21:34 / 24.10.2026
963
"Въшкарщината“, която имаме в настоящия Висш съдебен съвет, трябва да бъде преустановена и не трябва повече да бъде допускана. Това каза в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС адв. Емил Георгиев от инициативата "Правосъдие за всеки“.
Според адвоката има заявки за промяна както от страна на народните представители, които ще изберат парламентарната квота, така и от кандидатите за професионалния избор.
"Дано да има раздвижване в посока на различен и по-осъзнат избор, направен извън зависимости, страх и притеснения, и избор направен в името на една бъдеща съдебна власт, която работи основно в интерес на хората“, посочи адв. Георгиев.
Очаквания за изслушванията на кандидатите за ВСС
Изборът на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет изисква квалифицирано мнозинство от две трети, или минимум 160 народни представители, припомни той.
"Дали ще бъдат събрани толкова, дали няма да бъдат събрани, ще зависи от много фактори, включително политически договорки, каквито винаги е имало, но най-вероятно и сега ще има. Но също така зависи в много голяма степен от представянето на кандидатите в предстоящите изслушвания“, каза юристът и обясни, че те са предвидени да продължат три дни.
"Очакването е да бъдат наистина пълноценни, с множество поставени въпроси и пълни отговори – т.е. да се настоява от страна на народните представители на всички поставени въпроси да се отговаря, а там, където се получават уклончиви или непълни отговори, да се обръща внимание, че от кандидатите да се очаква да отговарят всестранно, така че народните представители после да могат да си направят оценката при избора“, посочи адвокатът.
Емил Георгиев отбеляза, че вече има заявени концепции на кандидатите и сериозна конкуренция както за парламентарната квота, така и за местата, които ще бъдат заети чрез пряк избор от съдиите, прокурорите и следователите. "Това в минали години не е било така“, отчете той.
Настоящият ВСС и едни от най-големите скандали в съдебната власт
Адв. Емил Георгиев припомни избора на настоящия Висш съдебен съвет, който вече над четири години е извън редовния си мандат.
"Аз само ще обърна внимание, че при избора на настоящия Висш съдебен съвет – този, който все още действа и вече е над четири години извън редовния си мандат – при избора на неговата парламентарна квота изслушването беше абсолютно проформа и беше ограничено до много кратко време за даване на съвсем неангажиращи бланкетни отговори. Резултатът го виждаме“, заяви той.
Според адвоката настоящият състав е създал сериозни проблеми с избора на Иван Гешев за главен прокурор, с поставянето на Борислав Сарафов като временно изпълняващ функциите и с опитите той да остане на поста за "вечни времена“.
Адв. Емил Георгиев обърна внимание и на проблемите с конкурсите, командироването на магистрати и използването му като средство за кариерно израстване.
"Това, което повечето хора не виждат и не чуват, защото те не стават и не лягат, както се казва, с темите, свързани със съдебната власт и правосъдието, е заплитането на конкурсите, въздигането на командированите магистрати и тяхното непрекъснато разместване из страната, и също превръщането на командироването в истински кариерен способ за кариерно израстване – т.е. превръщането на командироването в кариерен асансьор“, каза той.
"Това всичкото го дължим на този настоящ Висш съдебен съвет. Не че и преди не са се случвали проблеми, не че и преди не е имало скандали – аз ще припомня за "Красьо Черничкия“ от преди повече от 15 години и така нататък. Но настоящият просто счупи буквално всички рекорди“, добави адв. Георгиев.
Юристът припомни изказване на член на прокурорската колегия – Йордан Стоев, който в публикуван запис от бившия главен прокурор Иван Гешев оприличи членовете на ВСС именно на "въшки“.
"Тоест, това, което имаме, тази "въшкарщина“ в настоящия Висш съдебен съвет наистина трябва да бъде преустановена, не трябва повече да бъде допускана“, категоричен е той.
Подслушването на магистрати – наказателна отговорност или шантаж?
Адвокатът коментира и данните за магистрати, които са били разработвани, разследвани и подслушвани.
"Непрекъснато до нас достигат и данни за брой например на разработвани, разследвани, подслушвани магистрати – съдии, прокурори основно. Това не означава, че те трябва да бъдат разследвани или не трябва да бъдат привличани като обвиняеми, когато има достатъчно данни за извършени престъпления. Естествено, че трябва да бъдат разследвани“, заяви Георгиев.
"Но има една диспропорция, че има страшно много подслушвани, а много малко, които реално са били привличани към наказателна отговорност, още по-малко разбира се и ефективно осъдени“, посочи той.
Георгиев постави и въпроса как се използва информацията, придобита чрез специални разузнавателни средства: "И дали тази така "спечелена“ информация, дали тя е използвана наистина за разследването, какъвто всъщност е смисълът на прилагането на специални разузнавателни средства, или тя е използвана за създаване на зависимости, за шантаж, за изнудване, за подчиняване на магистратите“, попита адвокатът.
Според него гаранция за преустановяването на подобни практики е по-доброто управление на съдебната власт от Висшия съдебен съвет.
Андрей Янкулов и Таня Радуловска – сред кандидатите, за които се застъпва "Правосъдие за всеки“
Адв. Емил Георгиев открои две кандидатури за новия ВСС, за които се е застъпила инициативата "Правосъдие за всеки“ – Андрей Янкулов за член на прокурорската колегия и Таня Радуловска.
"Аз ще обърна внимание конкретно на две имена, защото нашата организация "Правосъдие за всеки“ се застъпи за тях. Конкретно визирам тук Андрей Янкулов като член на прокурорската колегия – т.е. номинация за член на прокурорската колегия“, каза той.
Георгиев припомни работата на Янкулов като служебен министър на правосъдието и усилията му да постави въпроса за отстраняването на Борислав Сарафов.
За Таня Радуловска адвокатът посочи, че е била наказателен съдия, след това дълги години адвокат и член на Съюза на съдиите в България, докато е била съдия.
"Това са хора с наистина много добра репутация – професионална, с познати и припознати в тяхната юридическа общност професионални и нравствени качества“, заяви Георгиев.
Той обърна внимание и на създаденото Сдружение на независимите прокурори в България около бившия председател на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов. Според него предстои да се види как сдружението ще повлияе на избора.
Адвокатът съобщи, че няколко неправителствени организации, сред които и "Правосъдие за всеки“, са подали заявления пред ВСС да бъдат присъединени като наблюдатели на избора.
"Понеже изборът се провежда в 29 секции – т.е. 29 места в страната – ще се провежда с хартиени бюлетини, не е лошо да бъде наблюдаван, да се види изключително и броенето как ще протече. Ще има за първи път видеонаблюдение при избора за Висш съдебен съвет“, каза той.
Георгиев съобщи още, че инициативата е изпратила сигнал до ВСС за информация за възможен натиск върху кандидати при срещите им в отделни прокуратури.
Смяната на временно изпълняващия функциите главен прокурор не променя системата
По повод избраната за изпълняващ функциите обвинител номер 1 Магдалена Лазарова за срок от шест месеца адв. Емил Георгиев заяви: "Замяната на един временно изпълняващ функцията главен прокурор с друг не може да промени нещо съществено. Доколкото персоналната промяна сама по себе си, личностната промяна сама по себе си, не може да бъде промяна в системата.“
По думите му прокуратурата е силно йерархична структура и не могат да се очакват съществени изменения само заради персонална промяна: "Не могат да се очакват в никакъв случай нито чудеса, нито някакви особени изменения.“
България може да има нов главен прокурор през май 2027 г.
На въпрос кога България ще има титуляр на поста главен прокурор, адв. Емил Георгиев прогнозира, че това може да се случи около май следващата година, ако бъде избран нов Висш съдебен съвет и процедурата започне достатъчно бързо.
"Ако приемем, че това се случи доста бързо, след това самата процедура по избор на главен прокурор отнема около между 5 и 6 месеца“, посочи той.
По думите му съставът на ВСС ще бъде решаващ за това дали изборът ще бъде конкурентен: "Защото дали само един кандидат ще бъде номиниран, зависи от самия Висш съдебен съвет. Няма пречка трима членове на прокурорската колегия да предложат един кандидат, други трима да предложат втори кандидат. А пък министърът на правосъдието – нека не забравяме, той винаги е имал възможността и правомощието също да предложи.“
Той изрази мнение, че при липса на конкуренция министърът на правосъдието трябва да поеме политическата си отговорност и да направи номинация, основана на професионалните и нравствените качества на кандидата.
"Ако всичките тези предпоставки, които изброих, се осъществят, тогава може би ще имаме един интересен, конкурентен избор и в крайна сметка шансове този избор да приключи с един достоен за нашата страна главен прокурор“, обобщи адв. Емил Георгиев.
