Д-р Рафаел Мирчов, МБАЛ Вита: Добре узрелите домати пазят от рак на простатата

Д-р Рафаел Мирчов, уролог в Болница Вита, в интервю за предаването "Здравето на Фокус" на радио "Фокус".

Ноември е Световен месец на мъжкото здраве известен още като Мовембър. Той се фокусира върху повишаване на осведомеността и насърчаване на мъжете да посещават профилактични прегледи, особено за ранно откриване на рак на простатата.

Д-р Мирчов, какво цели тази кампания? Защо е важно да се говори за мъжкото здраве? 

По принцип напомняме на мъжете, които са на възраст над 50 години, че ежегодно трябва да извършват минимум пакет изследвания за профилактика, най-вече за злокачествените процеси на простатата. Посещение при уролог, когато възрастта е над 50, дори да няма оплакване, дори туморният маркер, т.нар. простатно-специфичен антиген, да бъде в границата на нормата. С тези прегледи изясняваме дали този пациент, който все още няма оплакване, има някакви начални изменения в простатата, които биха предизвикали обструкция, т.е. задръжка на урина в пикочния мехур, в бъбреците. За съжаление, понякога заболяванията са безсимптомни, а когато симптомът се появи, процесите са напреднали. 

При мъжете над 50 има ли симптом, за съжаление, най-често откриваме проблем, който бихме могли да открием, още когато не имало оплаквания.  

Защо говоря точно за обструкция на долни пикочни пътища, понякога и горни – те също може да окажат влияние върху туморния маркер. Когато пациентът задържа урина, по пикочните пътища се получават инфекции. Тези инфекции също може да повлияват на туморния маркер - това не ни дава правото веднага да пристъпим към биопсия.  

Първо трябва да изключим другите възможни причини, които биха могли да увеличат туморните маркери в кръвта на пациента: той да не е с вирусно заболяване или друга инфекция.  

Много пъти откриваме задръжка на урина, която уврежда ресурса на мускулатурата на пикочния мехур и симптомите се появяват по-късно. Ние бихме могли да пристъпим към отстраняване на тези причини навреме, така че след нашата интервенция, пациентът  ще е щастлив. Дори да нямаме субективни оплаквания, ние спасяваме ресурса на пикочния мехур. Дали ще е стеснение на канал, дали ще е простата, дали ще е мехур на шийката –няколко са  възможните причини за тази задръжка.  

Много пъти откриваме и конкременти, т.е. литиаза, на долни или горни пикочни пътища. Тази литиаза, също трябва да бъде обяснено на пациента, че ако я отстраним, той продължава да я образува след година-две, защото не сме отстранили първопричината за образуване. 

Най-често, когато има повишени параметри на простатно-специфичния антиген, пациентите изпадат в паника, но Вие казвате, че това невинаги означава диагноза рак?

Невинаги е така. Разбира се, не сме имали случай на карцином на простата, при който туморният маркер да бъде примерно в минимални стойности. При норма 4, ако е 1 и нещо, 2 и нещо, по принцип не може да има карцином. 

И друго нещо важно, ако пациентът редовно следи този туморен маркер -  не може тази година, ако е бил в границите на нормата, да кажем 1 и нещо или 2,  изведнъж след 6 месеца, ако е 20 и нещо, да приемем, че той е за биопсия. Тъй като биопсията е опасна, не когато подозираш карцинома или си близко до тази диагноза, тя е опасна, когато става въпрос за инфекция в организма или септично състояние. Тогава можеш да усложниш състоянието на пациента, ако пристъпваш директно към биопсия. Т.е. трябва да се съобразим. 

Какви са вашите наблюдения ходят ли мъжете редовно на прегледи? 

Моите наблюдения са, че по принцип мъжете не посещават ежегодно уролог, не извършват ежегодно изследване на туморния маркер. И когато ние не знаем историята – за нас е важна историята, дали той всяка година е имал нормални стойности – тогава е малко вероятно да се случи напреднал карцином.  

По-скоро, когато нямаме история, когато не знаем колко е бил преди година, 3, 5, той може и тогава да има прогресия бавна във времето, както най-често е при карцинома, тогава ние приемаме при високата стойност на туморния маркер, че най-вероятно се касае за карцином. 

Но преди това е редно да го лекуваме известно време с антибиотична терапия, да намерим причините, да направим ехограф, да видим, че няма задръжка на урина, понякога на секрет в простатата, при голям аденом също може да запуши жлезата, т.е. да затрудни дренажа на този секрет, и да се интересуваме от това дали други фактори биха могли да увеличат този туморен маркер. 

И разбира се, когато изчистим фактор възпаление, който е доста често срещан, след антибиотична терапия, ако този туморен маркер е останал гранично увеличен, тогава да помислим евентуално за извършване на допълнителни изследвани - специално ядрено-магнитен резонанс, който ни дава представа дали има съмнително огнище за карцином. На този фон може да се извърши биопсия със съответна подготовка.  

Не е толкова страшно, карциномът по принцип бавно расте. Страшно е, когато няма връзка с лекуващ уролог, когато не знаем защо трябва да отидем или не трябва да ходим често на уролог. Най-често нашите пациенти изпадат в двете крайности – или няма обратна връзка с уролога и не търси връзка да реши този проблем във времето или пък изпадат в ситуация почти всяка седмица и през месец да изследват туморния маркер.  

И ту е висок, ту е нисък – защо е така? Това е другата крайност.  

Вече имаме съвременно лечение, най-често карцинома го откриваме в начален стадий за наше щастие, преди 10-20 години не е било така. Имаме методи, които да ни насочат, че имаме нужда от биопсия. И ако не ни задоволи тази биопсия или по някакви причини имаме съмнение, има и по-съвременни методи, да кажем фюжън биопсия, която обхваща по-голям периметър от простатата. 

Разбира се, и тя е с последствия, особено при инфекция тип простатит. Да се съобразим с неговите придружаващи заболявания, да го подготвим с адекватен антибиотик, 24-48 часа преди извършване на биопсията, за да го защитим максимално за евентуални усложнения при инфекции. При карцином най-често няма усложнения, когато се извършва биопсия.  

Също така е редно да уточним коя част в железата е подозрителна и каква е вероятността, защото колегите понякога не могат да кажат на 100% все пак дали това огнище е карциномно. За това трябва да направим новия анализ в пространството на простатата, трябва да сме сигурни, че при извършване на биопсията иглата е попаднала в съмнителната зона. И после в обратен ред, когато получаваме хистологичният резултат от патоанатома,  да сравним кои са тези подозрителни зони, отделихме ли ги в отделни препарати и там има ли данни за карцином. 

Ако няма карцином, най-малко трябва да докажем, че тази зона, различна от нормалната плътност на простатата, е различна от карцином, но не е и доброкачествена тъкан. Защо? Защото при доброкачествена тъкан приемаме, че иглата е минала покрай тази зона и не сме сигурни, че сме попаднали в нея. Когато тази зона се докаже, че е предракова или е хроничен простатит, тогава приемаме, че най-вероятно иглата е попаднала в тази зона, но не се касае за карцином.  

От там нататък човек не трябва да изпада в паника, трябва да знае, че след 6 до 9 месеца, понякога и 12 ги съветваме, да се изчака нещо да се случи, за да повторим биопсията, ако има прогресия на тази образна находка, както и на стойностите на туморния маркер и да се направи преоценка за необходимостта от евентуална втора биопсия във времето. 

Много често мъжете избягват да говорят за тези проблеми, както и да отидат на уролог. Съществува ли връзка между сексуалната активност и здравето на простатата? 

По принцип има различни теории, но тези, които доказват доброто здраве на простатата, са пациентите, които още като млади се предпазват от полово предавани инфекции. Също така инфекцията в простатата може да не е по полов път, тя може да бъде от друго огнище в организма, което да разсее по лимфен или по кръвен път тези бактерии причинители и да предизвика този простатит.

Няма достатъчно доказателства, че пациентите, които са по-активни сексуално или обратно, с възрастта предизвикват или увеличават риска от развитие на рак. Има обаче доказателства, които казват, че при хронификация на възпалителен процес вероятността от развитие на рак се увеличава. Но основно това, което до сега е доказано, е, че ракът на простатата се предава по наследство, по-малко са външните фактори, които биха предизвикали или увеличили вероятността от развитие на рак. 

Обикновено се смята, че ако бащата е имал такъв проблем, вероятността синът да го наследи е голяма. 

Точно така. 

Но моят въпрос е: ако майката на един мъж има карцином на гърдата, това също ли е рисков фактор за рак на простатата при сина?

По принцип рискът също се увеличава, тъй като понякога има хормонални фактори, които още не са изяснени като преки причини. Имам пациенти, които съобщават за баба, за леля, за майка с рак на гърдата, и също така в семейството се появява и рак на простатата. 

Друго, което исках да кажа, е, че при рак на простатата по принцип либидото се увеличава много пъти. Пациентите смятат, че на 60-70 години са по-добре полово активни, отколкото са били на 40-годишна възраст. Те смятат, че нямат мъжки проблеми. Не е точно така. Точно тези пациенти, които нямат оплаквания, които се чувстват сексуално по-активни с възрастта, понякога са с високи стойности на тестостерон, многократно над нормата. Това също подсказва, че този карцином е хормонозависим. Т.е. вероятността от развитие на карцином при този пациент е по-голяма. 

Вие няколко пъти споменахте, че различни други заболявания в организма могат да повишат резултатите от теста. Кои други заболявания оказват влияние върху стойностите на простатно-специфичния антиген? 

Най-често инфекциите. Разбира се, предразположени към инфекции са мъжете с диабет. И тук искам да отворя една скоба. Вече отмина времето, когато се изследва редовно кръвната захар при личния лекар. Има семейни лекари, които се съобразяват с това, и те знаят, че не е важно колко ти е в момента кръвната захар, а колко ти е по принцип. Затова след 40-, 50-годишна възраст при всеки пациент, дори при жените, е редно да се изследва така наречения гликиран хемоглобин, който дава представа за средната стойност на кръвната захар 3-6 месеца назад.  

Т.е. ако този пациент след нахранване вечер или след употреба на алкохол, макар и в минимални количества, е вдигнал на четвъртия час кръвната захар много над нормата – 10, 12 и нагоре, този човек най-вероятно има диабет, но все още компенсира инсулина. И тогава, когато личният лекар го изследва сутрин на гладно в 8.00 часа, той пак представя стойности на кръвната захар в норма или гранично увеличени, и личният лекар, някои от колегите смятат, че той няма диабет. Да, обаче, за да сме сигурни, гликираният хемоглобин ни дава представа, че този човек най-вероятно нощем вдига кръвната захар и вече процесът на диабета е от няколко години, уврежда съдовете, появяват се съдови дегенерации, от там – риск от инсулт, инфаркт и други такива остри инциденти, за съжаление. И тогава вече се доказва този диабет с натоварване при ендокринолог – говорим с профил на кръвната захар. Но, за да не се стига до ендокринолог, редно е, като се включва този пакет кръвна захар, да се добави и един гликиран хемоглобин. Ако той е в норма, дори кръвната захар на гладно да бъде над нормата, ние не приемаме, че пациентът е с диабет. 

Има ли храни, които могат да подпомогнат здравето на простатата? 

Нямаме доказателства за храни, които биха увеличили риска от развитие на рак – говорихме, че външните фактори не са доказани до момента. От значение, първото нещо е, ако имаме преки родствени връзки... 

Наследственият фактор. 

Да, наследственият фактор. Тези пациенти е редно още на 40-годишна възраст да изследват туморния маркер ежегодно. Когато той е гранично увеличен или има тенденция да се увеличи като стойност, това може да е и заради обема на простатата, т.е. обема на доброкачествената тъкан. Една голяма простата може да отдели повече антиген, тъй като е по-голяма като обем. Не е казано, че има карцином, но е повод пациентът да посети уролог и е много важно да се интерпретира този резултат от специалист. Т.е. дори пациентът да няма карцином и да има гранично увеличени стойности, той трябва да посети специалист. Не е коректно едната лаборатория да ми показва, че двойка, сега е четири – какво правим? После пак е единица или двойка. Има и други фактори, които биха променили тези стойности, те са един ориентир. Въпросът е обратната връзка.  

Друго, което исках да добавя във връзка с профилактиката, тъй като ме попитахте за храни. Става въпрос за един антиоксидант - ликопен. Съдържа се в добре узрелия домат. Ако сравнително често консумираме добре узрял домат, няма нужда да го купуваме от аптечната мрежа. Разбира се, вече ги има под всякаква форма, капсулки с добавки, които по принцип не са само ликопен, пациентът може да си ги достави откъдето реши. Разбира се, говорим за простатната жлеза. Но ликопенът е важно да се запомни като антиоксидант, който предпазва и намалява поне риска от развитие на карцином на простатата. 

Теглото на пациента има ли отношение? То рисков фактор ли е за подобно заболяване? 

Може би непряко като хормонално отклонение би могло да увеличи темпото на развитие на рак, но не бих казал, че ако човек е с наднормено тегло, влияе пряко на честотата на рака на простатната железа. 

На финала – какъв е вашият съвет към мъжете, пък и към жените до тях, които често са тези, които ги насърчават да отидат на лекар? 

Бих казал, че няма нищо страшно в тези прегледи. Те всъщност се състоят не само в извършване на ехография, която да бъде с пълен мехур. Целта е да се огледа пикочния мехур, да се определи обема на простата, да се провери, след като изпразни пикочния мехур, и остатъчната урина, да видим, че той няма някакви други фактори, които биха повлияли на туморния маркер, и съответно да видим, че е в границите на нормата. Ако той е гранично увеличен, винаги може да се повтори.  

Не е казано, че пациентът трябва веднага да започва антибиотично лечение. Може да се изчака и след 3 месеца да се направи ново посещение. Може, разбира се, да има и лабораторна грешка – няма да се лъжем, случват се и тези неща. Затова аз приканвам мъжете да си набележат един ден с някакъв празник в семейството, който да им напомня, че е минала година и е редно да си направят профилактични изследвания при уролог, съответно и с биохимичните маркери. 

Въпросът е, че много пъти се случва, пациентът идва и казва: да, аз имам туморен маркер, скоро е правен и е бил в норма. Колко скоро? Той казва – ами преди няколко месеца. Да, обаче неговата съпруга му напомня: помниш ли, Георги, когато ти направи туморния маркер, ние изпратихме детето в чужбина да учи. Ама то е било преди 3 години.  Времето минава и може да се заблудим. Затова всеки пациент е хубаво да си набележи един месец в годината, който да му напомня всеки път, че той трябва да провери дали е извършил тези изследвания и да го прави редовно. 

Най-често карциномът на простатата не дава оплаквания в ранния стадий. Ранен стадий значи не първата година, когато той се появява. Той може да е ранен стадий и втора, и трета година. Т.е. това не бива да ги успокои, че те трябва да чакат 2-3 години, за да отидат при уролог, а просто карциномът се развива бавно най-често – има и изключения, разбира се, но има начин да бъде следен и лекуван.