Стоматологът д-р Георги Илиев в интервю за дневния информационен блок на Радио "Фокус" 

Казвам добър ден на д-р Георги Илиев – стоматолог. Радвам се, че сте при нас. Здравейте.  

Здравейте. Благодаря за поканата.   

Сега ще разкажем на нашите слушатели за нещо много модерно и създадено от вас, но след няколко минути, малко да ги държим под напрежение – иновативно, което тепърва ще навлезе на българския пазар, в лекарския кабинет. Но нека преди това да поговорим малко за вас. Вие сте провел редица курсове в сферата на естетичната дентална медицина у нас и в чужбина. От 2006 г. управлявате успешно собствена практика в два града – в София и във Враца, специализирана в протетична и естетична дентална медицина. Може ли да започнем малко по-отдалеч и да обясним на нашите слушатели какво е протетична и естетична дентална медицина?  

Разбира се. Протетичната дентална медицина всъщност за хората представлява всички видове коронки, мостове, керамични фасети, коронки върху импланти. Целият този аспект от изкуствени зъбки, така да се каже, които може да поставим в устата, са обект на специалистите по протетична дентална медицина. Старото име преди години беше ортопедия, но ортопедията е част от общата медицина. Ето защо ние сме заимствали понятието протетична дентална медицина.   

Добре, а естетичната?  

Естетичната е едно допълнение, което става все по-модерно и се добавя. То не е част от самата специалност, разбира се, основната специалност е протетична дентална медицина, но тъй като естетиката е основен компонент от съвременното дентално лечение…  

Като че ли доста нашумя в последните години да имаме холивудски усмивки, зъбките ни да са бели, равнички, големи.   

Да, това е така, но това е и естественото нещо. Всеки човек се стреми към съвършенство, към това да изглежда по-добре, по-привлекателен, по-красив. Така че нормално е естетиката да има все по-голям приоритет. Все пак, когато ходим, купуваме си красиви дрехи, правим си козметични процедури – всичко това е да подобрим и външния си вид. Защо не и зъбите ни да изглеждат здрави и красиви?  

Точно така. По ваше мнение българите със здрави зъби ли сме? Или сме от процента с развалените зъби и с по-ниската хигиена към тях?  

Не бих казал, че сме нито в едната, нито в другата крайност.  

Златната среда.  

Златната среда по-скоро. Аз смятам, че хората все повече обръщат внимание на своите зъби, все повече ходят на профилактични прегледи, правят си процедури, грижат се общо взето за здравето си. Разбира се, има един момент – финансовият, който не може да го изключим, но аз смятам, че денталната медицина в България все още е достъпна за повечето хора. Ето защо повечето хора могат да поддържат добро състояние на своето съзъбие.   

И аз съм на същото мнение. А вие как се решихте да се насочите към тази професия? От колко години практикувате всъщност?  

Всъщност аз практикувам вече повече от 17 години. Аз смятам – може би звучи клиширано, но това е призвание.   

Точно така.  

Когато човек започне да учи за стоматолог или за лекар, общо взето той концентрира цялото си внимание и енергия в една конкретна, изключително тясна специалност, която е свързана със здравето на хората. Може би звучи комично да се каже, че общо взето лекар или зъболекар, той не може да работи друго. От тази гледна точка ние сме ощетени, защото освен професията, която практикуваме ежедневно, ние не можем да я променим и да се захване с нещо друго, което ни е на сърце. От друга страна пък, ние влагаме цялата си енергия, емоция, чувство в това да помагаме на хората и аз смятам, че по-скоро това е призвание. Аз не съм си представял да работя друго.   

Наистина е призвание и благородна професия е, така да го нарека. Обаче нека да си поговорим и за страха на пациентите да влязат във вашия кабинет. Откъде идва този страх – от зъболекарите? Малките деца особено много се страхуват, аз също се страхувам.   

Страхът е по-скоро изкуствено наложен. Разбира се, всеки човек изпитва притеснение, когато трябва да се направи някаква процедура върху неговото тяло. Дори когато ходим на козметик, ние също изпитваме някакво притеснение какъв би бил резултатът, как ще реагира моята кожа, камо ли да отворим уста и да се направи някаква необратима процедура върху нашите зъби. Хората не бива да се страхуват от болката или от тежестта на самата интервенция, тъй като в днешно време процедурите стават все по-леки, все по-кратки, все по-безболезнени или минимално инвазивни. Така че по-скоро трябва да преодолеят тази бариера, да се отпуснат, да имат доверие на лекуващия си зъболекар и смятам, че с това проблемът ще бъде решен.  

Нека да дадем един съвет сега на нашите слушатели: не бива да ходим на зъболекар само ако ни заболи, нали така?  

Категорично, категорично. Не бива да ходите, защото това е крайната фаза. Когато организмът започва да страда, тогава той реагира с болка, т.е. тогава процесът е необратим. Нека да отидем много по-рано, когато процедурата може да бъде само едно почистване на зъбен камък, да се радваме на едни бели, чисти зъби, хубав дъх в устата и това е достатъчно да поддържаме добро орално здраве.  

Както казахте малко по-рано, вече се използват нови технологии в зъболечението, по-малко болка, може би по-качествени, по-модерни машини и затова хората не бива да изпитват страх. Обаче сега да съобщим и на нашите слушатели за вашия робот, който създавате вие. Разкажете малко за този робот. Как ще влезе във вашата работа?   

Да.  

С какво ще помага?  

Това е един много интересен проект. Той, роботът, разбира се, трудно е да се каже един такъв мащабен проект, че е мой. Аз по-скоро съм щастлив, че мога да бъдат част от екипа, работещ върху този проект. Проектът е международен. Основното седалище е във Франция, в Марсилия. Там е базирана и компанията, която в момента е стартъп, но на средноевропейско ниво изглежда като голяма компания.  

Да.  

Каква е логиката за това нещо? Идеята е да се подобри качеството на денталната услуга, която се предлага ежедневно въобще в световен мащаб, като отделни клинични процедури се унифицират. Всъщност приложението на машината е не да замести специалисти, а напротив – да му помогне в ежедневната практика, че той да унифицира и да предлага винаги едно и също качество на предлаганата от него лечебна процедура.   

А как всъщност помага на вас? Той не ви замества, но ви помага.   

Точно така. Той не ни замества, а ни помага. Сега чували сте, разговорно хората си казват "Този зъболекар има много лека ръка, другият работи много грубо“.   

Да.  

Аз предпочитам еди-кой си, защото по-малко болка изпитвам, пък предпочитам другия поради някаква друга причина. Всъщност представете си случай, в който вие отивате при вашия зъболекар, на който имате доверие, на който вярвате като специалист. Той поставя диагнозата, извършва лечебното планиране, но самото изпълнение бива извършвано от робот с много по-голяма прецизност, точност, с много по-висока скорост и лекота на изпълнение. Т.е. чисто мануалните действия биват извършвани от машина, вместо от човешката ръка, която разбира се, не е толкова стабилна и прецизна.   

А можем ли да кажем на нашите слушатели как точно изглежда тая машина? Защото аз си представям робот, който се е надвесил над мен, и ми прави зъбите.   

Ами, горе-долу така изглежда, но това звучи много страшно.   

Да, и в моите представи е страшно да се доверя на робот, а не на човек, тъй като аз смятам, че роботът е лишен от чувства, а аз разчитам на зъболекаря ми да разбере кога мен ме е страх, кога ме боли, кога ми става лошо, за да спре работа. Как човек ще се довери на този робот?  

Да. Нека да се върна няколко години по-назад, когато започнаха да навлизат страшно много съвременните дигитални технологии в денталната медицина. Започнахме да използваме т.нар. интраорални скенери, или с видеокамера да заснемем зъбите и изведнъж да направим коронките на пациента, без досадните лъжици, от които ни се гади, без тези отпечатъчни материали, които поставяме в устата. Сред нашата сфера, сред зъболекарите имаше едно огромно недоверие как тази камера може да замести нашата висока мануалност и умения да снемем перфектния отпечатък. Отне време, може би пет, шест и повече години тези технологии да се наложат. В днешно време това е част от нашето ежедневие. Ние не може да работим без тези оптични скенери. Каква е разликата? Разликата е, че при мен идва моят пациент, аз го преглеждам като специалист, поставям диагнозата, например изпилявам зъбите – това, което зависи от мен и моите умения, и тогава по-младите лекари в моята практика извършват снемането на този оптичен отпечатък, използвам скенера, защото той улеснява и унифицира нашата работа. По този начин се надяваме да навлезе и роботиката. Сега, като бях в Марсилия на първата среща на борда, които разработват – там бяха инженерите, които разработват самия робот, софтуерните инженери, които разработват апликациите. Аз съм част от разработката на една от апликациите, която всъщност ще позволи на хората по-лесно да достигнат до робота, да му се доверят и т.н.   

Интересно ми е да ми споделите след това как.   

Да. Та, всъщност интересното тук беше – бяха поканени хора от висшия мениджмънт на Intuitive Surgical, които са разработили роботите "Да Винчи“, предполагам повечето са ги чували…  

Да.  

И също така от мениджмънта на "Джонсън и Джонсън“, които също разработват роботика в сферата на медицината. И въпросът беше как да се промотира тази машина така, че тя бързо да бъде възприета както от пациентите, така и от денталните клиники. И "Джонсън и Джонсън“ предложиха да кажем "Това е една изключително иновативна, революционна машина, съчетаваща всички технологии, осигурява бързина, качество“ и т.н. – общо взето, като че ли продаваме новия автомобил на пазара. Това не е правилният подход. Ние, когато отидем на лекар или зъболекар, ние не очакваме да видим върха на технологиите. Ние очакваме да получим 100% гаранция, че лечебната процедура е минимално инвазивна, 100% сигурна за нас и крайният резултат ще бъде това, че ние ще бъдем здрави.    

Да.  

В този момент всъщност това е и схемата, по която се промотира, предлага и продава робота "Да Винчи“. Не всяка държава и не всяка болница, независимо от финансовото си състояние, може да закупи този робот. Изискването е специалистите да бъдат достатъчно обучени, да имат необходимия брой операции годишно и самите лекари, които работят с "Да Винчи“, както пилотите на "Боинг“ и "Еърбъс“ трябва да получават необходимите часове тренинг, така, че да гарантират 100% успеваемост и лечение на рака, ако те са оперирани с роботите "Да Винчи“. Така че вие, когато трябва да изберете къде и кой да ви оперира, всъщност ако изберете клиники и специалисти с "Да Винчи“ роботи, това ви гарантира 100% успеваемост на клиничната процедура.   

Звучи чудесно.  

В този аспект самият робот вече представлява гаранция за качество.   

Да.  

Това е идеята и на робота, който се разработва в денталната медицина, т.е. той да не бъде скъпа играчка за много богатите клиники и за богатите пациенти, а по-скоро тези клиники, които са достатъчно квалифицирани и осигурят необходимия квалифициран персонал и набор от специалисти да работят с робота, ще бъде гаранция за перфектно извършена лечебна процедура.   

Звучи чудесно. Но това ли е бъдещето? Ще намери ли поприще в България този робот?  

Със сигурност това е бъдещето. Роботиката навлиза ежедневно. Тя не заменя специалиста. Не бива да си представяте, че вие ще отидете на зъболекар и той ще излезе да пие кафе, докато роботът ви направи кариеса например или коронката. Не, категорично не е така. Той ще асистира на зъболекаря, за да може лечебната процедура да може да бъде извършена по-добре и по-прецизно. Доколко бързо ще навлезе в България е трудно да се каже, но имайте предвид, че денталната медицина в България е на доста високо ниво. Ние имаме доста модерни и големи дентални клиники. На фона на Европа, аз бих казал, че ние сме на едно средноевропейско ниво. Така че аз смятам, че роботът ще намери бързо приложение у нас. Ние имаме добри специалисти, които могат да се обучат да работят с подобни машини.   

А кога да го очакваме този робот в България?  

Роботът в момента е в процес на сертификация от FDI и от Европейската агенция по лекарствата, т.е. прототипът съществува, инженерно той е създаден. Успяхме да пуснем 15 международни патента, които имат срок от 18 месеца, за да премине цялата процедура в различните държави, и също така сега, в началото на годината стартират първите клинични проучвания. Стартират в два университета в САЩ и в един университет в Европа, в Женева. И би трябвало цялата процедура да приключи до края на годината и 2024 г. роботът вече да влезе в своята комерсиална фаза, т.е. да се произведат машини, които да бъдат раздадени в определени клиники по света.   

Очакваме да ни гостувате отново, когато вече влезе и в експлоатация и в България, за да разберем точно как се справя тази машина на практика и дали хората се доверяват.   

С удоволствие.   

Много ви благодаря за този разговор.   

Благодаря и аз.