Диян Стаматов - председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-то училище в столицата, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“. 

 

На пряката ни телефонна линия вече е Диян Стаматов – председател на Управителния съвет на Съюза на работодателите в системата в народната просвета в България. Добро утро.   

Добро утро.   

Г-н Стаматов, ще си говорим за случая, който нашумя от онзи ден – в медиите бе публикувана новина, която гласи, че директорка от столично училище е била бита от учители пред деца, като пък малко по-късно излезе информация, че случаят не е точно такъв. Можете ли да дадете малко повече разяснение и информация какво наистина се е случило, изобщо за какво се касае?   

Истината е, че две училища се помещават в една сграда. Това е практика в немалко софийски училища по различни причини. Има известни проблеми, когато две училища делят една сграда, и това е съвсем нормално, защото трябва да си комуникират по различни пътища. В конкретната ситуация това, което беше пуснато в медийното пространство, не е проверено от вашите колеги, и реално няма такова нещо. Няма бит директор. И двете директорки са изключително изненадани от тази информация, която се тиражира за тях. Това, че определени повишавания на тон или противоречия съществуват, не биха могли да бъдат обект на толкова упорита, последователна повторяемост в нашите медии, защото това не им е работата.   

А кой всъщност има за цел да спекулира и защо се прави това, при условие че, ето, и вие казвате, имало е просто повишаване на тон?   

Опитах се да бъда много внимателен по отношение, че медиите не са проверили своя източник и са пуснали в пространството нещо, което не е проверено, но оттам тръгва целият казус. Тази информация беше съобщена на Комисия по образование в Столичен общински съвет от общински съветник и моментално беше тиражирана без да бъде проверено. Оттам нататък е сложено и клеймото на двете училища, че има бита директорка, а в действителност няма такова нещо. Тези взаимоотношения между двете училища би трябвало да бъдат много внимателно изгладени, включително и с посредничеството на началника на Регионалното управление, на Съюза на работодателите в системата на народната просвета – един добър синхрон във взаимоотношенията, който да регламентира точния и ясен ред на кой откъде влиза, кога започват междучасията – неща, които са изцяло в ангажимента на училищното ръководство и не би трябвало да са обект на каквито и да е други взаимоотношения.   

Ето и вие казахте, че доста често срещан проблем има между училища, които се помещават на територията на една сграда. А всъщност, как могат да се решат тези проблеми, свързани с общото пространство?   

Най-правилният начин за разрешаване на подобни казуси е ръководството на двете училища по един съвсем цивилизован начин създават правилник, ред, с който след това се запознава целият педагогически колектив на съответните две училища, след това той стига до знанието на абсолютно всички родители и ученици, и оттам нататък след това спазването му. Когато бъде нарушено нещо от даден правилник, следва съвсем естествено санкциониране на хората, които са го нарушили. Това е в порядъка на всяка една организация, когато има споделени пространства, за да бъдат ясни и чисти отговорностите на хората, които го ползват. 

Наистина това може би е най-правилният начин, за да може да бъде решен проблемът по мирен път и чрез диалог. Защото не е нужно дори повишаване на тон. Предполагам, че място има за всички така или иначе.   

Да, така е. В тази сграда има място не само за тези ученици, които са в момента, но и за още. Така че добрият диалог е единственият път за разрешаване на подобни противоречия. И ролята на двамата директори, на целите ръководства на училищата е водеща в тази ситуация. Няма кой друг да разреши подобен проблем.   

Да, съответно и да се следи на поведението и на учителите, ако има проблем, свързан с това.   

Този пример, за който си говорим, показа, че много внимателно трябва да се проверява всяка една информация, която излиза в медийно пространство, защото е трудно да се доказва, че нямаш сестра когато е пуснато в много медии едно и също повтаряно нещо. За образование трябва да се говори много внимателно, още повече защото то достига в дома на много хора всеки ден и не бива да тръгва по един непроверен начин, за да не се получават след това клевети, лъжи и неверни информации до домовете на хората.   

Абсолютно. И най-важното - стигат и до учениците, до подрастващите, които както знаем, ако мога така да го кажа на разговорен език – попиват всичко като гъба, и не е добре да стига такава информация, която е невярна, до ушите им.   

Така е. Трудно могат да бъдат разрешени по друг начин, освен с миролюбив тон.   

Продължаваме разговора, като искам да засегнем темата за агресията, и всъщност увеличила ли се е тя, има ли по-чести случаи на агресия в училищата, независимо дали между учители, деца, между учители и деца, изобщо като цяло?    

Според мен, след ковидната ситуация взаимоотношенията започнаха да се връщат в нормален ритъм в образователните институции. Не бих казал, че са се повишили, но не бих казал, че са се намалили отделните прояви на агресия в отношенията между ученици, други форми на подобна агресия. Днешните агресивни подходи не са винаги свързани само с физическа саморазправа, а и с използване на различни нови технологии, обиди на съученици, както и с постоянното видеозаписване на всяко нещо, което се случва в училище. Тези нови технологии, които допреди 5-6 години нямаха тази значима сила, и влиянието от тях днес пораждат в много случаи неприятни последици във взаимоотношенията между подрастващите. Знаем прекрасно, че това е пътят занапред, няма как да излезем от технологичния свят, в който сме. Затова тук е ролята и на родители, и на учители е още по-силна, отколкото преди време. И не трябва да се забравя, че на ученика му е дадена една изключително силна информационна мощ, когато в ръцете му има добър мобилен телефон, с който може да си прави всичко, а в същото време да не носи никаква отговорност от последиците, които следват от ползването на подобен инструмент.   

Ето и вие казахте - нови технологии имаме вече, а също така има и нови механизми за проява на агресия, именно телефоните, интернет и социалните мрежи, и споменахме и ролята на учителите, на родителите. И също много важна, според мен, е на психолозите, която някак си, поне това е моето мнение, че донякъде се подценява тяхната роля.   

До голяма степен тяхната роля става все по-голяма и с всяка измината учебна година е хубаво, че става броят им все по-голям. Доверието на родителите към педагогическите съветници, психолозите започва да става по-силно. Бих казал, че например в училището, което аз ръководя, това са едни от най-силно ангажираните хора по отношение на всяка диалогична форма между учениците, включително и негативна в повечето случаи, както и за всички онези проблеми, които се случват в домашната среда. Педагогическият съветник и психологът има супер ключова роля в днешната образователна система. И поради тази причина промяна в училище трябва да бъде насочена още по-силно към назначаване на повече такива специалисти.   

И това е нещо позитивно, което казахте, че все повече се увеличава доверието от страна на родителите към психолозите, защото преди сякаш не бяха толкова доверчиви и не използваха толкова много неговата дейност.   

Да, така е. Много дълго време трябваше да убеждаваме поколения родители, за да им напомняме постоянно, че те не са лекари, а са най-добрите медиатори, партньори, приятели, ако щем дори и училищен омбудсман във всяка една образователна институция. Хубавото е, че през годините това започна да се позиционира като много правилна професионална гилдия, която е в подкрепа на всички ученици и родители.   

Да, това наистина е много важно, и пак казвам, положително развитие. Сега искам да поговорим малко за учителските заплати. Излезе информация, че всъщност учителите са в стачна готовност, готови са за протести. Какво трябва да се случи, с колко трябва да бъдат увеличени заплатите, изобщо какви са исканията?   

Възможно най-миролюбивата гилдия в света, всички работещи в страната, ни са учителското съсловие, и най-търпеливите. Прекрасно знаем всички, че когато започне подготовката за промяна на заплатите на учителите, започва да се говори за това година преди да се случи самата стъпка по увеличението. В обществото в момента се смята, че заплатите на учителите са много високи, те имат много големи отпуски. Този мит обаче не отговаря на истината. В момента стартовата учителска заплата е 750 евро – за толкова българският учител ще влезе в евростъпката, която е въпрос на време да се случи. Това е възможно най-ниската стартова заплата сред нашите колеги от доскорошния Източен блок, няма защо да ги сравняваме с развитите европейски страни. Инфлацията е една от причините, поради които трябва да се замислят управляващите, че увеличението, което беше направено преди години последно, вече е изконсумирано стабилно. Стартовата ни заплата беше съпоставима с 125% по отношение на средната работна заплата в страната, в момента за съжаление стабилно изостава покрай инфлацията, покрай промяната на възнагражденията на различни групи работещи в различни сектори, което е наистина много хубаво, но не бива да изостава отново учителската заплата, защото ще се върнем в ситуация, която имахме преди 5 години, когато тази ниска заплата ще доведе със сигурност до още бърз, стабилен отлив от желаещите да работят и да бъдат задържани в учителската професия. Нещо, което надали някой от управляващите има такова желание.   

Възможно ли е и тази ниска заплата да повлияе върху качеството на образование и изобщо върху начина на предаване на материала? Знаем, че това малко или много е стимул.   

Без съмнение е изключително важна мотивация, но и много стабилен стимул за задържане в системата на образованието на всеки. Именно поради това и въпреки че нямаме действащо правителство с политически ангажименти, липсващ бюджет, следващите управляващи трябва много сериозно да се замислят и да заложат подобни промени бързо в своите платформи и програми. И въпреки нашият изключително цивилизован, миролюбив и търпелив подход, не би трябвало да се стига до ситуация, която имахме през 2007 година  с дългата учителска стачка, която създаде немалко проблеми.   

Трябва да се заложат подобни промени, но ще се случи ли според вас? Ще се предприемат ли мерки?   

Със сигурност трябва да бъдат предприети. И в тази посока тъкмо сега е времето отделните политически сили, които започват новата си надпревара с обещания към цялата ни страна, включително и учителското съсловие, са длъжни да направят необходимото тъкмо сега, за да може веднага след сформирането на едно нормално правителство да бъдат изпълнени първите стъпки с приемането на подобен държавен бюджет.   

Надяваме се да видим стъпки в тази посока и дори не само в тази, просто да видим някаква промяна в положителна насока. Много ви благодаря за разговора.