Актьора Николай Урумов в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Урумов, здравейте. Как сте?

Ами сутрешно.

С какви културни мероприятия се занимавате в момента? Новият театрален сезон вече стартира. Какви са перспективите ви?

Аз в момента репетирам. Сезонът току-що стартира. Спектаклите се възстановяват тези, които сме ги играли в предния сезон и които продължават да се играят. Малко в един начален репетиционен период и първи представления, които се случват. Това е общо взето, откриваме в различните театри, с които имам ангажименти, сезона лека-полека.

Кои са тези представления, можете ли да ни кажете?

Да. С ловешкия театър "Службогонци“, с Viva Arte Theatre играя "Хайде да убием Матилда“, освен с кюстендилския театър "Двама, четирима, СЕКСима“, в Народния театър "Неудачници“, моите постановки в Сатиричния театър, които са ми режисьорски, "Криворазбраната цивилизация“ и "Провинциални анекдоти“ тръгват.

Въобще богата палитра.

С театър Bonini "Мръсното копеле“, в хасковския театър "Роднини“. И така, в смисъл, в Младежкия театър "Бай Ганьо“ тръгва. Това е един мой спектакъл, който имам независим, моноспектакъл, който се казва "Възраждане“. И така, много представления, които тръгват тепърва.

Споменахте за вашите моноспектакли. Особено място в актьорската ви работа може би заемат те. Те ви носят и международни признания, множество награди. Г-н Урумов, повече ви взеха или повече ви дадоха тези роли?

Де да знам, просто ме обогатиха. Естествено взеха ми енергия. Взимат ти повече енергия, взимат ти повече усилия, но пък емоционално са ми дали много, заредили са ме с много приятни моменти, с хубави мигове. За мен е чест, че след толкова много моноспектакли, награди, както вие подчертахте, аз съм поканен да бъда председател на журито на Международен театрален фестивал в Битоля в Северна Македония догодина през месец май. И това за мен е радост и чест. Благодаря им на моите македонски приятели.

Какво е мястото на театъра в живота ни днес, г-н Урумов?

Театърът би трябвало да заема по-осезаемо и сериозно място, защото театърът е синтетично изкуство – там си дават среща другите изкуства, там на сцената идва музиката, идва пластиката, балетът, танцът, актьорското майсторство, драматургията, изобразителното изкуство чрез костюмите, чрез декорите. И това е идеално място, където може естетически да се възпитава населението, хората, поколенията. Така че би трябвало да заема по-добро място в нашия живот. Но забързаният и труден живот, който живеем, вероятно на хората не им е много до театър понякога, макар че тези 2 часа, в които ти ще се откъснеш от това тежко ежедневие и ще потънеш в един вълшебен, магичен свят, те могат да те заредят и да ти дадат енергията и силата да преодоляваш трудностите в живота.

И в тази връзка умеем ли ние българите да разграничаваме реалността от театъра?

Ами много често нашият живот, особено като погледнеш политиците и парламента, той се превръща в един лош театър, и започва да се слива понятието "театър“ или примерно както ползват думата "цирк“ – едно невероятно трудно, сложно и красиво изкуство. Но някои обезценяват тези понятия "театър“ или "цирк“ с поведението си, което имат особено някои политици в нашия живот. И така се слива като че ли. На някои им се иска много да бъдат може би артисти и повече играят, но играят лошо и преиграват. И тук е всъщност последната дума на зрителя, който всъщност може да прецени къде е истината и кой е истинският театър, кое е изкуство и кое фалш.

Лесно ли според вас се манипулира общественото мнение, какво мислите?

 Нашето общество е доверчиво, изпълнено с надежда и очаквания. И когато всеки път дава своя кредит на доверие към всеки, който идва и му обещава как ще промени живота му към по-добро, тогава хората се отдават напълно и безрезервно, и после за пореден път съжаляват, че са били излъгани. Но всичко се крие в надеждата и в някаква вяра и надежда, която носят хората. Уж сме мнителен народ по принцип, уж подлагаме на съмнение всичко, но дойдат ли избори, като че ли това чувство, усещане за мнителност изчезва, и даваме пак за пореден път кредита си на доверие. Плюс това има нещо друго, някой те излъгал един път, и ти продължаваш отново да му даваш кредит – какво ти дава очакването, че нещата ще бъдат по-различни? Че той се е променил? Не, едва ли.

Г-н Урумов, ако трябва да изиграете театрална постановка, свързана със ситуацията в България днес, как ще изглежда тя? Можем ли да кажем в ефир?

А, не знам. Аз не съм драматург. Вероятно някой добър драматург ще улови нещата и ще ги напише. Но може би ще изглежда – аз вече играя една подобна постановка, и тя е написана преди 120-130 години тази история, и това се казва "Бай Ганьо“. И 21 години играя този спектакъл. Първите 12 години бяха в пловдивския театър, сега се играе на сцената на Младежкия театър "Николай Гинев“, и като че ли нищо не се е променило. Играя също "Службогонци“ от Иван Вазов с ловешкия театър – абсолютно нищо не се е променило от 1901 година, когато примерно авторът е написал произведението. Той е бил само 1897-1898 година, Вазов е бил само за една година министър на народното просвещение, и до такава степен се е отвратил, и всичко онова, което е усетил на гърба си, което е видял, е описал в този текст "Службогонци“, и нищо не се е променило. Така че няма нужда някой да пише днес, да се напъва – Вазов и Алеко са го направили. Те са просто, за жалост, за жалост повтарям, срамно актуални днес.