Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Екатерина Илиева, експерт "Изложби и събития" в Регионален археологически музей, за най-новата гостуваща изложба, която ще бъде открита на ноември, от 18 ч.. Изложбата "Тракиеца" е графичен роман, създаден в сътрудничество между екипа и учениците на сръбския творец Иван Велкович. 

Г-жо Илиева, предстои откриването на интересна изложба при вас "Тайните на атическите съдове". Така ли е наистина?

"Тайните на атическите съдове" действително беше една изложба, предвидена за месец октомври, но поради напредването на проекта за освежаване на нашата експозиция се наложи да затворим частично експозицията и насочихме цялото внимание на нашия екип именно към тези промени. Ето защо и решихме изложбата "Тайните на атическите съдове", за да можем да я представим по един наистина по-добър, по-адекватен начин, да я преместим в нашия изложбен календар за следващата година. А в допълнение имахме възможност работата по тази изложба да започне в сътрудничество с нашите колеги, студентите от Пловдивския университет, които се включиха в създаването на концепцията за изложбата, в обсъждането на начина, по който да се разположат темите в експозиционното пространство. И за да можем и тях да ангажираме повече в реализирането, решихме и това беше голямата причина да преместим датата на изложбата за следващата година.

Но на нейно място ще представим един проект, който е много различен за нашия музей. Ще представим една гостуваща изложба, която представя един графичен роман с названието "Тракиеца".

Какво точно представлява тази изложба?

Тази изложба и за нас е един интересен експеримент. Тя е гостуваща и е творчески проект, който е създаден в сътрудничество между българската комикс школа и "Манга академия" и сръбския сценарист Иван Велкович. За какво става въпросът? Да започнем от началото – какво всъщност е "манга", тъй като част от вашите слушатели може би не знаят. Това е един термин, който е по-познат на по-младото поколение, което действително израсна с него. Аз не съм между тези хора. Но мангата, това е японската дума за един специфичен тип комикси и карикатури, която се отнася именно до японски комикси, които имат специфичен стил. И тъй като тези японски комикси станаха доста популярни в последните години сред младите хора разбира се, с годините се появи необходимостта и желанието на много от децата да се учат как да рисуват подобно изкуство.

И поради тази причина се създадоха различни формации, различни школи, като една от тях е "Манга академия", нашите партньори в този случай.

А защо именно във вашия музей се представя тази изложба? Някак си ме се губи връзката?

Връзката е много лесна. Защото вече се познава определението за музеи на Международния съвет на музеите /ИКОМ/. Ние сме археологически музей и повечето хора свързват нашата дейност с археологията, и ние в интерес на истината се стараем да представяме съдържание в нашите експозиционни площи, което има връзка с археологията. Но все пак музеите, освен институции, които са насочени към служба на обществото, имат и научна дейност, изследват, събират, съхраняват материалното и нематериалното наследство. Те също така са и отворени за обществеността, достъпни и приобщаващи. И музеите имат ролята да насърчават разнообразието в нашето общество.

Ето защо, когато нашите партньори от "Манга академия" предложиха тяхната изложба да гостува при нас, ние точно за това определение на ИКОМ се сетихме,  че музеят трябва да бъде достъпен и приобщаващ. Истината е, че тази възрастова група, която се интересува от манга, от комикси, е нещо, което ние като археологически музеи трудно приобщаваме.

Самият проект е изключително интересен, тъй като комиксите не са създадени единствено от преподавателите в тази школа, те са създадени от техните ученици. Съчетават фентъзи елементи и технологични чудеса. И всъщност са много интересни.

Историята се разгръща в алтернативна вселена, в която обаче се появяват познати места от различни места на Балканите. И в този проект, в неговото създаване, са участвали именно децата. Те са тези, които са създали комикса, но не просто това. Тук има една важна подробност – те участват на този принцип, на който се правят действително подобни художествени проекти. Т.е. един отговаря за подбора на цветовете, друг отговаря за определен герой, за неговото разработване. Т.е. тези ученици са имали възможност да участват в един проект, който действително отразява работата на аниматора, на художника в подобни ситуации.

Доста интересно! А тази изложба колко време ще остане в музея?

Изложбата ще открием на 7 ноември. Това е петък, от 18.00 часа. Всеки, който има желание, е добре дошъл. Тя ще остане в нашия музей до 27 декември тази година. Т.е. времето е доста малко за тези, които искат да я разгледат. Другата връзка, която пропуснах е, че изложбата се казва "Тракиеца". Така че това е също намигване към археологията. Но за нас ще бъде интересно да видим как представянето на един малко по-различен формат ще се отрази на нашата публика, дали ще запали интерес.

Защо пък се казва "Тракиеца" тази изложба?

"Тракиеца" е един от героите всъщност в този комикс, неговата самоличност остава загадка. И героите го проследяват във времето и във пространството.

На мен, обаче, ми се иска да се върнем на атическите съдове. Вие казахте да очакваме другата година тази изложба. Буди интерес самата изложба. Всички находки в нея ли ще са от музея, от работата на нашите археолози, или е гостуваща изложба пак?

Не."Тайните на атическите съдове" е наша изложба, с наши предмети, т.нар. атически съдове. Те са респективно съдове, които са произведени в региона на Атика, която е регион в Южна Гърция, най-общо казано. Оттам произхождат тези съдове, които вие ще видите във всеки един археологически музей.

Това са древногръцки керамични съдове?

Точно така. Тези древногръцки съдове, които са така наречената чернофигурна и червенофигурна керамика. Идеята ни е с тази изложба първо да затвърдим факта, че това са гръцки съдове, тъй като много често хората се заблуждават.

В момента информацията в интернет е доста обширна, заблуждават се за техния произход. И освен това да разкажем тяхната интересна история. Малко познати са тези предмети, въпреки че са едни от най-често обсъжданите в археологическата наука находки поради това, че е безкрайно лесно да се датират в сравнение с други керамични находки, но така за широката публика остават като мистерии. Затова съществуват и тези митове, градски легенди, свързани с тези предмети, които ние се надяваме да разсеем и да ги заменим с действително знание.

Ще говорим отново за тази изложба, когато вече решите да я отваряте. Имаме ли много такива съдове, т.е. много ли ще бъдат показани?

Това е един много хубав въпрос. Всъщност нямаме кой знае колко много от тези съдове. Изложбата е един опит, който ние правим от няколко години насам, да наблягаме на предмета, на информацията, която един предмет може да ни предостави или два предмета, или три предмета, вместо да наблягаме на количеството на предметите.

Тъй като забелязахме и в разговори с нашата публика, и като анкети, които сме провеждали, че до голяма степен музеят остава неразбран заради множеството от предметите, които експонира, но с малко информация.

Сега, след ремонта, който правихте там, какво по-интересно се обособява в музея? Нещо като ново пространство или просто това е един поддържащ ремонт?

Да го наричаме обновяване, освежаване по-скоро не толкова на пространството, колкото на набора от находки, които са представяни. Може би вашите слушатели, които са влизали в нашия музей, са забелязали, че римският период, който е доста характерен за нашия град, може би най-важният за Пловдив, древният Филипопол, е малко представен в нашите зали, което е продиктувано от спецификата на пространството, с което разполагаме.

И поради тази причина ние добавяме един доста голям набор от бронзови находки, които ще бъдат, предполагам, доста интересни за нашата публика, които да представят периода не само с мраморните елементи, които в момента имаме в експозицията, но да покажат и друга гледна точка на римския период. Това е едната от големите промени.

Другата, която лично ние като археолози смятаме за доста важна, е обновяването на картата, която ние представяме именно в този римски период на проучените обекти. Работата в нашите археологии е ежегодна, проучвания в град Пловдив се правят непрекъснато, наистина не преувеличавам, и съответно наборът на информацията, която ние имаме за древния Филипопол, доста се увеличи през годините и за неговата карта. И това беше една доста важна стъпка.

Освен това, друга изключително голяма промяна е включването на една малка експозиционна площ, посветена на една колекция, която ние имаме, колекция "Възраждане", която е малко странно нещо за археологически музей.

Но решихме, че за да завършим цикъла на миналото, който представяме, не е лоша идея към Средновековието да бъде представен и този изключително важен за нашата история период. В общи линии, след дълги години, в които наблюдавахме публиката, решихме да оптимизираме пространството и да добавим доколкото е възможно още от хилядите артефакти, които държим във фондовете, и имаме възможност да представим единствено и само във временни изложби.

Ще очакваме с нетърпение да видим всичко това. А кога ще бъде показано всичко открито през този археологически сезон? Кога тази изложба пък ще стане факт?

Предстои ни през 2026 година петото издание на нашата редовна изложба "Открития", която показва находките от предходния сезон на нашите археолози. И тя всяка година се открива по едно и също време, това е 18 май, във връзка с Международния ден на музеите. И освен това, искам да подчертая, че сме го съобразили и с другите такива изложби, които представят откритията на археолозите в България. Едната е в Националния археологически институт с музей при БАН, която се открива във връзка с празника на археолозите, 14 февруари, и съответно вече стана и като тенденция повечето колеги в страната да показват в собствените музеи подобен род изложби. Ние се включихме в тази хубава традиция и нарочно избрахме толкова късна дата, за да могат посетителите да имат възможност да посетят всички изложби, да не се конкурираме с колегите.

Добре! Значи, през февруари част от вашите находки ще бъдат изложени в Националния археологически музей, а тук вече изложбата с откритото през този сезон ще бъде показано през май. Правилно ли разбрах?

Точно така, с тази разлика, че в София се представят откритията на археолозите от цяла България, и това е в много малък формат. Докато ние тук, в Пловдив, представяме откритията на нашите археолози от Пловдивския археологически музей.