Сега ще си поговорим за домашното насилие и защо се страхуваме да направим стъпка към спасението. Разговор с психолога Елена Машонова. Добър ден.   

 Добър ден.   

През последните седмици ни заля информация за нови случаи на домашно насилие. По ваше професионално мнение можем ли да твърдим, че България е на едно от първите места, водещи места в Европа по домашно насилие и на какво се дължи това?   

Не мога да дам точна статистика относно състоянието на България в сравнение с другите страни, но пък това да потърсиш помощ в България, доколкото аз съм наблюдавала, не се случва толкова често и не е тенденция, която имаме от десетки години, както например в други държави на Запад.   

Добре, има ли сигнали, по които да разпознаем, че мъжът до нас е насилник, преди нещата да са стигнали до ескалация?   



Домашното насилие по принцип е модел на поведение, който може да се прояви в отношенията, и основната му цел е единият партньор да спечели или да задържи контрол върху другия партньор. Важно е да имаме предвид, че домашното насилие не е единствено физическо насилие, тъй като много често си представяме хора, които ги бият в къщи например и те търсят помощ тогава. Докато домашното насилие може да има много лица, то може да бъде както физическо, така и емоционално, финансово, психологично и сексуално. Така например при емоционалното насилие се включва усещането на единия партньор, че не е достатъчен, не е ценен, постоянно слуша критика от своя партньор, постоянно е омаловажаван, обиждан. То може дори да отдалечава единия партньор от неговото семейство, близки, приятели, и по този начин човек все повече и повече да се свива концентрирано в отношенията с единствено със своя партньор. Финансовото насилие - тук говорим когато единият партньор има целия контрол върху финанси на двамата души. Много често такива партньори, които упражняват финансово домашно насилие, ограничават половинката си да работи, да учи, дори отказват много често финансови средства, които са нужни за другия. Друг начин да забележим домашно насилие е психологичното насилие, при което единият партньор чувства страх поради заплахи. Когато нашият партньор ни заплашва, че ще навреди на нас, на близки, или  на наше имущество дори. Тук отново се появява изолацията от близки, семейство и приятели. И сексуалното насилие, което не бива да забравяме, при което единият партньорите определя без съгласието на другия партньор техните взаимоотношения в контекста на сексуалното отношения между тях двамата.   

Добре, но кое ни кара да стоим и да търпим това отношение? Къде отива чувството за самосъхранение, любовта към себе си?   

Причините са много и са индивидуални. Това, което споменавате вие като самосъхранение, понякога може да се прояви като страх, ако човекът до нас ни тормози. Ако сме в домашно насилие много често нас ни е страх, както споменах, ние може да сме заплашване, че ще се случи нещо с нас, че ще се случи нещо с децата ни, с наши други близки. Появява се това усещане, че не можем да се справим. Естествено, от друга страна ни е трудно да потърсим помощ и подкрепа когато не се чувстваме добре, не само защото може да ни навредят, но и защото понякога може и да се срамуваме от това, което ни се случва. Важно е да се обърне внимание, че не само жените са потърпевши от домашно насилие. Мъж също може да е насилван у дома, което пък да предизвика проблем у него да сподели със свои близки или с психолог, с психиатър, с органи на реда, които да му помогнат. Неотдавна дори имаше едно дело между Джони Деп и Амбър Хърт, което дело припомни на света, че може дори такъв, какъвто е като Джони Деп – успешен, известен, финансово стабилен, може също да бъде подложен на домашно насилие. И много често дори се случва едната половинка да иска да "поправи“ така да кажем, своята половинка в контекста на това, че никой човек не е абсолютно зъл и единствено което виждаме от него да е лошото му поведение или това как ни обижда или тормози. По принцип е цикъл, който се мени динамично. Виждаме позитивните неща, които са ни привлекли у човека и сме склонни в някои моменти да търпим домашно насилие. Като в този контекст вече домашното насилие е последствие, ние сме се влюбили в един човек и ние изграждаме семейство дори. И схващането, че някои хора са в отношения със зъл човек не е абсолютно вярно, защото никой не търси зъл човек до себе си. По-скоро ние виждаме положителното и сме склонни поради една или друга причина да си затваряме очите за негативните неща, колкото и да са травмиращи те.   

Което е грешна постъпка от наша страна.   

Разбира се, да.   

В началото на нашия разговор очертахме сигналите, по които да разпознаем насилника преди да го допуснем напълно в живота си. Може ли сега да ни дадете съвети как да намерим сили, да кажем край на ада, в който живеем, когато сме подложени на домашно насилие?   

След като ние оценим какви са нашите отношение с партньора, както вече споменахме видовете домашно насилие, тогава вече ние можем да се обърнем към специалисти, които да ни помогнат. Такива специалисти може да са: психолози, психиатри и органи на реда много често, които се опитват да се противопоставят на продължителното домашно насилие. Важно е да имаме предвид, че ние сме ценни като хора. Няма човек, който да не е ценен, човек, който да няма положителни страни, и съответно събирането на кураж да се допитаме до специалист е изключително важно. И също така, дори и човекът, който създава домашно насилие, той също е препоръчително да се свържи с психолог, за да работи върху своите гняв, поведение. И много често това е липсата на самочувствие, което се таи под това поведение, което той демонстрира срещу своя партньор.   

Има и един друг фактор – много от майките търпят това поведение заради децата си. Как обаче това влияе върху психиката на детето?   

Върху психиката на детето влияе, защото то постоянно вижда една хаотична среда, вижда как единият родител не може да се справи, а другият постоянно показва как реално не трябва да се държат с човека до него. И в бъдеще би могло да се случи така, че детето да повтаря грешките, които е виждало в един от родителите си, не задължително защото ги иска, а защото това е моделът му на подражание. И тук вече идва ролята на родителя не само да мисли за своето спокойствие и здраве, но и за спокойствието и здравето на своето дете.   

В края на нашия разговор посъветвайте нашите слушатели, които са подложени на домашен тормоз, на насилие, но още не са намирали сили да кажат: "Край“, какво да направят, и заслужава ли си да живеят под такъв тормоз заради мнението на обществото?   

Не си заслужава да живеем зле с човек до себе си или в общество, което не усещаме, че ни приемат. Заслужава си да направим това, което можем да направим, което е да осъзнаем къде се намираме, да потърсим помощ. Така че да се продължава едно домашно насилие в никакъв случай не е препоръчително. Търсенето на подкрепа може да се направи. И хора, които се интересуват да помогнат, със сигурност има. Така че надежда съществува.   

Може ли да разчитаме на приятелите си без да се срамуваме?   

Да, разбира се, дори да сме се отдалечили от тях, приятелите в крайна сметка са тези, които са ни показали, че те са до нас в миналото. И когато споделим с тях, те биха могли да ни бъдат голяма подкрепа.   

Много благодарим за този разговор.