били ябълката на раздора между изпълнителната власт и държавния глава? Така ли?

Не винаги, в определени моменти могат да се получат недоразумения, които да са във вреда на работата.

А тези четири законопроекта, които една партия и една коалиция всъщност предлагат, не правят ли конституционни нарушения? Защото "съгласно чл. 98 от Конституцията, държавният глава назначава председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС),  директора на Националната разузнавателна служба (НРС), началника на Националната служба за охрана (НСО) и главния секретар на Министерство на вътрешните работи  по предложение на Министерския съвет“. Това е аргумент, който цял ден се коментира в публичното пространство. Моля ви и за вашата оценка?

Доколкото си спомням текста на Конституцията няма такова изброяване, а просто се казва, че определени длъжности лица могат да бъдат назначавани от президента по силата на делегиране от страна на конкретен закон. Така че там, където не е изрично посочено, мисля че не би се стигнало до някакво нарушение на Конституцията. Надявам се, че хората, които са готвили законопроектите, са обърнали по-сериозно внимание на тези неща. Но ако има някаква грешка, при обсъждане на законопроектите би могло да се изложат съответните доводи и те да бъдат обсъдени първоначално в комисиите, в последствие и в пленарна зала. Въпреки че нещата се развиват така, че имам някакво усещане, че хартиената бюлетина ще се развява до Трифон Зарезан.

В смисъл? В смисъл, че всички ще бъдем пияни, че ще има пиянство на един народ дотогава, или?

Обсъждането на Избирателния кодекс ще продължи твърде дълго време, ако е с това темпо, с което върви досега, и е възможно да не остане и време за други законопроекти.

Като бивш вътрешен министър, смятате ли, че е разумно главният секретар на МВР  да се назначава от правителството по предложение на премиера? Защото няма ли да се получи тогава целенасочено единство в това правителство, което да разбие баланса с останалите власти, с държавния глава, със съдебната система?

Преди малко ви дадох примера. Просто практиката показва, че наличието на правомощия на президента в тази област в определени случаи би могло да се окаже полезно, а в други откровено вредно. И всичко е въпрос не само на това, какво законодателно решение ще се вземе, а и как чрез съответни законови текстове би могло въпреки начина му на назначаване, да се осигури някакво единодействие в съответната институция. Защото ако в МВР министърът е на една страна, а главният секретар на друга, това директно води до лоши резултати, и няма как да се очаква нещо оптимистично.

А възможно ли е, г-н Йорданов, без да се засягат назначенията на службите да се потърсят други законови форми, с които да се стабилизира баланса в отношенията при работата между президент и правителство в службите и в  сигурността?

Не само е възможно, желателно е. Но за това първо би трябвало да има една много сериозна дискусия. След това ми се струва, че нещата трябва да започнат с промяна в Конституцията, и оттам да се върви към промяна на отделни закони. Очевидно в този момент въобще няма такава идея. В същото време си мисля през последните месеци на базата  на всичко, което се случва в българската политика, че би могло да се потърси някакво решаване на тази патова ситуация чрез отиване към избори за Велико народно събрание. Но затова отново трябва някаква дискусия между политическите партии и коалиции, които са представени в парламента, а както виждаме отстрани, дискусията никак не върви.

Изпреварихте въпроса ми, точно това смятах и да ви попитам. Особено в този парламент прекалено много се наслушахме за несъстоятелността на Конституцията спрямо  актуалността на проблемите на България. Тоест, текстовете там вече не отговарят на динамиката на времето, казано най-общо с клиширани формулировки. Дали това би било възможно, ако не в този, то в друг парламент? Защото и следващият 49-и ще повтори 48-ия, и неизбежно няма ли да бъдем изправени пред необходимостта от Велико Народно събрание?

Точно затова си мисля, че дискусията трябва да започне по-отрано. Какъв е смисълът да избираме 4-5 пъти парламента за по 4-5 месеца? И в крайна сметка се вижда, че просто чакаме нещо да се случи, а чакането едва ли е най-добрата дейност, към която можем да се насочим към момента. Вижда се, че от една страна в нашата политика се е натрупала много омраза, много конфликти, от друга, некомпетентността е удивителна. В момента в Народното събрание не бих могъл да посоча един изявен юрист, някой, който с името си да говори нещо на юридическата общност в България. А на времето знаете, какви хора имаше в Народното събрание.

О, с часове можем да изброяваме: Светослав Лучников, Йордан Соколов…

 Васил Гоцев, Любен Корнезов, Янаки Стоилов...

От които само Янаки Стоилов сега е сред нас, макар и в Конституционния съд.

Така че нещо трябва да се направи, но не по този начин, по който се развиват нещата в действащия парламент. Защото ако вървим така, съществуват рисковете да се нароят популистки партии, които да говорят глупости колкото им глас държи, а в същото време избирателната активност ще пада все повече и повече, и колкото повече намалява избирателната активност, толкова повече се увеличава вероятността ГЕРБ да постигнат мнозинство в парламента. И тогава какво правим? Може би пак трябва да излизаме на площадите.

Мисля си, г-н Йорданов, на фона на тази взаимна нетърпимост, взаимна омраза, ако все пак се стигне до Велико Народно събрание, колко  години то ще продължи да заседава, за да приеме проект на Конституция, за да се постигне консенсус?

Ами спомнете си последното Велико Народно събрание, което сме избирали, непосредствено след промените, то работи мисля че малко повече от година, въпреки че и тогава имаше доста сериозно напрежение в публичното пространство, знаете, се беше появила информация, с която до този момент в голяма степен не разполагахме – и за концлагерите, и за други издевателства срещу хората.

За избиванията без съд и присъда след 9 септември, за черната карта на България.

Така че хората трябва да започнат да мислят с главите си и да се търси някакъв начин за излизане от тази ситуация, защото по този начин е видно, че няма да се получи. Включително стигаме дотам, че днес може една партия да има мнозинство, на следващите избори да не влезе в парламента.

Е, ние вече през този парадокс минахме.

Нищо не ни пречи да минем и още веднъж.

А с изменението и допълнението, което предлагат от "Продължаваме промяната“ на НПК, с което отпада ролята на прокурора като посредник между съда и полицията, ще стане ли по-бърз и ефективен наказателният процес?

Не съм запознат с този законопроект.

Това предлагат да отпадне ролята на прокурора като посредник между съда и полицията, цитирам ви дословно, когато се извършват определени действия по разследването и се изисква произнасяне на съда. Тоест, прокурорът вече няма да е посредник.

Прокурорът не е посредник. Аз не зная, кой използва този термин. Прокурорът е господар на досъдебното производство. И ако трябва да се правят някакви промени в НПК, те би трябвало да бъдат в посока на това прокурорите да се съобразяват изцяло със закона. Защото в последните години имаме драстични примери на прокурори, които нарушават закона без да им мигне окото. Те понякога излизат на преден план и създават доста изкривена картина за българското правораздаване, защото аз не съм склонен да свързвам най-трагичните имена в българската прокуратура с една голяма маса от прокурори, които работят компетентно и съвестно, но никой не им обръща внимание. Защото те просто си гледат работата.

Цоня Събчева