Атанас Баев, по-известен като Нако Баев, е само на 19 години, но вече може да се похвали с множество постижения и награди в областта на 3D дизайна. Определя себе си като 3D Generalist, поради многообразния характер на проектите си. Така, използвайки авангардни 3D технологии, вече е създал поредица анимации, видеоигри, реклами за световни брандове като Apple, Chanel и Mastercard, а дори и свой собствен филм.

Преди година създава психотрилър в изцяло 3D среда, който обира 4 международни награди в Холивуд за късометражно кино, а тази година публикува и дигиталната си изложба The Homecoming Exhibition, която бе избрана да бъде излъчена на площада Times Square в Ню Йорк. 

The Homecoming Exhibition представлява виртуално 3D пространство, галерия, в която Нако е изложил свои виртуални произведения, като картини и скулптори. За иновативния проект на Нако, пътя до Холивуд и какво е да покоряваш върхове само на 19 години, ще научите в интервюто му с Велизара Ангелова първо пред "Фокус".

Здравей, Нако. Утре е последният ден от изложбата на твоята 3D галерия на Times Square. Имаш ли вече обратна връзка? Какви са впечатленията на ималите възможността да я видят?

Здрасти! Изложбата надмина моите очаквания, получавам позитивна обратна връзка от хората, които са попаднали на нея. Изглежда звучи нереално проектът ти да бъде представен пред милиони хора на другия край на света.

Наистина звучи така! Преди да започнем да говорим за изложбата, ще ти задам един малко по-общ въпрос. Признавам си, че както за мен, така и предполагам за доста българи, понятия като виртуална реалност (VR) и "3D дизайн" остават доста далечни. Какво означават те в най-широк смисъл и каква е взаимовръзката?

VR използва 3D дизайн, за да направи виртуалния свят, който изследвате, "реален". Обектите и средата, които виждате във VR-а, са създадени с помощта на техники за 3D проектиране. Помислете за това по следния начин: 3D дизайнът създава невероятните светове, герои и обекти, които виждате във виртуалната реалност, а виртуалната реалност ви позволява да влезете в тези 3D творения и да ги изпитате отблизо. Те работят заедно, за да създадат зашеметяващо и интерактивно преживяване.

Името на изложбата ти e The Homecoming Exhibition или в превод на български "Завръщане у дома". Защо избра точно това име?

Добър въпрос. Избрах това име за проекта си, защото отразява личното ми пътуване през трудни моменти. Миналата година беше такава за мен и се сблъсках с многобройни препятствия, които поставиха на изпитание устойчивостта и решителността ми. Твърдо вярвам обаче, че тези трудности са ме направили по-силен. Името на проекта ми е символично представяне на тази трансформация, да излезеш с нови сили и енергия. С него  се стремя да вдъхновя и други, които може би са изправени пред подобни трудности.

The Homecoming Exhibition представлява виртуална реалност във виртуална реалност. Това е доста иновативно. Какво те мотивира да създадеш подобен проект?

Виртуалната реалност позволява на потребителите да се потопят в компютърно генерирана среда, която симулира реални или въображаеми преживявания, ангажира множество сетива. Така потребителите често изпитват дълбокото усещане за "пренасяне" на друго място, в друго време или дори във фантастично царство. Чрез комбиниране на виртуална реалност и 3D дизайн може да се създаде цифров музей, който надхвърля физическите граници, предлагайки потапящо преживяване на хора, които нямат възможност да го посетят лично.

Това открива нови възможности за художниците, любителите на изкуството и културните институции. Така могат да достигнат до по-широка аудитория, да насърчават художественото възприемане и да предоставят образователен опит.

Пространството, в което представяш изложбата изцяло ли е плод на твоето въображение, или има подобен прототип и в реалния живот?

Самото пространство е вдъхновено от музея на японския артист Hiroshi Senju и се намира в Karuizawa, Япония. Архитектурата на музея е минималистична и се слива безпроблемно с пейзажа. Отличава се с изчистени линии, неутрални цветове и големи прозорци, които позволяват на естествената светлина да залее вътрешните пространства. В целия музей акцентът е върху създаването на поглъщаща среда, която насърчава дълбоката връзка с произведенията на изкуството. Взаимодействието със светлината, пространството и материалите гарантира, че всяка картина е представена в оптимална среда, която приканва зрителите да намерят своята лична връзка с творбите.

"Вървейки" из дигиталното пространство, нямаше как да не забележа удивителния детайл и текстура на творбите. Колко време отне създаването на този шедьовър?

Отнема от няколко седмици до няколко месеца. Сроковете варират в зависимост от фактори като сложността на проекта, нивото на изискваните детайли, опита на проектанта и наличните ресурси. Всеки компонент е уникален и необходимото време зависи от конкретните цели и изисквания. В случая на мен ми отне 3 месеца да създам интерактивната галерия като имах помощ от Мариян Георгиев с програмирането. Отделно дигиталните картини, които виждате в изложбата, са част от дълъг процес, започнал още през 2020 година.

Вярно ли е, че 3D дизайнът е по-близък до програмирането, отколкото до рисуването?

3D дизайнът може да се разглежда като пресечна точка между програмирането и рисуването, тъй като включва както творчески, така и технически умения. Степента, в която се доближава до едното или другото, зависи от конкретния софтуер, инструменти и подходи, които се използват.

Картините и скулптурите в галерията са доста различни една от друга, но все пак се навързват изключително добре стилово. Имат ли отделните произведения някаква символична стойност за теб, спрямо подредба и избор на това какво да покажеш?

Разположението на картините и скулптурите насърчава усещането за изследване. Подредени по визуално съвпадение, те могат да се разгледат поотделно и същевременно общото въздействие на цялата колекция, пространство. Те представляват част от моята визия/чувства през последните няколко години, докато съм прогресирал през моето пътешествие.

Как реши да се занимаваш с това, все пак тази професия определено не е особено разпространена тук?

Още в ранна възраст бях завладян от визуалната привлекателност на компютърните графики. Виждайки силата на тази медия да създава реалистични светове и да предизвиква завладяващи емоции, бях дълбоко очарован. Изборът да следвам компютърна графика беше естествено решение за мен, като така мога да съчетая страстта си към изкуството и технологиите, което ми позволи да създавам визуално зашеметяващо и емоционално ангажиращо съдържание. Да предизвикваш емоции чрез средствата на компютърната графика е вълнуващо начинание и в крайна сметка вдъхнови избора ми.

Нако, ти избираш да се оттеглиш от "общоприетия път", решаваш да се самообучаваш и всъщност не следваш в университет. Защо? Какво не ти допадна в българската образователната система?

Смятах, че образованието в България не отговаря на личните ми цели и стил на учене. С помощта на огромните ресурси, достъпни в интернет, включително материали с отворен код, вярвах, че мога да придобия необходимите знания и умения, за да успея в избраната от мен област. Самостоятелното учене ми позволи да адаптирам образованието си, да проучвам различни източници и да съм в крак с постоянно променящия се пейзаж в моята професия. Забелязах резултати от моя избор, а точно това ме накара да продължа да следвам интуицията си.

Термини като "изкуствен интелект" и "виртуална реалност" тревожат голяма част от българското общество, особено по-възрастната. Как би могъл да успокоиш все още, може би, консервативните ни мозъци?

Притесненията, свързани с технологии като изкуствения интелект и виртуалната реалност, са естествени, тъй като те имат потенциала да променят значително начина ни на живот и работа. За да успокоим хората с консервативно мислене, е важно да отговорим на опасенията и да подчертаем потенциалните ползи и възможности, които тези технологии носят.

Наблегнете на положителните аспекти на AI и VR, като например подобрена ефективност, повишена достъпност и потенциал за създаване на нови и по-добри преживявания в различни области, като здравеопазване, образование и развлечения. Въпреки че изкуственият интелект и автоматизацията могат да доведат до изместване на работни места, те също така имат потенциала да създадат нови възможности за работа в области като разработване на изкуствен интелект, например. Фокусът трябва да бъде върху преквалификацията и адаптирането към тези промени. AI няма за цел да замени хората, а да увеличи нашите възможности. Когато се използва правилно, AI може да помогне на хората.

Какво мислиш за хората, които оправдават неуспехите си в кариерен план с думите: "Ами това е България, тук нищо не се получава" или нещо в този ред на мисли?

Близък приятел веднъж ми каза, че българинът е съвкупност от миналото си.  Живее, за да е добре, а не за да сме добре. Придобил манталитета, че "държава няма", следователно трябва да покаже сила и власт, за да подражава на това, което се насърчава в закона на джунглата. Смята, че нищо не зависи от него и е готов да се покаже на света като просто една жертва, затваря очи пред суровата истина, защото не бил могъл да я понесе. Но истината е, че всичко зависи от нас самите.

Съгласна съм. Да се върнем към теб. Чист късмет или прецизен план за действие. Какъв е пътят до Холивуд? И изненада ли беше за теб?

Случайността може да играе роля, тя често е резултат от упорита работа, отдаденост и стратегически подход. Аз лично бях фокусиран единствено и само върху проекта си. Бях планирал всяка една стъпка до финалния продукт, а и ето тук научих, че когато човек работи и се труди усилено за това, което дерзае получава резултати рано или късно. Беше изненада за мен, пътуването на всеки е уникално и по пътя могат да се появят неочаквани възможности. Фокусирайте се върху важните неща.

Разхождайки се из твоята галерия, бях удивена от детайлите на всеки компонент. В този контекст изведнъж си спомних за играта Minecraft, със своята пикселизирана графика. Странна асоциация, но като човек, занимаващ се с това, какво мислиш за този подход към създаване на игра?

Като човек с опит в разработването на видеоигри мога да оценя уникалния чар и привлекателност на този тип графики на Minecraft. Отличителният визуален стил на Minecraft е идеален пример за това как простите, блокови графики могат да създадат завладяващо и ангажиращо преживяване. Пикселизираната естетика не само добавя носталгичен елемент, но и служи за практическа цел, като позволява на играта да работи гладко на широк кръг устройства.

Един от спомените ми, играейки играта, е как си построявам офис сграда на IBM. Явно от ранна възраст са ме вълнували подсъзнателно такива неща. Забавно е как човешкият мозък функционира.

Има ли нужда човек от по-специалнa техника, за да започне да се занимава с нещо подобно, дори и като хоби?

Да, за да станете 3D артист, обикновено се изисква специализирано оборудване, като монитор с висока разделителна способност, например. Все пак цените варират от това с какво точно искате да се захванете. Не е евтино хоби.

Категорично си надхвърлил с доста своите връстници. Какви съвети можеш да дадеш на хората, които също като теб искат да се развиват и кои качества са ключови?

Благодаря за милите думи. Вярвам, че има няколко ключови съвета, които бих предложил на хората, които се стремят да се развиват и усъвършенстват в съответните области.

Първо, изключително важно е да имаш силна страст към това, което правиш. Истинският ентусиазъм и интерес ще подхранват мотивацията и ще те карат да надхвърляш границите. Страстта е онова нещо, което позволява да преодолявате препятствия. Обсебете се с постигането на цели и победи, направете загубата урок за вас и се постарайте да не я предизвиквате отново, пътя е само напред.

Второ, непрекъснатото обучение е от първостепенно значение. Възприемете нагласа за растеж и жажда за знания и усъвършенстване. Потърсете възможности за професионално развитие, независимо дали става въпрос за официално образование, онлайн курсове, семинари или друго.



Цялата изложба на Нако Баев можете да откриете: ТУК

Велизара Ангелова