Д-р Сибел Кафалиева , специализант кардиолог в болница "ВИТА“, в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио "Фокус“ 

В сезона на грипа, но и в месеца на виното и любовта, отделяме специално внимание на сърцето, през което минава и радост и болка, и тревога, и обич, и омраза. Или поне ние, които не сме лекари, смятаме че е така. Какво причиняваме на сърцето си съзнателно или несъзнателно и как да го щадим? За това ще говорим сега д-р Сибел Кафалиева от болница “Вита", която е специализант-кардиолог. Добър ден. 

Добър ден. 

Д-р Кафалиева, кои са най-честите диагнози, които са свързани с дейността на сърцето? 

  

Най-честите диагнози, с които ежедневно се сблъскваме ние кардиолозите, това са заболяването сърдечна недостатъчност, исхимична болест на сърцето, ритъмните нарушения при по-възрастни болни и артериалната хипертония разбира се,  в ежедневната ни практика. 

Има ли вредни навици, които довеждат до тези състояния на пациентите? 

Разбира се, че има такива фактори. Най-честите фактори, които допринасят за тези заболявания, са заседналият начин на живот, понижената двигателна активност, тютюнопушенето, системната консумация на твърд алкохол и много други фактори, разбира се, но тези са най-честите, с които се сблъскваме. 

Само възрастните хора ли страдат от тези заболявания? Има ли хора, които са застраховани, дори само заради младостта си? 

За съжаление, все по-често започнахме да срещаме патология на сърцето при по-млади хора, за съжаление. 

Вие ежедневно извършвате диагностика и лечение на различни сърдечно-съдови заболявания. Ако трябва да ги поставите в някаква класация, кой е най-честият проблем, с който се сблъсквате? 

Най-честият проблем, пред който сме най-затруднени с лечението му ние кардиолозите, въпреки съвременните методи на лечение, е сърдечната недостатъчност, поради своята тежест и тежко протичане. 

Тази седмица се радваме на почти летни температури. В следващите дни обаче синоптиците ни предупреждават за сериозно понижаване на температурите. Как тези резки промени влияят върху сърдечната дейност? Има ли такава връзка? 

Има взаимовръзка. През студените месеци, за съжаление, се обострят сърдечно-съдовите заболявания. Това се дължи на спазъм на кръвоносните съдове, така наречената вазоконстрикция, която довежда до повишаване на артериалното налягане и обостряне на някои заболявания хронични на сърдечно-съдовата система. Топлите температури разбира се, повлияват доста по-благоприятно заболяванията на сърцето. 

В кои от сезоните пациенти с различни заболявания са по-защитени - зимата или лятото? 

В летните сезони имаме по-намалена честота на заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания. 

Сега сме в сезона на грипа, ако пациент със сърдечно заболяване се зарази с този грипен вирус, по-тежко ли протича самият грип при него? 

През зимата доста е висока честотата на респираторните заболявания изобщо, най-често вирусните инфекции, в частност и този на грипа. Но не само той, за съжаление, респираторните инфекции при хронично сърдечно-съдово болни протичат доста тежко. И те трябва да се пазят много през студените месеци от вируси. 

Ако принципно, пациент, който няма проблеми със сърдечната си дейност се зарази с грип, този вирус влияе ли и на сърдечната дейност? 

Да, вирусните инфекции оказват влияние на ритъмните нарушения на тези болни. Много рядко  се стига до тежки нарушения на помпената функция на сърцето, така наречените миокардити. Това слава Богу, са доста редки случаи. 

Задавам ви този въпрос, защото след Ковид, много лекари алармираха, че има постковидни симптоми и този вирус  засяга различни системи системи. Да се надяваме, че грипът не действа така на сърдечната дейност? 

Да, така е. След Ковид инфекцията беше доста висока честотата на тромбоемболизъм, образуване на съсиреци в кръвоносната система вследствие на усложнена инфекция. След грип не се наблюдават обичайно такива явления. 

В месеца на любовта и виното със сигурност всеки ще посегне към чаша бяло или червено вино. Кое е за предпочитане? 

Червеното вино се счита за по-полезно за здравето като цяло, и за сърцето. Няма научни доказателства за това, счита се, че в него се съдържат съставки, които имат антиоксидантен ефект за целия организъм, не само за сърцето. Но пак казвам, това няма нетни клинични доказателства по отношение на сърцето. 

Какво количество на ден е допустимо за сърцето? 

Една чаша за жените и две чаши червено вино за мъжете, това е допустимото и полезно на ден. 

Това е полезно за хора, които нямат проблеми със сърцето или за тези, които все пак имат някаква диагноза? 

За болните със сърдечна недостатъчност, при тях е по-специфично, не се препоръчва приемът на алкохол като цяло. За останалите болни, няма проблем да консумират, това се счита за умерено количество алкохол, специално червеното вино, консумирано по 1 чаша при жените и 2 чаши при мъжете на ден. Само да подчертая, че Франция е една от страните в Европейския съюз, в която се консумират, знаете доста големи количества червено вино. Счита се, че един французин приема 47 литра количество червено вино годишно. С тези доказателства, с тези статистически данни се смята, че има спекулации, че там сърдечно-съдовата заболеваемост е много ниска, точно поради ежедневната консумация на такива количества червено вино. Само че по-скоро научните данни сочат, че това не е така. Ниската заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания там се отдава на по-здравословният режим на хранене, по-голямата физическа активност и по-ниските нива съответно на затлъстяване и диабет тип 2. 

Има ли храни, които са подходящи за сърцето? 

Подходящи за сърцето и изобщо за добрия тонус и здравия организъм са храните, които са богати на зърно, плодовете като цяло, зеленчуците, протеините, да това в общи линии. Подсладените храни не са подходящи и храните с високо съдържание на мазнини, не са подходящи за болни със сърдечно-съдови заболявания. 

Усещането за самота, за неудовлетвореност, може ли да причини проблеми на сърцето, ако това са трайни чувства? 

Разбира се, аз много харесвам една фраза, която казва “Сърцето се лекува със сърце". И приятните емоции, положителните емоции са изключително полезни за сърцето. Има даже заболяване в кардиологията, което се нарича broken heart  синдром - синдром на разбитото сърце. Много често се среща заболяването при жени, които изпитват негативни чувства и емоции и развиват това заболяване, което е почти равно на миокарден инфаркт. Ние, кардиолозите доста трудно се справяме с лечението му. Инфарктът се лекуваме успешно в днешно време, но синдромът на разбитото сърце се лекува доста трудно, за съжаление. 

А може ли по обратния път да тръгнем? Ако изпитваме радостни емоции, ако се чувстваме обичани, удовлетворени от себе си и от начина, по който живеем, да преодолеем някакъв проблем на сърцето, който имаме? 

Разбира се, за много от заболяванията на сърдечно-съдовата система,  виновник се счита стресът. Намалявайки нивата на стрес с любим човек, с любов и т.н., се счита,  че съответно можем да се погрижим добре за сърцето си по този начин. 

Прочетох, че според едно проучване,  голяма част от инсултите се случват в понеделник, което се дължи на стреса, който имаме от първия работен ден? 

Абсолютно. Стресът е много силен фактор за всякакъв вид сърдечно-съдови заболявания, понеже той е мощен вазоконстриктор. Стресът свива кръвоносните съдове и това е така, да, стресът е вреден за кръвоносната система и сърцето. 

Обездвижването е голям проблем на съвременния човек. Почти през цялото време ние сме в седнало положение. Рядко имаме  възможност да спортуваме или се оправдаваме с липсата на време, за да не го правим. 

Спортът и движението са здраве. Всеки човек, грижещ се добре за себе си и уважаващ себе си трябва да спортува поне 3-4 пъти седмично. Това важи и за болните със сърдечни проблеми, не само за обикновения човек. Спортът е здраве. 

И колкото и да става дума за лична отговорност, в съвременния свят е редно да има и национална политика за превенция на сърдечните заболявания. В България имаме ли такава политика? 

В България вече се опитваме да се придържаме към този модел. Много от работодателите предлагат на служителите си т. нар. профилактични прегледи, които задължително включват преглед при кардиолог, който включва стандартни лабораторни изследвания, електрокардиограма и преглед при кардиолог, което е прекрасно. Все повече трябва да се стремим към този модел. Защото всички ние знаем, че профилактиката спасява животи. 

Росица АНГЕЛОВА