Д-р Петко Георгиев, НБ "Иван Вазов": Най-ценни са ръкописните книги, но има и други

За уникалните и ценни книги в Народна библиотека "Иван Вазов" разказва главният библиотекар в отдел "Специални сбирки" д-р Петко Георгиев, в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус".

Можем ли да кажем кога за първи път започва отделянето, обособяването на такива уникални и ценни издания, в отделен раздел в Пловдивската народна библиотека?

Трябва да кажем, че още със самото основаване, разбира се, има първи постъпления на ръкописни книги, на книги, които са покриващи критериите за рядкост и ценност. Това са най-вече първопечатните книги в онези години. Но някак си идеята за редки и ценни книги около 1900 г. вече придобива едни по-добри устои. Но пак казвам, още от 1879 г., от започването на комплектуването на фонда на Пловдивската библиотека, има и такива книги.

Тук трябва да наредим едно много интересно издание, което е купено от Илия Йовчев – бащата на българската емиграция в САЩ – "Офортите на Рембранд", които са излезли в тираж само от 500 екземпляра. Но тъй като Илия Йовчев е възпитаник на "Робърт Колеж" в САЩ и е живял дълго време там, той е имал чувството и усета за рядка и ценна книга.

Отличават ли се по нещо тези издания в библиотеката?

Разбира се. Освен специалния фондов знак, който получават "РЦ" - "Редки и ценни книги", което би трябвало да означава това съкращение, в миналото са имали и друг фондов знак. Някога големият археолог и библиограф, директор на нашата библиотека, Борис Дякович им слага един червен молив, с който ги обособява като музейна библиотека. Трябва да кажем за слушателите, че критериите за рядкост и ценност са много различни в различните нации, тъй като това обикновено са книги, или някога биха могли да бъдат, които са много съществени и важни за народа. За нашия народ например така е "Стематографията на Христофор Джефарович". Тази книга никак не би била рядка и ценна в Италия или Испания, този български гербовник. Още първата книга за Пловдивската епархия на Константин иконом от 1819 г. на гръцки език, отпечатана в Пловдив, също е рядка и ценна книга. Но тя отново не би била ценна, например, за Санкт Петербург.

Затова критериите са много различни, но във всеки случай те биха включили много остарели книги, които влизат в критерия на инкунабул – това са първите 50 години от книгопечатането. Аз много често казвам и на моите студенти да си спомнят онзи филм "След утрешния ден", в който снегът ги беше затрупала в библиотеката на Ню Йорк и библиотекарят им разреши да горят данъчните закони на САЩ, прегърнал една инкунабулна библия от времето на Гутенберг. Тези книги са ценност в целия свят.

Следващите книги, които са ценност в целия свят, са палеотипните книги, или това са вторите 50 години след книгоиздаването – между 1550 и 1550 г. Тези книги отново са ценност за всяка една библиотека. И оттам насетне – всяка книга, която е ценност за съответния народ, за съответната държава. Но и в днешно време биха могли да бъдат отпечатани ценни книги, като една сравнително нова – от 1983 г., която не е толкова далечна, е "Офортите на Рембранд". Тя е в тираж от само 500 издания и затова е много ценна. "Птиците на Америка", която ние имаме тук, лайпцигското издание на Джона Дюпон, 1970 - това второ издание също е рядко и ценно. Тъй като тя е огромна по размера си книга.

Много интересни като редки и ценни са книгите с умален размер – т.нар. "книги джуджета" и "книги ултра джуджета". Нашата най-мъничка книжка тук е около 1 см. Тя е една реч на бившия първи секретар - другаря Тодор Живков, до един Международен младежки фестивал в София, през 1968 г. Следващата малка книжка – 1 сантиметър и няколко милиметра, е едно пълно събрание на свещената книга Коран. И оттам нататък различни такива малки книги са много ценни за библиотеката, защото там определено има вложен много труд, енергия, книжарско майсторство и т.н. Интересни са книги, които са със специфични подвързии, като нт.нар. Златна Библия, която ние имаме тук, която е един страхотен пример на унгарското книговезко изкуство, "История на византийските емайли" на Кондаков, която е с инкрустации, книги с различна текстура. Разбира се, има книги, които са писани върху коприна. Книги, чиито страници са правени от керамика и т.н., и т.н., различни ювелирни издания. Не просто издания, които са ценност като книжно, като текстово значение, но и като ювелирно изкуство.

А може ли да ни разкажете някаква интересна история около попадането на такива ценни книги в нашата библиотека? Как намират мястото си те тук?

Интересно е, че повечето такива ценни книги са купувани от главните библиотекари и директорите, които са ходили на командировки в западните страни, и по този начин са снабдявали библиотеката, защото тук нашият пазар не предлага такива книги. Но ето, принос за това имат, както вече споменах, Илия Йовчев, Борис Дякович, небезизвестният Николай Райнов, който е бил главен библиотекар на Пловдивската библиотека. И в качеството си на главен библиотекар е бил на два пъти командирован в Париж за по година и много ценни издания и книги е донесъл.

Обаче все пак, ако трябва да кажем коя е най-ценната книга при нас, по какъв критерий сте я определили? 

Когато говорим за тиражни книги там има тиражност. Такава една книга би могла да се намери и в други страни, и в други книгохранилища. Затова най-ценни са ръкописите, разбира се, защото те са единствени и уникални. Най-ценните книги са ръкописните книги. Но разбира се, не по-малко ценен, примерно за нашия народ, е един "Рибен буквар“. Много често, когато дойдат деца или студенти в нашата библиотека и го видят, казват "Ама това оригиналът ли е? Той не се ли пази в банката? Как имате такава книга?"“. И аз казвам – да, имаме, защото ние имаме три екземпляра на "Рибния буквар" в нашата библиотека.

И имаме шест екземпляра от първата печатна книга на новобългарски език – "Кириакодромион“ на Софроний – иначе казано "Неделник“. Но една много стара книга, една от най-старите печатни книги в нашата библиотека, е Четириевангелие на Макарий, от 1512 г.

От най-ново време книги попадат ли в библиотеката и откъде идват те?

Като рядка и ценна беше класирана една книга – сега се сещам за това нещо, която беше изработена специално за библиотеката от студентите на доц. Александър Гьошев от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, които се занимават с дизайн и т.н. Тази студенти изработиха една ръчна книга, като всеки един от тях имаше за задание да изрисува буква от българската азбука. Та, тази книга е направена в един единствен екземпляр и е дарена на нашата библиотека.

Но се срещам и за едно друго издание – на Николай Тонов, издателство НИТОН, който преди години преиздаде "Славейковата библия“ по повод 150-годишната от първото издаване на цялостния превод на български език. Той направи едно фототипно издание, много красиво и много ценно, но направи и нещо друго – направи уголемено издание на тази библия, като изработи огромни корици от сребро. И ето това сега е негово притежание. Разбира се, той още не е решил къде и как, кога ще го дари на институция, но това отново е пример за рядка и ценна книга.

А има ли пример за известна личност, която е направила дарение на библиотеката, което наистина е ценно издание? Такива примери сигурно има?

Има, разбира се. Книгите с автографи са много ценни. В това число влизат повечето издания на Иван Вазов. Имаме различни книги, които съдържат такива автографи. 

Посвещения – това също влиза в този критерий за ценност. Тук отново всички първи издания на Иван Вазов, например, като част от тях носят и неговия подпис, са редки и ценни книги. Можем да се похвалим с много такива в нашата библиотека.

Да, бихме могли да кажем, че имаме невъобразимо много такива, но и една хубава малка, ювелирна, стегната колекция от редки и ценни книги. Тук съм длъжен да кажа, че разформирането на музейната библиотека, която някога Дякович създаде, и формирането на редки и ценни книги става някъде през 30-те години. Това е един тежък идеологически период, в който разбира се, разни църковни книги нямат никакво място за  "другарите", които по друг начин са гледали. В това време влизат какви ли не спомени, книги, свързани с някогашните първи дами, с т.нар. народно освободително движение против монархофашизма. Така голяма част от много ценни книги, които заслужават да бъдат класирани като редки и ценни, все още стоят в основния фонд на библиотеката. И тук трябва да кажем, че личната библиотека на Емили Странгфорд все още е там, не придобита в отдел "Специални сбирки“. От тази уникална библиотека, която тя дарява на кмета на град Пловдив някога, а пък той от своя страна завещава на Пловдивската библиотека, в отдел "Специални сбирки“, е само личната Библия на лейди Емили Странгфорд, с нейни бележки върху Библията, върху Светото писание, и един събран от нея хербарий от водорасли и растения. Но основният фонд от книги не е в критерия на редки и ценни.

Тази година, с работа с учени от Ислямския институт в София, успяхме да приберем личната библиотека от старопечатни книги на Селим Агуш Ага и тази колекция също влиза в критерия на редки и ценни издания.

Тези книги от кого се търсят? Взимат ли се от библиотеката за четене в къщи?

Не. Книгите биха могли да бъдат ползвани на място, като трябва да кажем, че в момента дигитализираме голямо част от старите книги, за да бъдат по-широко достъпни.

На въпроса от кого се търсят - до тези книги достъпват хората, които владеят старобългарски, черковно-славянски, османо-турски, гръцки, латински, персийски. Това означава, че кръгът на хора, които биха могли да работят с тези книги, е твърде малък и ограничен. Те не липсват, разбира се, като в отдела са идвали учени, предимно от балканските страни, но през годините сме имали и от САЩ, и от Русия, от скандинавските страни, от Чехия, Полша, откъде ли не. Всяка година различни учени пристигат тук, за да ползват един или друг екземпляр, който е ценен.