Д-р Мими Виткова, министър на здравеопазването, сега председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

Да бъде увеличена потребителската такса от 2.90 лева на 8 лева настояват личните лекари. Те твърдят, че парите за преглед не са се променяли от 10 години и припомнят, че преди тогава таксата е била фиксирана на 1% от минималната заплата. Затова настояват това правило да се върне и да влезе в сила. От Българския лекарски съюз са изчислили, че в момента средната възраст на общопрактикуващите лекари е 58-59 години, а 25% са в пенсионна възраст, 800 000 българи от 3 891 населени места у нас нямат достъп до личен лекар. Джипитата в България, които работят по договор със Здравната каса са 3 850, като средно те лекуват по 1 711 пациента. За да се вдигне таксата за посещение при джипитата на 8 лева вероятно за общопрактикуващите лекари има логика и е тяхно право да настояват за нея, но няма ли да става все по-непосилна здравната помощ? Наш гост е д-р Мими Виткова – бивш министър на здравеопазването, сега председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. Няма ли да повлече тази такса от 8 лева и цените на всички медицински услуги? Все пак 8 лева ми изглежда доста високо заплащане. Как смятате?

Те цените на здравните услуги от средата на 2022 година доста се промениха. Говоря за тези цени, по които Националната каса заплаща здравните услуги в системата. Първоначалната извънболнична помощ, включително профилактичните прегледи, които се извършват при общопрактикуващите лекари, цените се увеличаха на 25 лева на преглед. Може би това, за което претендират личните лекари  да има своето основание, но може би би било по-добре да имаме малко по-голяма яснота, да речем какво е средното брутно възнаграждение на един общопрактикуващ лекар в страната, и едва тогава вече да се оценява, че то е недостатъчно и трябва да бъде коригирано дали по този начин с увеличаване на таксата, която плаща пациента, или с увеличаване на парите, които се получават от Касата по един или друг начин. Защото вие задавате съвсем логичния въпрос, дали това ще се окаже поносимо за онази част от българските граждани, която най-вече комуникира със своя личен лекар, а това са възрастните хора с пенсиите. Защото те посещават много често своите лични лекари, и  8 лева при всяко посещение може би за тях ще се окаже доста сложно да могат да разчитат на тази достъпност до здравни услуги, която в момента реализират чрез личните лекари. Но цените на здравните услуги се увеличиха драстично. Една цитонамазка примерно Касата заплаща за нея 30 лева, като мотивът, който беше изтъкнат, когато се увеличи точно тази цена, бе, че е недостатъчен броят на патохистолозите в страната, които са около 60 за цялата здравна система, едва ли не това било единственият начин, по който ние ще трябва да увеличим броя и да стимулираме лекарите да специализират тази специалност. Виждате какви нелепи обяснения се дават и как не се търсят решения на много тежките проблеми в здравната система, включително кадровия проблем, който вие изтъкнахте при общопрактикуващите лекари. Но той е повсеместен, не е само при тях, но може би много скоро при тях ще усетим голям дефицит, който и сега виждате, че съществува и колко български граждани нямат достъп дори до личен лекар, това са преди всичко селските региони. Така че системата на здравеопазване, много пъти сме коментирали с вас, е заредена с толкова много проблеми, въпросът е, че у нас липсват държавници най-вече, които да могат да видят проблемите и да предложат мерки за тяхното решаване. Пък особено в последните години с тази политическа нестабилност тези проблеми остават съвсем на заден план.

Те се прехвърлят, д-р Виткова, от редовно правителство на служебно, от служебно на друго служебно, от служебно на редовно. И така без конкретно решение.

Конкретно решение няма. Те, редовните правителства все пак горе-долу с продължителността на техния мандат са колкото на служебните правителства. Системата на здравеопазване става вече наистина непосилна да бъде ползвана от българските граждани. Като си представим, че и до момента почти половината от разходите в здравеопазването са от джобовете на пациента, добавянето на подобни такси, качването на всякакви други цени, между другото качването на цените, което прави Националната каса, се отразява изключително неблагоприятно на цените на т.нар. "свободен пазар“. Т.е. ние в момента коментираме личните лекари, но аз задавам големия въпрос: какво се случва с т.нар. "специализирана  извънболнична помощ“? Това са всички профилни специалности, тъй като ние разрушихме поликлиниките. Ние нямаме извънболнична структура, където да се оказва поливалентна медицинска помощ. Ние имаме отделни лекарски кабинети по отделни специалности, пръснати по жилищни кооперации. Т.е. специализираната извънболнична помощ не е структурирана в институция, за да могат хората да я ползват. Така че след като Касата качва цената на здравните услуги, вече на свободния пазар цените растат главоломно, защото Касата е все пак един базов критерий, от който нататък всеки лекар, който упражнява своята търговска дейност, защото всички са търговци, качва главоломно цената. Ние вече имаме цена на преглед, която се представя на нас като застрахователи, от 180 лева. И то за съжаление даже в държавна болница, тъй като нашите осигурени лица имат право до директен достъп при специалистите без да чакат направление от личния лекар, на нас ни се предоставят такива цени, които са зашеметяващи. Това ще се отрази неминуемо на онзи процент от общите разходи за здравеопазване, който се плаща от джоба на пациента, т.е. той ще стане вече може би над 50%. Като си представите, че 4 милиарда и кусур отгоре са публичните средства, и че почти толкова са разходите от джоба на пациента, представете си за каква сума става дума. Да не говорим, че държавата продължава да нехае за тези скъпи дейности, като медицинските изделия, които Касата по принцип не покрива. Ние не знаем въобще, каква е тяхната производствена цена, всяка болница ги предоставя на различни цени. Даже не можем още да решим проблема, който един от бившите директори на Националната каса д-р Дечев постави, че Касата заплаща скъпите онкомедикаменти на всяка болница по различни цени в зависимост от това болницата на какви цени ги е договорила. Касата все още трябва да изработи, т.е. държавата да изработи ония механизъм, по който тези цени, по които плаща Националната каса за онкомедикаменти, да бъдат едни и същи за всяко лечебно заведение. Проблемите са колосални.

И при това положение българите, които така или иначе от години плащат най-високи цени в Европейския съюз за здравеопазване, вече почти няма да могат и да се сещат за него? Така ли?

Ама то, вижте, и сега, след като в цели райони на страната ние имаме  такъв дефицит на кадри, ние вече даже не говорим за селско здравеопазване. По селата е трагедия, по селата просто наистина няма достъп, хората нямат и транспорт да отидат до града, и ако имат, той им е безкрайно скъп. Ние говорим за пенсионери с по 300-400 лева пенсия. Кажете, как този човек ще си купи лекарства, как ще стигне до някакъв лекар в областния град, да не говорим колко дефицитни специалности вече има в областните градове. Дефицитът на лекари, след като направихме толкова много частни болници в 3-4 града в страната, дефицитът на специалисти е огромен в областните градове, вече не говорим за малките градове. Ние говорим за областните болници, които са с тежък дефицит. Ето, ние тази година не можахме да направим профилактични прегледи в Смолян поради дефицит на лекари, няма лекари в извънболничната помощ. И се наложи да транспортираме лекарски екипи от Пловдив до Смолян, което е пълен абсурд – ние говорим за областен град, да не говорим, че Смолян е и курортен център. Ето заради тези проблеми аз продължавам да се учудвам на обществената и на политическата търпимост. Не че другите сектори нямат проблеми, но в здравеопазването те са особено осезаеми, особено чувствителни, защото става дума за човешки животи.

И вместо да се търси решението на тези проблеми се повишават цените на здравните услуги, като така се замазват очите на съответните специалисти в здравеопазването? А  пациентите – кучета ги яли?

Вижте, със замазване на очи няма да я докараме до никъде. Защото ако днес джипитата поставят въпроса, пак казвам, аз не мога да твърдя нищо, защото не зная и никой не предоставя информация,  каква е средната брутна заплата на един общопрактикуващ лекар в България или в отделните региони разпределени. Едва тогава можем да говорим, дали става дума за необходимост от повишаване на това възнаграждение и по какъв начин да бъде направено. Ако на една част от гилдията увеличиш възнаграждението, друга част от гилдията, която е на свободния пазар, тя сама ще си го увеличи, и го увеличава разбира се, след като и Националната каса прави доста резки движения в повишаване на цените. Пак ви казвам, с увеличаване цената на цитонамазката дали ние ще имаме повече  патохистолози, или трябва да помислим по много други проблеми относно труда на тези хора и относно това, че да речем, че изборът на лекар се прави с цена 900 лева само на хирургичните специалности, другите не са ли лекари? Патоанатомите не са ли лекари и те? Диспропорциите са ужасяващи. И това е една от големите причини лекарите да напускат страната. Ние много скоро няма да имаме педиатри, много скоро няма да имаме специалисти по вътрешни болести, защото си направихме специализацията директно на профилни специалности: кардиолог, ендокринолог, по същия начин и в педиатрията, поради което общата специалност, от която има колосална нужда системата – вътрешни болести и педиатрия вече много малко хора специализират. И на всичкото това никой не му обръща внимание. Да не говоря за самата следдипломна квалификация на лекарите – ами те се нежелани младите лекари като специализанти в болниците, защото те черпят от Фонд "Работна заплата“ на болницата. И държавата продължава да си затваря очите, че това е един голям проблем, и тя трябва да намери решение, след като лекарят е завършил медицина, той вече е създал и семейство, той има нужда от доходи, и трябва да получи възнаграждение, което да му позволява да специализира. А след като болницата няма интерес да взема специализанти, защото те черпят от нейния Фонд "Работна заплата“, въобще какви са тези порочни кръгове, в които се въртим? Поради което младите лекари предпочитат да отидат на Запад, там са желани, защото дефицитът на тези кадри е огромен в цяла Европа, да не говорим за целия свят, с което си гарантират и по-добро възнаграждение, и по-добро кариерно развитие.

Във възможностите ли е на служебния министър на здравеопазването поне частично да реши тези проблеми или трябва да се чака поредния парламент, защото този вече приключва, както и евентуално стабилно мнозинство, което да излъчи правителство, за да се извадят тези проблеми отново на масата?

Аз си мисля, че ние скоро стабилно правителство няма да имаме, и затова според мен тези проблеми ще продължават да бъдат отлагани. Обществото като че ли се е примирало с всички проблеми, за да не ги изважда на дневен ред, сега ще видим на следващите избори, коя партия какво ще запише в своята програма по отношение на здравеопазването. Да не говоря, че ние преживяхме, може би с вас коментирахме, че служебен кабинет прие Стратегия за развитие на здравеопазването 2030 година. Човек си задава въпроса: след като един кабинет, на който мандатът му е няколко месеца, приема стратегически документ, а не парламентът да речем, така че дори да се смени едно правителство, когато парламент е приел един документ, той има далеч по-голяма стойност във времето отколкото приет от служебното правителство. Следващото правителство може би няма въобще да го признава   този документ. Така че действаме на парче. Надеждите нещата да се решат така, както трябва, според мен са малки. И следващият парламент ще бъде доста фрагментиран, дано да успее да избере поне правителство за определен мандат, ако не за цял мандат. Но проблемите в здравеопазването не търпят отлагане, защото те са натрупани вече в продължение на 20 и няколко години, и решаване на нито един от тях няма. Да не говоря, че решаването на един проблем няма да доведе до отчетлив резултат, защото те са взаимосвързани. Нито една политическа партия не дискутира сериозно тези проблеми. Виждате, джипитата си поставят проблемите – как служебен премиер ще се занимава с решаването им?

Може би те се опират на факта, че е приета Национална здравна стратегия от служебния кабинет и нищо не му пречи да се занимава и с техните проблеми?

Че ние имаме вече приети 7-8 стратегии, но нито една не е отчетена публично. Те са приети само от  правителства, една-единствената стратегия, това е стратегията, която приехме  1996 година, е приета от парламента, но и по нея няма абсолютно никакво отчетност какво е изпълнено, какво не е изпълнено, защо не е изпълнено. Ние просто си приемаме, отчитаме брой стратегии, защото Европа била приела, та нека да приемем и ние, оттук насетне всичко си остава постарому.

Имитация, която е за сметка на здравето и на финансовите възможности на пациентите?

Да, категорично. Здравните показатели на страната ни са доста тревожни по отношение на смъртността от социално значимите заболявания, това са сърдечно-съдовите, онкологичните заболявания – ние там сме лидиращи в Европа, бих казала. И това също не тревожи никого. Ние си играем на избори, на дебати, виждаме, какви са дебатите в парламента, виждаме, каква е "загрижеността“ на политиците относно състоянието на здравната система и най-вече проблемите, които изпитва всеки болен човек. След като има региони, които са лишени от достъп до лекарска помощ, след като са такива тежки диспропорциите в разпределението на лекарите в страната и дефицитът вече на кадри е очеваден, вие виждате, че тези проблеми не се дискутират, не се търси решение на тях, те просто се замитат, както се казва.

Д-р Виткова, това постъпателно повишаване на цените дали няма да доведе и повишаване на здравните осигуровки, което допълнително ще отежни личните бюджети през намалението на заплатите?

Ние отдавна трябваше, ако говорим за сериозни анализи, отдавна трябва да забележим тази диспропорция и това голямо натоварване на джоба на болния човек. То е близо половината от общите разходи. Но няма как да минем без увеличаване на публичните средства за здравеопазване. Тук обаче има един момент, който трябва непременно да бъде оценен, че държавата по закон е поела ангажимент да заплаща здравните вноски на доста категории: на пенсионери, на всички деца, на държавните служители. Въпросът е, че за голяма част от тези категории тя не заплаща пълния размер на здравната осигуровка, тя заплаща половината, както е при децата, тя заплаща половината от минималната осигуровка. Т.е. ние имаме един резерв, в който държавата трябва да влезе като пълноценен участник в осигурителната система. Защото държавата какво прави днес – тя заплаща една сума за всички, и никъде не е ясно, че тази сума отразява да речем реалните доходи на държавните служители, реалните доходи на пенсионерите. И ако ние влезем в рубриката на заплащане на вноска върху реални доходи, аз мисля, че тук има резерв, в който държавата е длъжник на здравноосигурителната система. И едва ако изравним тези показатели, можем да мислим и може би наистина ще е необходимо да мислим за увеличаване на здравната вноска. Но докато държавата не стане равностоен участник в осигурителната система за категориите граждани, за които тя е поела ангажимент да плаща здравни вноски, не да внася една сума както се казва тук-там, една обща сума и всяка година да я увеличава по малко или по повече, но не е ясно тази сума на какви критерии, записани в закона, почива. Т.е. дали за всеки държавен служител държавата заплаща върху неговата реална заплата, реални възнаграждения, дали за всеки пенсионер заплаща върху реалните му възнаграждения, тази сума е просто една обща сума, която всяка година търпи някаква динамика. Ако този резерв бъде изчерпан и обществените средства се окажат недостатъчни, ами по-добре е да увеличим размера на здравната вноска отколкото да наказваме най-ощетените граждани – това са болните хора.

Единственото, което ни остава в момента като утешение, е, че промените поне, такива, каквито ги искат и общопрактикуващите лекари, не могат да станат веднага, тъй като потребителските такси са записани в Закона за здравното осигуряване.

Ако трябва да удовлетворяваме нечии интереси, ние можем да намерим работещ парламент. Да, в рамките на тези следващи месеци аз също мисля, че трудно би могло да стане. Но с възстановяване дейността на парламента това може да се реализира, защото виждате, че се потушават така огнища на напрежение без да решават кардинално проблемите.

Винаги съм ви питала и пак ще ви попитам: откъде да се започне това кардинално решение?

От политическите партии, г-жо Събчева, защото там е разковничето. Нито една политическа партия не изгражда своя професионален капацитет, с който да може да открои проблемите и да предложи тяхното решение. Политическите ни партии не умеят, не желаят също да седнат на една маса и да намерят решения, които са приемливи за всички. А проблемите на здравеопазването не бива да се политизират. Така че проблемите ни са в политическите партии. Докато те не ни обяснят, какви проблеми виждат и как предлагат те да бъдат решени, ние така ще си вървим от служебно към редовно, от редовно към служебно правителство и проблемите ще се трупат. А проблемите в системата наистина са много. Аз мога да посоча такива, каквито аз ги виждам, но пак казвам, полезно за цялото общество е партиите да предложат тези решения. Този търговски статут няма го в Европа, няма го в света. И най-комерсиалната система, каквато е американската система, има редица лечебни заведения или здравни заведения, които работят non-profit. Нашата система е аритметичен сбор от търговски субекти – в Европа такова нещо няма. Ние усилено вървим по пътя на пълно ликвидиране на общественото здравеопазване, в извънболничната помощ то е ликвидирано, сега пътят е на болничната помощ, защото погледнете държавните болници, в какво окаяно състояние са, вижте Александровска болница с дълговете й, вижте другите държавни болници. И никой не си задава въпроса, че здравната система е система, елемент от националната сигурност на една страна. Защо не направим пожарната аритметичен сбор от търговки дружества, ще се намерят кандидати. Така че базисните проблеми трябва да бъдат видени, трябва да бъдат решени. Това е търговският статут на системата, това е справедливото разпределение на кадрите в страната. И не е необходимо да има разпределение, а е необходимо да се въведе също справедливост, че който завършва държавна поръчка, ще се отплати на това общество като остане да работи в страната. Това става с договор. Искаш да заминеш в чужбина – плати си обучението и пътят ти е свободен. Искаш държавна поръчка – ще останеш да работиш. И по този начин ние ще запълним вакуума от дефицита на кадри. Не можем да продължаваме с тези диспропорции във възнаграждението на лекарите – 20-30 хиляди лева и 1000-2000 лева. Затова ще имаме 50-60 патоанатоми, тъй като техният труд никой не го оценява справедливо. И много други проблеми. Това са цените на медицинските изделия, това е пренасищането с болнична помощ в няколкото големи града и оголването на цели региони в страната от медицинска помощ въобще. Така че проблемите са много, въпросът е, че няма политическо виждане и воля те да бъдат решавани.

Цоня Събчева