Атанас Радев, бивш председател на Студентския клуб на политолога, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

Как изглеждат актуалните събития през погледа на младия анализатор? Ще чуем гледната точка на Атанас Радев – бивш председател на Студентския клуб на политолога в Софийския университет "Свети Климент Охридски“. Г-н Радев, как възприемате българските политически драми? Възприемате ли ги като такива или те са малко повече "Радините вълнения“ на политиците?

Ами честно да ви кажа, на мен историите малко ми наподобяват по-скоро някакво цирково изпълнение, отколкото на каквито и да било вълнения и т.н., защото вълнението е някакъв вид емоция, която се предизвиква, така да кажем от политиката и от действията на нашите управници. По-скоро това е някакво действие, което предизвиква някакви емоции в нас и като избиратели, и като граждани. По-скоро предвид темите, които вълнуват гражданите в последните няколко месеца, се вижда, че политиците не разпознават и не чуват това, което им се казва, и съответно това, за което българските граждани са гласували. Защото виждаме, че темите, които са поставяни в 48-то Народно събрание, въобще не кореспондират с това, за което говорим. Именно в момента темите, които засягат "Шенген“, влизането на България в еврозоната и т.н. са теми, за които би трябвало обществото да бъде подготвено назад във времето. Но ние в поредица от 2007 г. нататък говорим за някакви намерения, но реално няма същностни действия, тоест по същество да обясняваме какво всъщност ще се случи при влизането на България в "Шенген“ и в еврозоната, защото и двете членства са някак си неразбираеми за голяма част от обществото, а това всъщност е проблем на политиците – те не ни обясняват, какви ще бъдат ползите от тях.

Това само комуникационен проблем ли е или е проблем на професионален дефицит?

Не бих казал, че е комуникационен проблем. По-скоро бих казал, че не кореспондира с дневния ред на обществото?

Разминава се дневният ред на гражданите и на политиците – така ли?

Абсолютно. Това нещо можем да го видим по нагласите и общественото мнение на българските граждани и можем да видим по същество, партиите какво включват в своите партийни програми. И въобще дали говорим за партийни програми и някакви визии и концепции за развитие на страната, защото тук като почнем да говорим за европейските теми, има много, много несериозно отношение от наша страна. И може би затова нашите партньори не ни разпознават, защото ние елементарните ценности, които са за върховенство на правото, защита на правовия ред, свободен пазар и т.н., са малко ценности, които ние много-много, някак си нашите политици по-скоро не разбират и не се и опитват да ги разберат и да ги обяснят. Да, не можем да отречем, че има добри примери, но съответно няма как да разчитаме само на добрите примери.

Как оценявате това, което се случва в парламента? Всекидневните спектакли, завършващи прекалено  често безрезултатно – като многочасова говорилня. Намирате ли рационално зрънце в парламентарните дебати?

Да, бих казал това, че всъщност парламентът като институция и не само, формата на държавно управление – именно парламентарна република, е всъщност управление чрез дискусия. Така че в парламента – точно там е мястото, където да се случват дискусии, да има сблъсък на тези, идеи, концепции и визии за страната. Но всъщност дебатът е изпразнен от такова съдържание. Дебатът е сведен до някакви личностни нападки и его, защото в момента, когато ние говорим за съществените проблеми, всъщност, че трябва да има редовен кабинет, който да се занимава с тези проблеми и всъщност да приеме и предложи бюджет, който да е изразител на политиката на страната в следващата година, защото това е основният закон, който я движи всъщност, ще показва какви са темповете съответно на растеж и посоката, по която върви. И ние имаме отсъствие точно по това, което се наблюдава и при връчването на първия мандат. Това, че е връчен мандата на лице, което не е разпознаваемо, но то е експерт, тук говори за това, че всъщност партиите не са потърсили диалог помежду си. Защото ако приемем хипотезата, че избираме да кажем домоуправител на блок и като пак там се изисква някакъв вид политика, в който ако реша аз да се кандидатирам и търся вашата помощ, аз ще дойда и ще ви попитам: вие ще ме подкрепите ли за това, това и това? Смятам това и това да направя. А тук нямаме това. Излъчва се някаква фигура, за която обаче не е ясно какви приоритети ще си постави, защото всъщност, когато се гласува в парламента, неслучайно първо се гласува министър-председателя, тъй като той получава доверието на парламента, и първият тест на доверие към него е съставът, съответно структурата и съставът на Министерския съвет, които той предлага. Така че в тая посока именно говорим за доверието, за приоритетите и отсъствие на дебат и диалог по същество. Защото в същностния модел, в който се намираме в момента, така да кажем – толкова са раздробени партиите, че предполагат консенсусен модел на демокрация. Ако използваме класическите термини в политологията, това е всъщност консенсусен модел на демокрация. Защото фрагментацията на партийната система ни води към този модел и този модел предполага разговори, предлага диалог, защото няма как едно мнозинство, да кажем, което има 121 народни представители, да упражнява така да кажем диктатура. Но всъщност в този момент виждаме, че няма мнозинство, няма как да се обединят две партии, а тук трябва да се обединят четири-пет партии, които да търсят точно това. Имайки предвид кризите, които са, трябва да се загърбят разделителните линии, да се поставят на преден план важните решения за страната. Но в момента ние това нещо не го виждаме. Виждаме някакви махленски истории и не се обяснява по същество, ако проследим дебата, не може да се обясни защо ние в момента няма да имаме правителство.

Това никой не може да го разбере, вън от парламента. Ако аз обаче правилно разбирам това, което ми казвате, то нашите политици не стават и за домоуправители на входовете от кооперациите?

Ами там отново трябва пак един вид, както казах, политика, в който пак се търси подкрепа за конкретни решения. Защото няма как, ако решим да си санираме блока – давам го като пример, не знам защо влязох в тая хипотеза, но ако реши някой да се разпише проект съответно, за да се санира блока и т.н., пак се изисква необходимия консенсус, разговор с останалите съседи и т.н., което е в полза за всички. Но пак се изисква точно тоя тип лидерство. И в тая посока говорим за толкова кризи, говорим за толкова проблеми, които са пред страната, но някак си нашите политици не се жегват. И в тоя смисъл президентът е в много добра ситуация, където застава, критикува абсолютно всички партии и така да кажем се прокарват едни тези в общественото пространство, с които да си измием ръцете, че ако имаме хипотетично президентска република, това всъщност ще ни разреши проблемите. Но това не разрешава абсолютно никакви проблеми, защото ние не сме изяснили концепцията за това,  какво всъщност искаме да правим – дали искаме да гоним някакво представителство на интересите и съответно това представителство на интересите да излъчва провителство. Не казвам интересите в лошия смисъл на думата, защото сега се говори за задкулисие и т.н. – говоря в чистия смисъл. Защото аз примерно гласувам за дадена партия, тя влиза в парламента, съответно участва в управлението – тя гарантира моя интерес. Но всеки от останалите български граждани е гласувал за друга партия, където партиите търсят общото помежду си. Тяхната конкуренция помежду им спира до там, когато те влязат в парламента. Тя, конкуренцията не остава на заден план, но мисълта ми е, че те търсят помежду си да постигнат някакъв така да кажем общ интерес, който да удовлетвори голяма част от българските граждани, защото няма как примерно една партия да постави нещо в платформата си, което да удовлетворява само част от българските граждани, и да бъде прието от всички. Защото все пак ние сме общество, в което има различни групи и трябва да удовлетворява по-голяма част от тях.

Ще се направи ли правителство в този парламент, 48-я, и с кой мандат? Или отиваме към избори?

Честно да ви кажа, според мен оставаме на тезата, че ще остане служебният кабинет в рамките до месец юни. Скептичен съм по отношение на избор на нов кабинет, на ново редовно правителство поради причината отсъствието на каквито и да било разговори и действия на политиците, предвид това, че първият основен закон, с който те започнаха да се занимават, беше Изборният кодекс, и то е показателно. То не е тайна за никой и мисля, че всички сме наясно, че отиваме към предсрочни парламентарни избори. Но това е, че президентът умишлено според мен забави връчването на мандатите. От друга страна показа, че има отношение към политиката, че е загрижен за това да има редовно правителство, но всъщност това е целенасочен ход. От една страна може да се тълкува, че изборите да бъдат март месец, когато не е толкова студено, а и да бъде приета и съответно актуализацията на бюджета, която всъщност вече мина, и служебният кабинет ще може да управлява по-спокойно.

Цоня Събчева