Доц. Милен Любенов, преподавател в Катедра "Политология“ на Софийския университет, бивш секретар по вътрешна политика в Президентството между 2012-а и 2017 година, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Един от най-добрите неврохирурзи у нас и в света – проф. Николай Габровски, пое папката от президента Румен Радев за първия проучвателен мандат. Кандидатурата на специалиста беше излъчена от ГЕРБ-СДС. Защо партията заложи на непартиен играч? Успешен ход ли ще бъде това? Ще спаси ли живота на 48-то Народно събрание проф. Николай Габровски? Казвам добро утро в ефира на "Фокус“ на доц. Милен Любенов – преподавател в Катедра "Политология“ на Софийския университет и бивш секретар по вътрешна политика в Президентството между 2012 и 2017 г. Доц. Любенов, изненада ли ви хода на ГЕРБ с излъчването на професор Николай Габровски за кандидат-премиер? 

В някаква степен да, защото през последните няколко дни се излъчват различни сигнали от страна на ГЕРБ. В някаква степен в последния момент вчера беше представена тази кандидатура. За да бъде успешна една кандидатура за министър-председател, преди това трябва да се предприемат редица стъпки, свързани с консултации с останалите политически партии по отношение на програма, по отношение на приоритети, по отношение дори кандидатурата на министър-председателя и евентуално структурен и персонален състав на Министерски съвет.  

Проф. Габровски вчера заяви, че е готов да разговаря с всички партии. 

Да, да, да, така е, но времето е много кратко. За седем дни няма как да се проведат истински разговори. Два месеца беше пропиляно време след парламентарните избори, в които два месеца стана ясно, че първият мандат на ГЕРБ няма да може да се реализира и самата партия не положи достатъчно усилия и разговори с партиите, които изглеждаха най-близки до тях и които общо взето са склонни да бъде съставено такова правителство. Така че кандидатурата е вторичен въпрос, защото останалите условия за намиране на консенсус и компромис между политическите партии за съставяне на правителство не са налице, тъй като изградените разделителни линии през последните години остават. А видяхме през последния месец какви стъпки предприеха старите партии, свързани с промените в изборното законодателство, което още повече изостри диалога между партиите и политическия тон, което води до невъзможност за съставяне на правителство.  

Безспорен специалист в медицината у нас и в света, както казах, е проф. Николай Габровски, обаче от това, което чувам от вас, вие не вярвате, че той би могъл да спаси живота на 48-то Народно събрание. Той заяви вчера, че е готов да прокара нов тон в политиката също така. Какъв може да бъде този тон от него, според вас? 



Кандидатът за министър-председател наистина е важен, но по-важни са отношенията между партиите, кой го издига, кой го номинира, защо го номинира. Тези въпроси някак си остават да висят в политическото пространство. Да, в действителност това е безспорен специалист, но това, че един човек е блестящ неврохирург съвсем не означава, че би се справил с позицията на министър-председател. Въпросът тук не стои в това. Въпросът е по-скоро как политическите партии в бъдеще могат да променят подхода и диалога помежду си, защото досега само виждаме декларативни намерения. Да, включително и от проф. Габровски, който заяви, че ще проведе разговори с всички партии, че ще направи опит да промени тона, но тези декларации не струват нищо, ако политическите партии наистина не водят помежду си открит и честен диалог, без да има нещо отзад, на заден план. А ние виждаме през последните два месеца нещо съвсем друго – че част от партиите се готвят за избори. Затова беше променено и изборното законодателство. И както се очаква в една такава среда, да се търси някакъв спокоен разговор за политики и за бъдещето на страната в крайна сметка.  

Доц. Любенов, според вас има ли координирани действия между ГЕРБ и президента? 

Трудно е да се каже дали има координирани действия или просто има съвпадения на цели и тактики от страна на президентството, от страна на ГЕРБ, защото очевидно се виждат някои общи линии на поведение още по време на предизборната кампания. Президентската институция и служебното правителство бяха пряк участник в предизборната кампания и със своите действия, и най-вече с политическото говорене. Основната им цел беше да рушат имиджа, доверието и подкрепата към партиите от бившето управляващо мнозинство, най-вече "Продължаваме промяната“. 

Вчера Радев заяви, че е било грешка, че е допуснал такива хора да откраднат надеждите за промяна – става въпрос за "Продължаваме промяната“. Какво призна вчера президентът? 

Аз не мисля, че каузата за промяна и идеята за промяна в България може да се асоциира само с една политическа партия и още по-малко – с една личност. Така че тази претенция вчера на президента ми се струва, че не беше много уместна, чисто по този начин изразена.  

Защо? 

Ами защото претенцията за промяна в действителност не може да бъде асоциирана с дадена личност например или с дадена политическа партия. Това трябва да бъде свързано с желанието, стремленията на огромна част от българските граждани. Очевидно е, че "Продължаваме промяната“ и президентът навлизат в открита война помежду си, но тук е мястото наистина да излязат на повърхността всички тези теми, които са предизвикали този открит конфликт, защото той не се е породил от само себе си. Остават съмненията за определени интереси, които доведоха до изострянето още през февруари, когато бяха направени промени в "Булгаргаз“, и тогава имаше една много остра реакция от страна на президента. А защо той им е дал доверието – най-добре е той да даде отговор на този въпрос, по какъв начин, защо тогава назначи Кирил Петков и Асен Василев за министри в служебния кабинет, защо ги подкрепяше миналата година, включително и по време на предизборната кампания. Така че това са въпроси, които той трябва да изясни. 

Вчера в нашето обзорно вечерно предаване гост на колегата Цоня Събчева беше президентът Росен Плевнелиев, чийто секретар по вътрешна политика в периода 2012-2017 г. сте бил вие.  

Да. 

По думите на г-н Плевнелиев ние се превръщаме за всички други в Европейския съюз в пример за "проблемна държава и нация, а огромният ни провал е, че нямаме работещи институции“. И "президентът Румен Радев играе друга политическа игра“. Смятате ли, че сме държава, която бележи падение след падение? 

Аз не мисля, че тези проблеми са от сега или те са през последните две, три или пет години. Това са системни проблеми още от 2009-2010 г. 2011 г., тогава темата "Шенген“ също беше на дневен ред и отново тогава Нидерландия изрази резерви, затова България не стана част от Шенгенското пространство. И отново темата беше свързана с върховенството на закона и с борбата с корупцията. Така че от тогава минаха 10-12 години и на практика в страната нищо не се промени. И именно това е идеята за промяна на този модел, за промяна на модела на управление в България така, че страната да тръгне в правилната посока и наистина да бъде истинска, интегрирана част от Европейския съюз, а не в крайна сметка да бъде сочена с пръст и винаги България да бъде на дъното на почти всички класации. Така че това е системен проблем, но аз се опасявам, че политиците не си дават сметка за него. Те се опитват чисто PR и тактически да отиграят поредната ситуация, включително и вчера с кандидатурата на проф. Габровски – да се върнем към началото на разговора, а не смятат, че е важно точно в този момент да се постигне наистина някакво съгласие и да се предприемат стъпки към истински реформи в системите и в структурите, които се нуждаят от истинска промяна, така, че да можем в бъдеще всички тези негативни явления и всички тези критики, които получаваме – основателни, да бъдат преодолени. 

Споменахте Шенген. Знаем, че Нидерландия каза "не“ на България за Шенген. Вие имате и специализация, свързана с  европейски партии и партийни системи в Холандия, доц. Любенов. 

Да. 

Как си обяснявате негативното поведение спрямо страната ни на Нидерландия? 

Аз мисля, че тези нагласи не са само в Нидерландия, за съжаление, защото видяхме през последния месец – и други страни изразиха резерви. Засега остава и Австрия. Ще видим какво ще се случи разбира се на Съвета на министрите. Холандското общество и холандската партийна система, тя изначално е една доста фрагментирана партийна система, с висока степен на коалиционна култура. Връщайки се обратно към Рюте, защото 2011 г. той също беше тогава премиер – той може би е един от най-дългогодишните премиери на Нидерландия след Втората световна война, и тогава едно от обясненията през 2010-2011 г. защо Нидерландия не подкрепя България, поне това, което тук беше представяно тогава от управляващите от ГЕРБ по време на първия мандат на Борисов, е, че кабинетът на Рюте е кабинет на малцинството, който се подкрепя от национал-популистката Партия на свободата на Герт Вилдерс. И те обясняваха това решение тогава на Нидерландия с натиска на национал-популистите. И видите ли, ако Нидерландия или Рюте предприеме такава стъпка, това би застрашило неговото правителство. Да, това е едно доста плоско обяснение. То и тогава беше такова. Ето сега например в Нидерландия има една четирипартийна коалиция, част от която е и Християндемократическата партия, която е член на ЕНП, където членува и партия ГЕРБ, и външен министър на страната е лидерът на тази Християндемократическа партия, който между другото също доста критично се изказа по отношение на членството на България в "Шенген“ преди няколко дни. Така че проблемът наистина е много по-дълбок и той не опира до едно или друго мнозинство, а опира до системен проблем, който просто нидерландците виждат.  

И да се върнем на политиката у нас. Политическият процес показва динамиката на политиката и реализирането на явление като борба, движение, криза, сблъскване. Защо, доц. Любенов, според вас политическият процес у нас са все повече буксува и сякаш наблюдаваме все повече кризи и сблъскване между властимащите, а не борба и движение напред? 

Решението е вътре в самите партии и този възел ще се развърже тогава, когато проблемните партии, партии, които имат сериозни имиджови проблеми и които не се приемат за партньори от останалите, по някакъв начин решат да реформират себе си. Сега как очакваме ние Нидерландия да се съгласи България да стане член от Шенгенското пространство, като все още на първия ред в Народното събрание стои човек, който е санкциониран по "Магнитски“? Какъв сигнал е това? И това е партия, която е член на Алианса на либералите и демократите в Европа, партия, в която членува и партията на Марк Рюте. Да, онзи ден същата тази партия единодушно подкрепи България, но ето, виждаме разминаването между думи и дела, което се случва на практика. ГЕРБ също. ГЕРБ по какъв начин преоцениха своите управления през последните години, тези системни проблеми с корупцията, които те са допуснали, така, че в момента да водим изобщо този разговор за Шенген? Така че когато всички тези въпроси разрешат самите партии, защото една партия не е на един, двама, трима човека, една партия е на група граждани, огромно мнозинство от членове, симпатизанти, които гласуват и подкрепят тази политическа партия. Така че в една партия, ако не се намери някаква критична маса, която да променя партиите и тези партии да вървят напред, и то не само да печелят избори, защото – ето, печелиш избори, ГЕРБ за втори път в рамките на две години печелят избори и не могат да съставят правителство. Значи има някакъв проблем.

Едно е да спечелиш избори, друго е да намериш партньори, с които да управляваш. Ето тук се крие крайъгълният камък, от който може да се разреши кризата. Така че те самите трябва да разберат, че по някакъв начин трябва да направят промени, за да може да се сформира наистина едно солидно правителство в бъдеще и управление, от което полза ще имат всички български граждани, включително и партиите. Защото сега някак си те разглеждат своите вътрешни интереси през призмата на определена група от хора, а не си дават сметка, че зад тях стоят многобройни гласоподаватели. И да, ГЕРБ имат основателно право да казват "Зад нас стоят 600 000 души“. Да, зад вас стоят 600 000 души, но ето, за втори път не можете да съставите правителство. Така че има някакъв друг проблем, който те трябва да разрешат, и те много добре знаят кой е този проблем.