Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Ели Шопова, организатор.на фестивала "Изкуство без граници и възраст".

Пловдив отново ще бъде сцена на вдъхновяващо събитие – фестивалът "Изкуство без граници и възраст“?

Да, Пловдив ще празнува на 28 септември, неделя, от 16.00 часа в парк "Лаута“. Традиционно вече стана, за поредна трета година отбелязваме фестивала "Изкуство без граници и възраст“ по проекта "60+“. Третото издание на проекта стартира през март и нашите участници – тази година обхванахме още повече клубове за участие в този фестивал – се готвят през всичките тези дни и месеци и на 28 септември ще покажат своите танци и песни. Тази година имаме доста артистични изяви, провокирани от Чудомир, кратки театрални етюди ще правят. Естествено, специалните ни гости са Дует "Шик“, които ще изпълнят свои песни, ще бъдат гости на фестивала, ще бъдат и жури, защото нашите участници ще бъдат оценявани. Ще има танци, ще има много песни, ще има веселба, ще има няколко танцови състезания и се надявам да стане наистина един много красив празник за хората от златната възраст, а и не само, защото през миналите две издания доста млади хора идват на този фестивал да подкрепят своите родители.

Освен на тези пенсионерски клубове, които ще вземат участие, вие давате поле за изява и на някои съюзи на хора с увреждания?

Да, тази година в проекта са включени 11 клуба. 8 са клубовете за пенсионери,  обхванахме всички клубове за пенсионери в Пловдив, и 3 са клубовете за хора с увреждания. Съюзът на слепите от първото издание са участници в проекта. Тази година новите ни участници са Съюзът на инвалидите и Съюзът на глухите. Така успяваме да направим едно приобщаващо общоградско събитие и да имат възможност всички хора с увреждания да се включат. Очакваме песни и танци от тях. Само ще издам една тайна – Съюзът на глухите ще изпеят песен на Дует "Шик“ на жестомимичен език. Това показва, че музиката се усеща не само с уши, но и със сърцето и душата.

Любопитно е да разберем с какво вълнение се подготвят за своите изяви тази хора от клубовете?

Ами, сега, в последните дни преди фестивала, тече сериозна подготовка. Говорим всекидневно по телефона, с преподавателите сме там, на репетиции. Наистина страхотно се вълнуват. Толкова е хубаво, защото този проект общо взето променя хората, отваря ги към много творчество и изкуство, и всички се вълнуват, искат да участват.

Миналата година Съюзът на слепите имаха много сериозно участие. Тази година също всички клубове за пенсионери, всеки е избрал начина, по който да се представи, и наблягаме на тази подготовка сега. Артистични умения много виждаме в тях. Именно заради това, въпреки че нямахме уроци по артистични умения, но ги включихме заради желанието им за този фестивал. И именно заради това за догодина сме планирали да има такива, ако успеем отново с проекта. Ще има театрални етюди, ще има поезия, ще има танци. Тази година ни се обадиха, чули от различни клубове – за хора с увреждания, пенсионерски клубове от София, от Дупница, от Старо Железаре, които искат да дойдат да гледат фестивала, така че тръпнем.

Да гледат или да участват?

Ами, някои искат да участват. Ако има възможност – да, ще включим за участие и тях, защото те искат да поздравят участниците от Пловдив. И така, от 16.00 часа в неделя – надявам се да успеят всички, които искат да се изявят, да ги включим, да потанцуват и да попеят пресните на Дует "Шик“. Те много ги обичат и точно заради това поканихме тях. Те също се подготвят с голямо вълнение, защото освен участието им на сцена, ще бъдат и жури, и имат сериозен ангажимент.

Знаете ли кой е най-възрастният участник във фестивала?

Ами, имаме няколко участника над 90 години. На 96 беше най-възрастният, но за съжаление, баба Малинка почина. Тя беше символ на фестивала, Бог да я прости, но участваше до последно във всички занятия. Сега отново имаме над 90-годишни участници, имаме и по-млади.

Освен това ни се обадиха "Пеещите котенца", които са едни дечица от 5 до 7 години, че искат да поздравят участниците на фестивала. Така че ще има една такава приемственост, ще има една млада детска нотка, която ще донесе свежест, и те ще бъдат заедно с тях на фестивала.

Надявам се наистина да бъде хубаво и да поканим всички, които харесват Дует "Шик", които искат да уважат нашите родители, баби, дядовци, пък и всички, които обичат музиката и веселбата.

Аз се сещам, че съм правила интервю с една жена, която беше над 90- годишна – това е било преди 4-5 години. Тя показваше завидна памет. Забелязвате ли нещо такова – че помнят текстове на песни, на стихотворения така, както даже един млад човек не може да помни?

Да. Преди години съм си мислела, аз отдавна исках да работим, да дадем повече на тези хора и да си направим ние нашето, да си начертаем едно такова хубаво бъдеще, защото всеки, живот и здраве, ще стане в тази възраст.

И си мислех, че движението е изключително важно. То наистина е изключително важно – танци, песни, походи, екскурзии. Но виждайки как се променят хората от творчество, от това, че трябва да учат – сега те имаха домашни, да учат текстовете на песните си, разпечатахме текстове на песни, учат – аз виждам как се променят хората и колко по-млади изглеждат, когато ментално се развиват.

Когато мислят, когато творят, когато учат, наизустяват текстовете на песните, текстовете на стиховете, на етюдите. Много се вълнуват. Даже споделят, че внуците ги гледат така и им се смеят – "Какво правиш?“. Домашно имат бабите им вкъщи и трябва да се усамотят да учат заедно с внуците им, които са в другата стая. Хубаво е, забавно е. Виждам как наистина се променят хората, и паметта им се променя. Те наистина много, много добре разказват. Има страхотен ефект от това да творят и да помнят, и да се занимават с ментални занимания.

И фактът, че вече за трета година се прави този фестивал говори, че те си го търсят и го искат, нали така? Очакват го.

Да, да. Това е техен фестивал. Аз им казах – това е, което вие си правите. Правете го, правете. Те наистина са с огромно желание. Дори техни познати от различни градове искат да дойдат да ги видят. Наистина много се стараят и всеки път се увеличават участниците, всяка година се увеличават. Дори звънят, виждайки популяризации по този проект, къде има занимания, те звънят по клубове или звънят директно на нас – в кой клуб, къде могат да се включат и да бъдат част от това общество. Защото, ние създадохме и група, в която те споделят, вече да се познават, да се срещат с други клубове и да обсъждат идеи. Всичко обсъждаме, всичко.

А имате ли изнесени изяви някъде навън? Доколкото си спомням, бяхте някъде в чужбина?

Бяхме в Португалия, по друг проект. Тъй като ние започнахме, нашето сдружение, да работим с хора в златната възраст и хора с увреждания, и поканихме тези клубове, с които работим, да бъдат с нас и по проект на "Еразъм“. В Португалия бяхме, в град Брага и в Порто. Там пък се учихме на занаяти, защото на мен ми се искаше тези занаяти, които ги учат тук в клубовете, да разширим малко повече, да научат повече, да видят, да се срещнат. Бяхме в университет за пенсионери. Всичко, което видяхме, беше много вдъхновяващо за тях. Обмисляме да пренесем най-хубавите неща и тук.

Т.е. фестивалът е само една част от работата ви с хора от зряла възраст?

Да, фестивалът е част от този проект "60+“.Ние имахме творчески занятия, учиха изкуства. Освен това имат уроци по дигитални умения, които са изключително полезни. Вече са много горди с това, че могат да общуват с близките, могат да си намират локации, могат да изпращат местоположение – всичко, което би могло да им бъде полезно, както и да сърфират безопасно в интернет, защото нашата цел е не да се страхуват да погледнат телефона си и да правят нещо, а по-скоро да бъдат свободни и едновременно с това да се пазят в интернет пространството.

Та дори и финансови операции и т.н., да имат увереност за това, че знаят. Освен това бяха активни в рубриката "Сподели изкуство", в която благодарение на Община Пловдив получихме безплатни билети за театри, за концерти, за много събития в Пловдив. Така се докоснаха до голямото изкуство. Имаше над 600 посещения на такива места.

Искам наистина да благодаря на Община Пловдив, че когато имаха възможност за билети, ни се обаждаха. Нашите участници имат наистина нужда и желание да присъстват на тези културни събития. Бяха изключително впечатлени.

А колкото до интернет, доколкото знам, навън вече има възрастни хора, които са дори инфлуенсъри и са много пристрастени към интернет.

Да, да. Точно така. Ние, вече си заснемаме. Във всеки един клуб има по няколко човека, които са така малко по-добри. Те учат и фотография, и видеозаснемане, клипчета и т.н. правят и вече са станали такива професионалисти. Дори си споделят рецепти, видеорецепти за някои болежки. В първата година повече говорихме за болежки, а сега вече почти никой не говори за това. Всеки мисли, когато отидем на творчески занимания, кой докъде си е научил текста, кой какво е направил вкъщи, защото много от рисунките или от тези изделия ги изработват  вкъщи. За това говорим, споделяме си всичко, което ги вълнува. И наистина аз виждам един страхотен прогрес. От тях може да се черпи много, много мъдрост и много хубави съвети получаваме и ние като техни приятели, които общуваме ежедневно.

Да, така е. В крайна сметка възрастта е и предимство, защото много може да даде.

Много може. Ние наистина не знаем колко могат да ни бъдат полезни. Аз лично толкова рецепти за хубави гозби съм получавала от тях. Всичко, всичко можеш да споделиш. Това са хора с опит, не е нужно всеки да открива сам топлата вода. За да вървим напред, наистина трябва да се позовем на техния опит и на тяхната мъдрост.