Антон Пулийски: Дрон футболът е шанс за младите хора да погледнат към технологиите на бъдещето

Антон Пулийски, председател на асоциация "Обединено Дрон Общество“ и треньор на националния отбор по дрон футбол, в интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор

Що е това дрон футбол и какво представлява?

Иновативен спорт, който наподобява обикновения футбол, само че се играе с дрон топки. Има два отбора, които имат няколко дрон топки в затворен терен. Целта е единия отбор да влезе със своя дрон през вратата на другият отбор, а вратите представляват висящи обръчи.

Всеки като чуе дрон си представя летяща фигурка, която или снима, участва, за жалост, в бойни действия. Как обаче са изолирани самите дронове, за да са адаптирани към спорта? Задължителен ли е контактът между отделните дронове? От колко човека се състои всеки отбор? Какви са правилата, времетраене, точки, голове?

Има различни формати, но този, в който ние се състезаваме, е два отбора с по три броя дронове, като във всеки отбор има по един нападател и по двама защитници. Зад всеки дрон стои човек, т.е. всеки дрон се управлява от дрон-оператор. Дроновете са изолирани в топки – оттам тръгва и наименованието дрон футбол. Идеята е, когато дроновете се ударят един в друг да не се спира, а да продължава играта. Идеята е тези, които са защитници, да пречат на нападателния дрон да влезе в тяхната врата, и обратното, нападателят пък да влезе в отсрещната врата.

Т.е. има ясно и категорично разделение между защитниците и нападателите, и защитниците не могат да вкарват голове и да влизат в чуждата врата, така ли?

Точно така. Както и не могат да отбелязват автоголове в своята. Има специално маркиран дрон, който е определен за нападател и той може да отбележи гол в отсрещната врата при преминаването.

Имат ли времетраене мачовете или се играе до определен брой голове?

Имат времетраене. Три третини – три пъти по три минути и съответно печели отборът, който е отбелязал повече голове.

Има ли съдия на тези мачове?

Има не само главен съдия, но и помощници, които помагат при всяка врата да се отчитат головете, защото играта е изключително динамична, всичко се случва много бързо. Играе се с дронове, които развиват от 0 до 40 км в час за по-малко от секунда и реално погледнато трябва повече очи да гледат, да следят за резултата.

Как се появи този спорт в България?

Мога да кажа, че първият път когато го видяхме, беше преди 2020 година, в Италия, видяхме какъв интерес предизвика по повод на едно друго събитие, пак с дронове. Веднага осъзнахме, че това нещо не само е лесно за наблюдаване от публиката, но крие в себе си и възможност да се преподадат много технологични умения, т.нар. "меки умения“. И съответно, видяхме как за разлика от другите спортове с дронове, този е по-лесен за наблюдение, увлича фенска маса, предизвиква повече емоции, тъй като видяхме как не само състезателите, които бяха наредени около клетката, изпитваха някаква емоция от състезанието, но имаше и публика, която показваше пристрастие за червения или за синия отбор. Имаше възможност да се следи лесно резултата – нещо, което при другите дрон спортове ни убягваше – беше трудно да го разкажем, беше подпомагано сот множество камери и екрани. Докато тук просто всичко се случва много натурално. Това ни завладя изключително много и решихме, че ще отделим време, за да го популяризираме и в България. Ние имаме опит в последните десетина години, в които организираме различни събития с дрон тематика. Решихме, че сега ще направим от асоциацията нещо, което да допринесе и за по-младите при навлизането им в тази технология, при обучителния процес, при начина, по който ги запознаваме с технологията през призмата на играта и през призмата на спорта. А самият спорт създава предпоставки да изисква от хората да могат да управляват добре дрон, да разберат неговата специфика, неговите технологични възможности, работата в екип, възможността да се преценят различни стратегии. И това, както разбирате, е изключително подходящо и за младите, които навлизат в различни технологични сектори, да бъдат увлечени и да научат повече за тази технология. И решихме просто да съберем тези парчета и да започнем да го популяризираме в България, за щастие, срещахме и подкрепа, за да може да го развиваме повече.

Къде срещате най-голям интерес към този спорт? Може би сред тийнейджърите или младите?

Първоначално очаквахме по-възрастните хора да бъдат заинтригувани, но се оказа, че в момента няма ограничение. Имаме огромен интерес и от по-възрастни хора, които вече са родители и искат техните деца да се занимават с това. Имаме и тийнейджъри, които задават въпроса къде могат да тренират, как могат да се включат в отборите, как могат да участват в състезания. Общо взето, имам чувството, че откакто ние се занимаваме с дронове, никога не сме страдали от липса на интерес, и винаги, когато запалим някакъв дрон на някакво публично място или покажем нещичко с него, винаги събираме бързо интереса на хората около нас, които ни задават различни въпроси: колко високо лети, колко време и т.н. Никога не сме страдали от липса на интерес към тази технология.

Безопасен ли е този спорт и какво представляват теренът, игрището, клетката ?

Има няколко различни размера по отношение на клетката. Тази, в която се състезаваме, е по-малкият клас, а именно 3 на 6 метра терен и 3 метра на височина. Всичкото това е оградено от мрежа, нещо като вратарска мрежа, която държи дроновете вътре в тази клетка, в този въздушен обем, и дава възможност и състезателите, и публиката да са на безопасно място, което също е доста важно, тъй като безопасността е нещо, което винаги трябва да бъде съблюдавано, когато говорим за технологии като дронове. Сами разбирате, че тази технология се задвижва от бързи мотори с много здрави перки, и цялото това нещо е предпоставка за риск, ако не се внимава.

Колко време е необходимо, за да може един абсолютно начинаещ, независимо на каква възраст, да навлезе в материята и да се научи да практикува този спорт?

Доста е субективно. Зависи от човека, желанието, свободното му време. Има състезатели в други дрон спортове, които споделят, че от 6 до 8 часа на ден се занимават със симулатори и практикуване. За възрастен човек е по-трудно това да се случи като отделено време, отколкото за ученик. И по тази причина мога да кажа, че при по-малките е необходимо по-малко време за подготовка, то е от порядъка на 3-4 месеца до година, за да станат наистина играчи на световно ниво, докато при по-възрастните, просто процесът е нормално да е по-дълъг, защото времето, което имат за подготовка в рамките и на другите им ежедневни задължения, е по-малко.

Има ли интерес към този спорт от компютърните училища в България, защото се предполага, че там има най-много хора, които се интересуват от нови технологии?

Определено. Професионалните гимназии проявяват интерес към различни технологии, не само дронове, разбира се, а и към роботика и изкуствен интелект. Мога да се похваля, че именно едно такова технологично училище, това в Правец, бе сред първите, които направиха своя дрон лаборатория и разгърнаха арена за дрон футбол, която може да се използва за тренировки по дрон футбол, но и за тестове на различни видове ученически проекти. Те могат да  са свързани със закачане на различни сензори, някаква форма на оборудване върху дрон и тестване как се държи дронът. Общо взето, да, има интерес и вече започва да се говори, да има лаборатории, които да дават възможност всеки ученик, който има интерес, да се докосне по-близо до технологията и да експериментира.

Много важен е въпросът за цената на този спорт. Как се практикува, колко струва оборудването? Доколко е достъпно за редовите участници?

За съжаление, за да се участва някой играч в състезания, както и на нас ни предстои такова в Шанхай, трябва да има отбор. Не става един човек да си купи един дрон, а трябва да има поне трима човека, даже да не кажа и четири, с идеята да има резерви, и такъв брой дронове, които да сформират един отбор. И съответно, да могат да си позволят и разходката в различни държави, да могат да посетят различни първенства, защото всъщност за този спорт най-много се учи, когато си участник в състезания, когато се сравняваш с останалите в света, учиш се от тях, учиш се от грешките си и научаваш нови тактики, които да използваш при следващи свои участия.

Закъде заминавате сега? Предстои световно първенство. Разкажете повече.

Тази година за нас е изключително важна, защото през последните години, откакто популяризираме дрон футбола, за първи път български национален отбор, сформиран тази година, ще отиде и ще участва в Световното първенство в Шанхай. Тук използвам възможността да благодаря за подкрепата на Българския спортен тотализатор, тъй като те ни помогнаха да покрием разходите за логистика, за транспорт на отбора, тъй като въпрос за повече хора, които трябва да заминат. Съответно, имаме възможност за първи път да представим България на международната сцена, тъй като този спорт в момента набира изключително голяма скорост и ни се иска това да е само началото. Иска ни се да отидем, да съберем колкото се може повече контакти и опит, след това да го донесем, и тук през призмата на различни кръгли маси, уъркшопове, обучения, да го предадем на всички, които имат желание. И живи и здрави, да бъдем свидетели на повече български отбори, участващи на международната сцена, тъй като искам да подчертая тук, че това е спорт, който е световно признат – той си има световен правилник от Световната федерация. Това не е просто някаква форма на сбор от дронове, които се блъскат в една клетка – те си имат ранглиста, те си имат професионални съдии, има възможност за растеж и кариерен, и спортен. И в тази посока ни се иска това нещо да стане известно в България и да имаме възможността да изпращаме колко се може повече млади хора да черпят от международния опит.

А къде е най-разпространен дрон футболът в световен мащаб?

В Южна Корея има над 2000 отбора, може би там. Също така знам, че и в Америка е доста разпространен. Реално не зная кой е първенец, но мога да кажа, че България и в тази част на Европа сме в догонваща позиция. Защото все още има нужда хората да бъдат запознати, че съществува такова нещо, да имаме някаква възможност да селектираме измежду български участници, да сътворим отбори, да намерим подкрепа за тях. Общо взето, не се надяваме, че може да създадем 1000 отбора до следващата година, но реалната ни цел е да сформираме число от порядъка на 30-40 тима. Надяваме се различните технологични училища, и не само, да сформират някакви инициативи, които ще допринесат да имаме нещо като общност, като движение, което да помага.

Смятате ли, че дрон футболът може да бъде спасителната сламка, която да помогне на българските тийнейджъри да се откъснат малко от лапите на съвременните дигитални изкушения? Социалните мрежи, Фейсбук, Инстаграм, ТикТок, сред които сякаш те са потънали и не могат да намерят себе си?

Определено мога да каза, че притегателната сила на тези технологии, които изредихте, е нещо, което го има и при дроновете. Когато говорим за техните увлечения, това е защото те имат интерес, защото това им дава нещо, дава им някакъв допамин, някакво удоволствие, някаква форма за реализация, за творчество. Докато, когато говорим при дроновете, ние наблюдаваме същото, но и голям интерес. Наблюдаваме доста младежи, които се увличат и играят с часове с дронове. И тук искам да кажа, че въпросното занимание с дронове води след себе си възможност те да опознаят технологията: какво е аеродинамика, какво я прави тази летателна платформа бързо движеща се, по-бавно движеща се, какви са съставните компоненти, какви са видовете перки, видовете мотори, разликата между волт и ампер, как се зареждат батерии, каква е спецификата през различите токоизточници. И всичко това е един голям наръч от познания, които могат да са им от полза, както от инженерна, така и от социална гледна точка. Когато спрем да говорим за технологичния аспект, виждаме един отбор дали е успешен именно чрез следните фактори - добра комуникация, честни взаимоотношения, стратегии, критично мислене, бързо взимане на решения. Като родител, бих се радвал моето дете да може да притежава тези качества, да има възможност да ги развива и утвърждава, да има възможност чрез социална динамика да може да разполага с този набор от познания.

Добре, г-н Пулийски, на финал, вашето обръщение към слушателите на "Фокус“?

Смятам, че идва ново време, когато новият технологичен ден ще бъде оформен от тези технологии. От една страна това са дронове, изкуствен интелект, роботика, всякаква форма на виртуални и добавени реалности. Смятам, че познанието на тези технологии и отчитането на начина, по който те да бъдат използвани по безопасен начин, е в основата утре да живеем в едно по-сигурно, по-безопасно бъдеще. И апелирам всички да приемат тези технологии като участници от утрешния ден, да се информират за тях, да дадат възможност на своите деца, на хората, до които имат достъп, възможност да учат, да разпространяват такава информация. Ние ще помагаме с каквото можем.

Бойко СЕРАФИМОВ