Проф. акад. Красимир Петров, хореограф, етнограф и преподавател, в интервю пред "Фокус".

Днес ще си говорим за български фолклор. Това е една много интересна тема, която вярвам, че ще предизвика интерес у слушателите. И искам да научат за неговата магия, за тайните, които се крият в българската шевица, в носиите, във фолклорните области. Като цяло очакват ни много интересни неща. При нас е човек с изключителен опит и познания в тази област. Представям ви етнографа, хореограф и преподавател в едни от най-добрите висши училища у нас, като едно от тях, разбира се, е Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. При нас е доц. акад. Красимир Петров. Темата на днешния разговор е "Магията на българския фолклор“, която е завладяла мнозина и до днес това е едно безценно наследство, което малки и големи носят в сърцата си. 


 

Да. 

 

Най-често обаче децата се докосват до неговата магия още в ранна възраст. Вие, г-н Петров, сте ръководител на първия Детско-юношески фолклорен ансамбъл в България "Изворче“, създаден още през 1961 г. 

 

Да. 

 

Всъщност първият ми въпрос е свързан именно с децата. Идвайки в залата, вие започвате да им показвате магията на фолклора по разнообразни начини. Кое е първото нещо, на което учите децата? Те успяват ли да разберат, влизайки в залата, от какво стават част и разбират ли те своето наследство?  

 

Те са много малки, за да разберат в началото своето национално наследство, защото понякога те са 5-, 6-, дори 4-годишни. Учим ги на най-лесните неща. Учим ги на детските игри, които още нашият създател Михаил Букурещлиев в своите изследвания е открил фолклорни детски игри. И ние ги пригаждаме в един сценичен вариант и тези детски игри, като "Дядовият Петков двор“, "Вършачката вършее“ и много други децата играят на сцената с много голям успех. Малко по-големите вече започват да усещат, да разбират за какво става дума, защото много често в танците, които правим ние с малко по-големите, има и песен. Тази песен, разбира се, и певиците, ръководени от Петя Букурещлиева, дъщеря на Михаил Букурещлиев, а и самите танцьори пеят, за да вникнат в съдържанието на песента и на танца, който те изпълняват. Нашият ансамбъл наистина има 60-годишна история и се надявам в скоро време да можем да отбележим по подобаващ начин тази годишнина. Защото от пандемията за КОВИД нещата бяха спрени, иначе ние имахме организация в този смисъл. Фолклорът, това наше национално богатство, което още през ХVІ век английският етнограф Уилям Фокнър нарича фолклора в пряк превод "народна мъдрост“, "народознание“, фолклорът, нашият фолклор е едно наистина национално богатство. Ние сме длъжни да го съхраняваме и да го развиваме от верни професионални и естетически позиции така, че този фолклор да остане винаги в душата на българина, защото наистина фолклорът в много отношения представя много силно и убедително България като нация навсякъде по света. 

 

Определено е така. Споменахте малките танцьори. Има един изключителен факт, който малцина знаят – носиите на много от старите фолклорни ансамбли, както е ДЮФА "Изворче“, всъщност са антики. Облеклата са на над 60 години. Те не просто се пазят, ами се и използват, когато има изяви.  

 

Да. 

 

Как реагират децата, когато разберат, че обличат тези толкова стари облекла? Отнасят ли се с уважение? 

 

Разбира се. Още най-малките, когато имахме концерти през месец декември в Зала 2 на НДК – Коледния концерт на Националния дворец на децата, и в други прояви в самия дворец, в театралната зала, след като облекат националния костюм, който е така мъничък и сладък, като ги погледнеш, майките им помагат, обличат ги, връзват се престилки, връзват се пояси на момчетата. Изобщо, децата чувстват една друга атмосфера, те разбират, че нещо става с тях, че те стават нещо като артисти, без дори да го осъзнават. Но те чувстват промяната. Те са много интересни и са много любознателни, много хубави, много красиви и просто човек се радва, когато ги гледа. И те наистина тогава са едни малки българчета. 

 

Носията, е изключително богата и живописна. Публиката се наслаждава на тяхната пъстрота, но не всеки знае с какво се различават фолклорните облекла – може би и децата в началото не знаят, в различните етнографски области. Бихте ли ни разказали, на мен и нашите слушатели, какви са основните различия? 

 

Вижте, основните различия в мъжкото традиционно облекло са две. Едните са белодрешковци – това са от Стара планина, грубо казано, нагоре. Има изключения, разбира се. Шопите, граовците, северняците, в равнината, в Северозападна България власите – това са белодрешковци. Техните дрехи са главно бели. Има тук-там и някои различия. От Стара планина на изток, в Тракия мъжкото облекло е чернодрешно. Потурите или панталоните, елеците са в тъмен цвят, главно потурите. Иначе ризата е светла, поясът може да бъде червен, може да бъде черен, с различни обшивки, ако се прави. При жените имаме три основни вида облекла. Едното е двупрестилчено, т.е. има риза, има бръчник – това е като гофрирана материя, така напластена една до друга, която се слага на кръста и се завързва отпред. Върху този бръчник се слага престилка. Понякога има престилка и отзад, особено в Северозападна България. Тогава жените са много достолепни, наистина красавици, които се готвят да играят хорото на мегдана или да играят на сцена и участват в сценичен танц. И сукманеното облекло, което ризата, женската, отпред е отворена и тя се закопчава, докато сукманената носия се облича през главата. Това са трите основни различия в женското облекло. А при мъжете – белодрешно и чернодрешно. Обуването е главно от цървули, в различен вариант, по най-различен начин. В Северозападна България ги наричат връвчанки, защото отпред над ходилото има много начесто навързан канап или нещо от кожа, което да се завързва. Има цървули, има обувки в Южна България, главно в Тракия. По различен начин са се обличали и в Пиринския край – носели са се и цървули, и обувки, когато модата постепенно започва да навлиза в обуването на българката.  

 

Почти всяка част от фолклора носи своята символика, както споменахме. 

 

Да, да.  

 

Специално носията, за която разказвахте, каква е нейната символика? 

 

Как да ви кажа, тук съм малко по-малко специалист, честно да призная, но наистина красотата на българската шевица е позната и всепризната по целия свят. Има дори изложби в етнографски музеи и Националния музей тук, в София, и в страната – българите наистина започнаха да разбират, че всичко, което е свързано с нашите национални традиции, и материалната, и нематериалната култура трябва да се съхранява, да се пази за  поколенията. Иначе ние ще изчезнем съвсем като нация. 

 

Абсолютно съм съгласна с вас. Темата е изключително обширна, но се надявам и с малкото интересни подробности, които споменахме, да сме били интересни на слушателите.  

 

Надявам се.  

 

С най-голямо удоволствие бих ви поканила отново да си поговорим именно за конкретиката в носията, за шевицата, цветовете в нея какво означават, орнаментите, колко тайни крие тя, но това ни предстои в някой друг, следващ разговор. Благодаря ви, г-н Петров, за това интервю. За мен беше удоволствие.  

 

Благодаря и аз. Всичко добро!