close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Д-р Александър Симидчиев: Ако продължаваме да лекуваме само болните, здравната ни система ще фалира в недалечното бъдеще
22:23 / 26.09.2022
3214
© Демократична България
Д-р Александър Симидчиев, водач на листата на 30 МИР Шумен и кандидат за народен представител от 25 МИР София на коалиция "Демократична България“, която е под номер 25 в интегралната бюлетина, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

От "Демократична България“ обявиха, че още в първия ден на следващия парламент ще внесат 25 законопроекта, свързани с решаването на кризите и проблемите на гражданите и бизнеса в дългосрочен план. В тях са измененията в Закона за здравето, с които ще предложат създаването на законова рамка за телемедицина, за да могат лекарите и пациентите да провеждат консултации от разстояние. С друга промяна в закона ще се създаде Стратегически здравен съвет, който да анализира дефицитите в здравеопазването, да осигурява междуинституционален диалог по стратегическите здравни политики и да гарантира последователност и устойчивост в здравната политика на държавата. За полезността на предложените промени разговаряме с д-р  Александър Симидчиев – водач на листата на 30 МИР Шумен и кандидат за народен представител от 25 МИР София на коалиция "Демократична България“, която е под № 25 в интегралната бюлетина. Защо "Демократична България“ предлага измененията в Закона за здравето редом с другите 24 законопроекта, които ще внесе в първите дни на 48-ия парламент?

Защото това са належащи, животрептящи проблеми, които ние идентифицирахме още от времето на 45-ото Народно събрание, и последвалите няколко в бърза последователност Народни събрания. Всъщност това, което видяхме, е, че това, което остро липсва, е приемственост между различните Народни събрания. Тоест, всичко, което се е случило позитивно в дадено Народно събрание, ако не е минало то публикуване в Държавен вестник, де факто умира с въпросното Народно събрание накрая. И това е много жалко, защото има много труд, който се влага в законопроекти, особено такива в здравеопазването, тъй като здравеопазването е ключова област, в която законотворчеството е много сложно, тъй като трябва да балансира няколко видове интереси в самата система: интересите на работещите в системата с интересите на пациентите, с интересите на финансиращите институции, които са НЗОК и други, и с интересите на държавата като стратегия за предпазване на здравето на всички граждани в България. Така че това законотворчество е изключително сложно и е много тъжно когато няма последователност и настъпателно-устойчиво движение в тази област. И затова първата част от изменението на Закона за здравето е именно създаването на Стратегически здравен съвет, който има няколко приоритета, но най-важното между тях е приемствеността между различните парламенти. И затова предложението ни е той да бъде мандат по-дълъг от мандата на парламентите, именно за да осигурим приемственост между отделните Народни събрания на всички смислени законопроекта, които се правят от първия парламент, за да могат те да минат с следващия парламент без голяма част от административна бюрократична процедура, която да ги съпътства.

Д-р Симидчиев, а кой ще влезе в този стратегически здравен съвет? На какъв принцип ще бъде изграден: квотен, професионален?

Принципът е паритетен. Тоест, всяка една от парламентарно представените партии ще има възможност да излъчи един представител. Решенията в този Стратегически медицински съвет ще се взимат единствено и само с консенсус. Тоест, това трябва да бъде органът, където ще имаме в най-голяма степен елементът на междупартийния консенсус, който да бъде издигнат в същност на този Стратегически медицински съвет. Паритетно, тоест, по един представител от партия, независимо от големината на партията, и паритетен принцип, който ще гарантира, че гласът на всички ще бъде чут. Защото ако не може да бъде постигнат консенсус по дадена тема, той не може да бъде придвижен напред към следващия парламент.

А не гоните ли риска да получите критики, че този Стратегически медицински съвет ще бъде поредната шапка в здравеопазването: министерство, НЗОК, сега и Стратегически медицински съвет?

Вижте, това, което остро липсва в здравеопазването, са няколко неща, от които междупартийното съгласие и единодействие е един от най-острите проблеми. На второ място устойчивостта на политиките е огромен проблем. Тоест, тези два проблема се адресират именно със създаването на такъв съвет. Той не е шапка, той е съвет, в който всяка една от политическите партии има своето представителство, той няма отговорностите на изпълнителната власт, но знаете, че едно правителство, всъщност, ние можем да сменим няколко правителства в един парламент, а нещо, което е факт, и можете да си направите труда да го проверите за последните примерно 15 правителства,  колко здравни министъра са сменени. Тоест, устойчивостта на изпълнителната власт в здравеопазването не е особено висока. Отделно от това самата изпълнителна власт не е чак толкова устойчива, а парламентът видяхме за последно време, че и той не е толкова устойчив. Тоест, имаме нужда от устойчивост на направлението на политиките в един от най-критично важните сектори на националната сигурност, наречен "Здравеопазване“.

Д-р Симидчиев, какви ще бъдат решенията на този съвет, каква сила ще имат, кой ще се е съобрази с тях? Да не се окаже само, че това ще бъде един пожелателен орган?

Това е възможен риск, разбира се, изпълването на същността на всяка една институция зависи от хората, които ще бъдат в нея. Представете си, ако тези хора са високо представителни, морални представители на всяка една от партиите, които ги включва. Между другото, това не са просто някой  член, това ще бъдат по един човек от всяка от партиите, и то ако се замислим малко, в зависимост от избора ще проличи, кого го е грижа и кого не. Когато се изберат хора, които са високо морални, склонни към търсенето на консенсус, хора с експертиза в областта, ще знаем, че тези хора наистина са там, за да свършат работа. Възможността се предоставя от създаването му, а дали той ще изпълни тази възможност, ще зависи много от състава, който ще бъде.  Това няма как да го гарантираме предварително. Ще зависи от добронамереността на всяка една от партиите, която ще изпрати свой представител там. Но това, което ще е пределно ясно, е, че в зависимост от този избор ще е ясно от много рано, дали въпросната партия иска да постига консенсус и устойчивост в здравеопазването или не.

А какви цели си поставяте от "Демократична България“ в здравеопазването?

Целите са системата да бъде подкрепяща и за работещите, и за пациентите, защото в момента взимам веднага повод от това, което се случи съвсем наскоро в Перник, агресията е заради това, че има огромно количество недоверие в системата и от страна на пациенти към лекари, и от страна на лекари към пациенти. Настръхнали са и двете страни, а всъщност нито едната, нито другата страна е виновна за това положение. Вината е в тези, които са организирали системата до такава степен до момента, и в тези, които са управлявали системата толкова дълго време. Тези проблеми са може би с 30-годишна давност и досега не е имало систематичен подход за решаването им. Решаването на проблемите минава през няколко ключови компонента. Първото е механизмът на финансирането на здравеопазването. В момента той е относително беден и не толкова добре организиран като подходи. Това, което предлагаме от "Демократична България“, са три източника на финансиране: финансирането на профилактичната дейност и превантивната дейност да става от държавния бюджет и от акцизите, защото превенцията не може да е на база дали някой човек е осигурен или не е осигурен. На второ място за хроничните заболявания финансирането трябва да става солидарно с обществени вноски, така както и до момента става в НЗОК. И на трето място трябва да има възможност човек да прави индивидуални вноски в здравноосигурителен фонд, така че да има индивидуална партида за рискове, които той прецени, че за него са важни. Когато имаме тези три ясно дефинирани източника на финансиране, ние можем да правим модела на здравеопазването да се грижи много по-добре за нуждите на пациентите, и в зависимост от конкретната нужда това може да е преобладаваща профилактика, преобладаващо лечение на хронични заболявания и преобладаващо лечение на неща, които са избор на самия пациент. Разбирате ли, когато имаме няколко различни източника и те са добре дефинирани в началото, ние можем да адаптираме системата така, че да обслужва интереса на пациента в много по-голяма степен.

И само тук ще вметна един въпрос, който е важен според мен, д-р Симидчиев.

Да.

Вашите идеи ще намалят ли високия процент на съфинансиране от страна на пациентите, който,  както разбрах от ваши колеги, е най-висок в Европейския съюз – 50%?

Точно така. Между 48 и 50%, и е ужасно висок. И причината за това е неоптималното финансиране. В момента, в който имаме ясно разписани правила, нямаме основания да имаме такива доплащания. Защото в момента доплащания съществуват по няколко причини, една от които е, че например осигурителният модел е прекалено разтеглен върху много неща, които понякога няма и нужда да бъдат осигурявани с такъв механизъм на финансиране. Знаете, че като цяло ние имаме нисък процент на здравноосигурителна тежест, тоест, около 5 до 6% от БВП отделяме за здравеопазване. Това, което хората масово не осъзнават, е, че тези 5 до 6% в абсолютна стойност са ужасно малки, защото нашият БВП е много нисък. Тоест, ние като държава нямаме много ресурс, за да отделим. И на фона на малкия ресурс отделяме малък и процент за здравеопазване, което прави изключително малко средства в системата. Именно за това е това, което щях да кажа като втора точка, че за да имаме ефективност на системата и хората да усетят разликата, трябва да преминем от заплащане на количество, тоест, на брой прегледани или на брой извършени манипулации, в това манипулацията дали е ефективна, дали пациентът се е почувствал по-добре, дали имаме излекуване. Тоест, да плащаме накрая на резултат, а не на извършване на манипулации. Защото имаме сериозния риск, който понякога се материализира и в нашето ежедневие, да се извършват дейности, които не са необходими, само за да се направи една бройка. А това, което трябва да стане, е да знаем, че това, което се извършва и което се заплаща в здравеопазването, трябва да е качеството, тоест, постигнатият резултат, да се заплаща на база на постигнат резултат, а не на база на бройки.

Служебният кабинет одобри  Националната здравна стратегия 2030, която всъщност е изготвена от кабинета на четворната коалиция. Дава ли решение на наболелите проблеми в здравеопазването този документ?

След няколко дни ще бъда лектор на международен здравен форум. И там моята лекция ще касае променливостта на околната среда в здравеопазването от най-различни аспекти: политически, икономически, социални, демографски и всякакви други. Променливостта на здравната система е толкова висока, че планирането за такъв голям хоризонт до 2030 е с много голяма степен на несъответност на условията до 2030 година. Важно е да имаме планиране, планирането е ключово, но реално това, което трябва да имаме, е механизъм, по който това планиране да може да бъде адаптирано към реалните нужди тогава, когато те се променят съществено. А мога да ви кажа, че покрай войната, покрай инфлацията, която чака световната икономика и съответно и европейската, много неща ще се променят, включително и в здравеопазването. Поради която причина много важно е да имаме стратегически документи, които да имат хоризонт от 10 години напред, но реално това, което ще трябва да можем да правим, е бързо да се адаптираме, да бъдем гъвкави, за да постигаме максимално доброто с оскъдния ресурс, който имаме. Защото не можем да си позволим да пилеем нито една стотинка в здравеопазването не за друго, а защото те са толкова малко, и на практика, ако не ги използваме, за да постигаме максимална ефикасност, няма да можем да постигаме амбициозните цели, които си поставяме.

Като говорим за стратегия, от 1996 година приета от Народното събрание, тази сигурно е 7-ата или 8-ата. Опитах се да ги преброя, да си призная, не успях. Каква е необходимостта да се приемат такива документи, след като така или иначе те не работят, никой не оказва контрол, какъв е резултатът от това, което са постигнали в своя замисъл?

Вие сама започнахте да отговаряте на този въпрос. Фактът е, че не е проблемът в наличието на стратегия, а в това първо, дали тя е жив документ, тоест, дали се променя адекватно на променящите се условия, и второ, кой контролира това, което е направено като стратегия. Първо, за да бъде съставена една стратегия, ние трябва да можем да си стиснем ръцете от всички политически части на спектъра, да кажем: "Това са здравните приоритети на България“. Ние знаем, какъв е проблемът с демографията, ние знаем, колко остър е проблемът включително с детското здравеопазването, и как елементарните компоненти на предпазване на здравето за години наред не се спазват в детската възраст. Например, ние трябва да имаме много повече спортуване в училище, ние трябва да имаме много по-различни хранителни навици, които да се обучават от най-ранна детска възраст. Това са проблеми, които не зависят от това, кой е на власт, но от това зависи, какво ще бъде бъдещето на България. Това са стратегически проблеми, които трябва да залегнат, но не само да залегнат, а и да бъдат адекватно контролирани. Когато си поставим за цел децата на България в обозрим период от 5-годишен хоризонт да станат по-здрави, това има измерители: средно тегло, индекс на развитие, спортни постижения. Това са измерими параметри, които ние можем да използваме, именно за да проконтролираме дали стратегията работи или не работи. Фактът е, че много често стратегия се приема, защото някой е казал, че трябва да бъде приета стратегията, и от приемането нататък никой не се интересува от нея. Това трябва да бъде променено. Но за да бъде променено, трябва да има това, което вие сама казахте – отговорност по контрола на това този документ веднъж приет спазва ли се, ако не се спазва, защо, дали защото е неподходящ или просто улисани във времето и в кризите, които ни заливат постоянно, не обръщаме достатъчно внимание на ключовите и животрептящите проблеми на нашата здравна система, а те са свързани с опазване здравето на здравите. Достатъчно ресурс отделяме за лекуване на болните, и този ресурс ще става все по-недостатъчен, ако не обърнем внимание на здравето на здравите. Тоест, децата да спортуват повече, да се хранят по-нормално, възрастните хора да ходят на профилактични прегледи, за да можем да хващаме заболяванията по-рано, когато можем наистина с по-малко средства да постигнем много по-висок резултат. Това е начинът, по който можем да преминем през тази криза, която в момента е финансова, но устойчивата, тежката криза е здравната, защото тя е такава от поне 30 години насам.

И в резултат на тази криза България оглавява всички черни класации: по смъртност, по ниска  продължителност на живот, по висока степен на заболеваемост. Болно население сме, д-р Симидчиев, това е така.

Точно така е. Защото системата е система на болнолечение, а не на система на здравеопазване. В момента в една от големите специализирани платформи в социалните мрежи, специализирана за лекари и за професионалисти по здравни грижи, съм отворил дискусия, която изглежда като предизборна, но тя не е предизборна. Това е дискусия, която искам да продължа независимо от резултата на изборите, защото ние трябва като медицинско съсловие да говорим по тези проблеми, и да стигаме до консенсус включително и в съсловието. Много хора улисани в ежедневната си клинична работа, например, нямат устойчиво мнение как трябва да бъде финансирано здравеопазването. Те знаят, че просто отиват и си вършат работата. Някои от тях недоволстват, че парите не са им достатъчно, но те не разбират, че това е резултат от функционирането на една система, която не е добре измислена. Трябва да вкарваме много повече разум в това как да си направим системата, така че тя да обслужва интереса на клиентите на тази система, които са именно пациентите и здравите хора. Пропускаме здравите хора много често. Дори в миналия парламент имаше забежки по посока на това, защо ни трябва да се правят списъци при общопрактикуващите лекари, т.нар. "капитация“ при общопрактикуващите лекари – ами защото тя е най-важният компонент, за да имаме списък от здрави хора, към които можем да прилагаме профилактика. Без такива списъци ще продължим да лекуваме само болните. А ако продължаваме да лекуваме само болните, системата ни ще фалира в недалечното бъдеще.

От "Демократична България“ предлагате ясни критерии за финансиране на здравеопазването. Но как те ще могат да се приложат в икономическата криза и по-точно кризи, които на лавина една след друга ни връхлитат?

Вижте, винаги всеки един ресурс затова е ресурс, защото е ограничен, включително и финансовият ресурс. Това, което можем да правим, и се надявам устойчиво, разумно да можем да правим в широк консенсус, пак казвам, е ресурсът, който народното представителство реши след предложение на изпълнителната власт да отдели за здравеопазване, дали това ще бъде повече или ще бъде толкова, но ресурсът, който се отдели, да отиде там, където ще свърши най-много работа. Един от големите проблеми в момента е, че този ресурс в някои свои елементи се пилее, не отива там, където върши най-много работа, в резултат на което въпреки че е малко, дори и за малкото ресурс не върши достатъчно работа. Така че проблемът не е в това да имаме повече пари. Разбира се, че е много добре да имаме повече пари, но икономиката ни е такава, каквато е. Общата големина на БВП в България е с големина толкова, колкото някои от европейските държави отделят за здравеопазване на глава на населението. Тоест, представете си, нашият БВП е  малко под 9 000 евро на годишна база – толкова отделят някои държави само за здравеопазване на глава от населението. Няма как да се сравняваме с тях. Но дори това, което ние отделяме, около 800-900 евро на годишна база на пациент, е някаква сума, която трябва да отиде на най-важните места, където ще направи най-много за общественото здраве, най-много за това да поддържаме здравите здрави, и да лекуваме тези, които имат най-много нужда.

Д-р Симидчиев, нямате ли впечатление, че въпросите за здравеопазването остават на заден план в предизборната кампания?

Уви, и това не е впечатление от сега, то ми е много устойчиво впечатление от години назад. И това е една от причините да реша в последните години да се занимавам с политика. Защото здравеопазването има нужда да има много по-ясно лице и много по-висок рейтинг вътре в средата на политическото говорене и в парламента, и в изпълнителната власт. Да, знаем, че не можем без здравеопазване, но хората не си дават сметка, колко критично важно за националната сигурност е здравеопазването. Ако нямаме здрави хора, ако нямаме ученици, които растат да станат активни приносители към БВП на държавата, ние не може да тръгнем напред. Тоест, здравеопазването е критично важна област от цялата ни социална структура. И ако това не бъде осъзнато в дълбочина от всички политически сили, ще продължим да финансираме здравеопазването на остатъчен принцип, а това просто не може да постигне целите, които искаме да постигнем в икономиката, в спорта, в индустрията, в културата, във всяка една друга област.

Цоня Събчева
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Световно първенство по футбол 2022 година
Катастрофи в Кюстендилско
Влизането на България в Шенген
ВК Марица, сезон 2022/2023
Промени в Изборния кодекс
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.