Боян Чуков, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

В изказване на провеждащия се всяка година научно-експертен форум "Примаковски четения“ министърът на външните работи Сергей Лавров заяви, че формиращата се нова глобална система не трябва да зависи от приумиците на западните страни. На международната конференция, носеща името на известния дипломат, политик и дългогодишен министър на външните работи Евгений Примаков неговият наследник Сергей Лавров застъпи тезата, че е приключила глобализацията в американски стил, а в света се изгражда нова финансова и логистична система. Как изглежда новият световен ред в руската концепция? Наш гост е геополитическият анализатор Боян Чуков. Г-н Чуков, какво послание отправя с речта си Сергей Лавров?

Според мен руският външен министър в синтезиран вид, използвайки този значително интересен международен форум, дефинира основните акценти в руската външнополитическа доктрина, както и направи анализ на редица събития по света и най-вече той остави в своята реч една голяма част, за да прочете внимателно историята по какъв начин се стигна до конфликта на украинска територия – имам предвид, който стартира на 24 февруари тази година. Основният момент, както казах, е върху това, че има достатъчно обещания от страна на Запада, някои от които са устни, но други, които са писмени – имам предвид документа, подписан в Истанбул 1999 г., и в Астана – 2010 г., че сигурността на коя да е държава в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа не може да бъде за сметка на друга страна член на организацията. Т.е. когато дадена страна гради своята сигурност или дадена група от държави изграждат своята сигурност, тя не може да става за сметка на друга държава. Тук в случая той подчертава факта, че НАТО фактически гради своята сигурност, и по-точно САЩ, за сметка на Руската федерация. Има и интересни паралели в речта на Сергей Лавров. Например, той прави паралел между събитията, които се случват в Украйна, и това, което се случва като конфликт в Косово – става дума за напрежението, което наблюдаваме от месеци между Белград и Прищина. От друга страна един от най-сериозните моменти за мен също в тази реч е, че от руска страна вече Европейският съюз не се  разглежда като субект. Той по-скоро се разглежда като обект на американската външна политика и в този план Лавров подчертава, че далеч по-самостоятелни държави са такива като Индия, държавите от Персийския залив, Бразилия, редица обединения в Африка, Латинска Америка и фактически той вижда далеч по-големи основания на практика Русия да укрепва своите отношения именно с изброените държави и регионални организации, отколкото с Европейския съюз. Тук искам да обърна внимание и на още един много важен момент. От руска страна се обръща внимание, че поведението на Германия започва да се променя, като се има предвид това, което е било след Втората световна война. Лавров подчерта, че се възражда в Германия специфична форма за превъзходство в контекста на русофобията. И разбира се, тук вече извън това, което каза Сергей Лавров, не мога да не подчертая, че и в Германия наистина има редица моменти, редица изказвания на ключови фигури от германската политическа общност, които взимат позиции, които по някой път са далеч по-остри включително и от тези на САЩ. Така че аз считам, че накрая на своето изказване Сергей Лавров някак си успя да обясни кратко, как стои въпросът с постоянно спряганите преговори между Украйна и Русия. Става дума за "мирни“ – слагам ги нарочно в кавички, тъй като на практика не става дума за мирни преговори. Защото мирните преговори така, както ги виждат и двете страни, се състоят в това, че едната страна капитулира, а другата диктува своите условия. И при това положение аз не мога да ги нарека в никакъв случай мирни преговори, тъй като все пак, когато говорим за събитията на територията на Украйна, трябва ясно да направим разграничение между това,  кое Руската федерация си поставя като цел и кои са задачите. Между задачи и цели има много сериозна разлика. Например, задача на Русия – така, както беше обявено в началото, бяха демилитаризацията и денацификацията или дебандеризацията на Украйна. Но това са задачи. Целите на Русия – искам да обърна внимание, че са тези, които Русия постави през декември 2021 г., когато тя ги формулира в един документ, който беше представен в писмен вид, и там се подчертаваше, че за да се гарантира сигурността на Руската федерация и да се спазват документите, които са подписани в Астана и в Истанбул, за които споменах преди малко, НАТО трябва да се прибере в своите граници преди 1997 г. И какво казва Лавров при това свое изказване на форума? Каза, че Русия е готова да седне да преговаря при условие, че бъдат изпълнени първоначалните искания на Руската федерация за гарантиране на нейната сигурност. Така че в този план трябва да ни е абсолютно ясно, че предвид и събитията на бойното поле, няма никакви предпоставки да се върви към сериозни "мирни“ преговори, но пак подчертавам – мирните преговори са в кавички.

Г-н Чуков, закана ли отправя руският външен министър, когато казва, че Русия ще бъде готова за сериозен диалог, когато в ръководствата на държави и структури на Запад дойдат по-далновидни хора?

Той с други думи подсказа и влезе в дълбочина на тази руска постановка и тази оценка на обстановката в Европа, в която се казва, че Европа и Европейският съюз са загубили своята субектност и са просто един обект, просто инструмент на външната политика на САЩ. И да не забравяме, че една немалка част от европейските лидери дават доказателства и потвърждение на тезата на Сергей Лавров, тъй като една голяма част от европейците в общи линии от политическия елит не работи за интересите на Стария континент и на Европейския съюз – имам предвид в областта на енергийната политика. Не може хора, които общо взето се грижат за интересите на Европейския съюз и на собствените си държави, да направят така, че цената на енергийните суровини в Европа в момента да е четири пъти по-висока, отколкото е тази в САЩ. Това, както и да го завърта човек, няма логично обяснение, освен да прецени, че именно тези политици са инструменти на геоенергийната стратегия на бившия глобален хегемон.

Бих ви помолила да обърнем внимание на прогнозите, които прави в речта си Сергей Лавров. Една от тях е, че НАТО бързо ще проникне и в Азиатско-Тихоокеанския регион, след това ще предяви претенции към отбранителната си линия в Южнокитайско море, от което следва изводът, че Западът се стреми да отслаби взаимодействието между Китай и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) в Южнокитайско море. Натам ли се насочват според вас стратегическите цели на Русия?

Първо, бих искал да обърна внимание, че наистина САЩ в общи линии прехвърлят своето внимание, фокуса на своите усилия върху Азия, и по-точно върху организацията АУКУС, която ако си спомняме, първоначално беше в състав САЩ, Великобритания и Австралия. Разбира се, сега, в момента, се правят усилия към тези страни да се прибавят Южна Корея и Япония. Естествено, като се има предвид Британската общност, към тези държави трябва да се прибавят Нова Зеландия и Канада. При това положение Европа, искаме или не искаме, ще бъде с по-малко НАТО във всички случаи и предвид това, че американците ще прехвърлят абсолютно по-голямата част от своите ресурси в Азия, и то срещу Китай. От руска страна и от китайска страна също беше направена много релефна демонстрация за това, че те са готови на предизвикателството, което им правят САЩ и организацията АУКУС. Имаше един съвместен патрул на стратегически бомбардировачи на Китай и на Руската федерация, които излетяха съответно от китайски и руски летища, но след това китайските самолети кацнаха на руски летища, а руските самолети кацнаха на китайски летища. Това, особено второто, е безпрецедентно в историята на Китай. Няма такива други случаи, когато стратегически бомбардировач, който може да носи ядрено оръжие, да кацне на територията на Китай. Т.е. напрежението и конфронтацията в Азия се покачва. И в този план няма някаква много ясна граница между АУКУС и НАТО и затова от руска страна се говори, че НАТО се глобализира и като съюз започва да обхваща и Азия. Само като пример мога да дам, че тези дни огромно количество самоходни артилерийски установки и южнокорейски танкове бяха стоварени на полска територия, което означава, че военнопромишленият комплекс на държавите, които са свързани с АУКУС чрез САЩ и с НАТО, започват да впрягат своите военнопромишлени комплекси в битката, която се разиграва на украинска територия, и съответно и страните, които служат като логистична база на това, което виждаме в момента в Донбас.

Разбира ли се от речта на Сергей Лавров, кои са реално партньорите на Русия? Той говори за  държавите, с които Русия би работила, но кои са партньорите й?

По принцип трябва да имаме предвид, че преди години Примаков направи една прогноза. Той говореше за съюз, или по-точно за оста Москва-Пекин-Индия. Така че в този план виждаме, че в общи линии неговата прогноза се оказа пророческа, тъй като Русия, Китай и Индия създадоха ядрото на БРИК. След това то се превърна в БРИКС. След това имаме разрастване на ШОС – организация, към която редица страни, които така или иначе водят самостоятелна външна политика, се присъединяват. И в този план Руската федерация има много сериозни партньори в Азия и виждаме, че на практика икономическите усилия, договорите, които сключва за износ на енергийни суровини Русия, се пренасочват към азиатски държави, и то с перспектива това да остане дълги години напред, тъй като строежът на тръбопроводи, изграждането на магистрални и жп линии, изграждането на магистрали години наред – това не са процеси, които да бъдат мобилни, те са силно инерционни и не могат да се обръщат много бързо в една или друга посока. Т.е. трябва да имаме предвид, че така или иначе между Руската федерация и Европа се създава стена, която се изгражда много методично, но това в никакъв случай не означава, че Руската федерация е изолирана, тъй като виждаме, че на Генералната асамблея на ООН при първите гласувания имаше повече държави, които гласуваха срещу Русия, а сега с времето виждаме, че една немалка част от тези държави се въздържа и не гласува, а държавите, които перманентно гласуват срещу Руската федерация, като бройка си остават абсолютно същите. А като имаме предвид, че това, което ние наричаме Европейския съюз, НАТО и т.нар. държави от демократичните бели страни, са една част от населението на земята. Много над 50% от народите по света на практика или подкрепят, или не са против Руската федерация. Така че не бихме могли да говорим за някаква изолация и за това, че никой не желае да общува с Кремъл.

Речта на Сергей Лавров съвпадна по време с изказването на руския президент Владимир Путин, според когото армията на Русия може да се сражава дълго време в Украйна. Такава теза застъпва и Лавров, вие много точно я формулирахте. Въпросът е, този паралелен слалом дали е реалистичен или е външнополитически блъф? Блъф, насочен към външнополитическа употреба?

Аз не бих го нарекъл "блъф“ по никакъв начин, тъй като последните статии в много уважавани и експертни американски медии и списания потвърждават тезата на Лавров. Много от анализаторите, много от експертите, и то реномирани американски, говорят, че Украйна няма как да спечели войната срещу Руската федерация. Просто някои от тях съвсем директно казват, че Украйна, ако иска все пак да използва този прозорец на възможностите, които се отварят в следващите два месеца, е по-добре да тръгне на преговори с Руската федерация, отколкото и да загуби някакви територии. Вече става въпрос за нещо друго, което е много важно, и което ние в България този нюанс не го долавяме, в смисъл в медиите не се усеща – става въпрос, че Киев в момента води своята външна политика, която от една страна, тя е много силно повлияна от Лондон, който има своя собствена стратегия в Европа, и която е насочена към остра конфронтация с Руската федерация. След това в САЩ виждаме, че има ръководство на  Пентагона, което си дава реално сметка за състоянието на Американската армия, на Руската армия и за това, че няма 26-та подред армия в света – каквато е Украинската, да победи втората – за каквато в американските справочници е сочена Руската. Аз не виждам как някой нормален военен експерт може да твърди, че втората армия в света ще капитулира пред 26-та армия. Т.е. самите американски военни много добре си дават сметка, че тук не става дума въобще за битка между Украйна и Руската федерация – става дума за битка между Русия и САЩ. Американците много добре си дават сметка, че те по никакъв начин не могат да намерят, могат да търсят някаква победа над Русия, освен ако няма някакви вътрешнополитически събития, по някакъв начин да бъде свален Путин и сегашното руско правителство, за което обаче няма никакви изгледи това да се случи. Напротив, войната в Украйна консолидира руското общество и всяка една от двете страни си дава ясна сметка, че Украйна няма да издържи още много дълго време, но и руснаците си дават сметка, че военнопромишленият комплекс на Западна Европа, включително и този на САЩ, също се оказа неподготвен за събитията в Украйна. И бих искал да обърна внимание, че на практика боеприпасите в Европа са на привършване, американците започнаха да пипат своя неприкосновен запас – нещо, за което експерти алармираха в американските медии, и на практика са необходими близо година и половина, за да може да се възстанови работата на военнопромишлените комплекси на страните членки на НАТО, за да могат да снабдяват Украйна с необходимите боеприпаси. Т.е. Украйна има прозорец два месеца, Русия има прозорец година и половина, за да решат съответно едната и другата страна, или по-точно най-вече Руската федерация да реши проблема в Украйна в своя полза, тъй като както казах преди малко, преговорите се разбират към този момент с капитулация на едната страна или на другата, която ще диктува своите условия.

И на финала, г-н Чуков, какво произлиза от така огласената от Лавров Руска доктрина за България и за Балканите?

На Балканите ситуацията е много интересна, но тя е фактически част от това, което виждаме в Европа. Става ясно, че на Балканите основните фактори, които ще работят за изграждане на свои собствени зони, това са Великобритания, Руската федерация и Ватикана. Но до този момент ние като че ли някак си не виждаме Светия престол като участник в тези събития, които стават в Европа, но реално Ватиканът е един от сериозните играчи в случая. И трябва да си дадем много ясна сметка, че в нашия регион заявка подаде и Турция на базата на своите външнополитически цели, които си поставя, и на базата на това, което много ясно беше описано в книгата на Давутоглу – "Стратегическа дълбочина“. България на този етап, особено като имам предвид какво се случва с "Шенген“ и това, че не ни искат, много хора считат, че България не е приета в "Шенген“, защото има някаква дискриминация, защото примерно българските мутри в Холандия са направили така, че холандските спецслужби да докладват на своето ръководство, пък то да не е доволно за това, че българските бандити правят някакви престъпни действия на холандска територия. В Европа има колкото западноевропейски, толкова и източноевропейски мутри и те действат навсякъде, но както виждате, едни държави ги приемат в "Шенген“, други не ги приемат. Т.е. ние виждаме, че нас ни отделят от Хърватия категорично, виждаме, че едни ни отделят, други – не съвсем, от Румъния. Но всички тези движения и всички тези събития, те са свързани на базата на това, как отделни фактори се съизмерват като ресурс по отношение на гражданите на своите зони за влияние. Това означава, че България, като не я приемат в "Шенген“ – имам предвид и Австрия, която се обяви срещу нас, Австрия фактически е един от говорителите на Светия престол. Това означава, че  ние не влизаме в рамките на това образувание, което Светият престол формира на територията на бившата Австро-Унгарска империя – имам предвид към нея да се прибавят и Северна Италия и Рим естествено. От друга страна виждаме, че Интермариумът, който се изгражда в Северна Европа между Полша и Литва, в момента вече много често се говори за Полско-Литовско княжество. И тук всички считаха, че до този момент американците са тези, които натискат за изграждането на този проект, но има и редица експертни мнения, според които на практика американците се интересуват само от енергийната страна на Интермариума, докато в политически и геостратегически план това е Великобритания, която стои зад този проект. Очевидно е, че ние също няма да попаднем в тази група интереси, които са британски. И фактически остава да разсъждаваме, по какъв начин и къде България ще попадне, след като на този етап ясно ни се подсказва, че не сме нито в едната, нито в другата група, следователно остават другите два сериозни актьора на Балканския полуостров – Русия и Турция.

Цоня Събчева