09:34 / 24.05.2026
494
На 24 май - деня, в който почитаме делото на светите братя Кирил и Методии, си задаваме и едни от най-важните въпроси за българската идентичност – как се съхраняват езикът, традициите и родолюбието далеч от родината? Какви са предизвикателствата пред българските училища зад граница и колко трудно е да запазиш връзката на децата с България, когато те растат в друга културна среда?
По тези теми пред ФОКУС говори Георги Петров - един от директорите на "Малко българско училище в Чикаго", където е и най-голямата българска общност извън граница.
Учебната година там вече приключи, а празненствата в училището продължиха няколко поредни дни. Организирана е и среща с Георги Тошев, по време на която са представени негови филми. Кулминацията на тържествата са традиционната манифестация и концертът по повод края на учебната година.
"Да учиш на любов към родината в чужбина е също толкова трудно, колкото и в България. Родолюбието обаче се предава от поколение на поколение и ние сме щастливи, че сме заобиколени от една огромна общност от трудолюбиви хора. Въпреки къртовската работа, която вършим, всичко идва по-леко, защото около нас има толкова позитивно настроени хора“, посочва Георги Петров.
"Всичко започва от дома – както всяко нещо в образованието. Любовта към България и към корените се възпитава първо вкъщи, а ние само надграждаме това, което семейството вече е дало на децата", коментира директорът.
"Едно от нещата, на които много държим, е уважението към произхода и идентичността", добави Петров.
По думите му в Америка това дори е издигнато до своеобразна държавна политика – "да бъдеш различен, да имаш други корени, се приема като нещо напълно нормално".
"Когато сме разговаряли с колеги от други държави, особено в Европа, сме виждали, че там подобни политики не са толкова развити, колкото в Съединените щати. А нашите деца, особено в Чикаго, растат сред представители на различни общности и култури. Всяка една от тези общности се стреми да съхрани любовта към своя произход и корени“, разказа той и даде личен пример с дъщеря си.
"Бих цитирал моята голяма дъщеря, която преди години се прибра от училище и каза: "Вече разбрах защо толкова години ни карахте да ходим в българско училище – защото ние сме общност“, разказа Георги Петров.
"Сега тя вижда как полските деца в училище също са общност и по същия начин ние, българчетата, сме общност. В Америка има такова разбиране и то се подкрепя както от държавата, така и от местните обществени институции“, добави той.
Труден ли е българският за израстналите в чужбина?
Директорът на "Малко българско училище в Чикаго" сподели, че за учениците е трудно да учат български.
"Българският не е лесен език. Децата растат в чуждоезикова среда и попиват английския от въздуха. Още преди години, когато започнахме дейността на "Малко българско училище в Чикаго", осъзнахме, че трябва да започнем работа с децата много по-рано. Така създадохме и групата "Чуднотека“ за най-малките, където приемаме деца още след двегодишна възраст. По този начин още от ранна детска възраст те свикват с българския език, а когато станат на 5 години и трябва да влязат в подготвителна група, вече са много по-добре подготвени", обясни той.
Петров споделя, че в по-горните класове – четвърти и пети – много от децата започват да учат и трети език в американските училища, като често избират испански. Интересното е, че именно тогава връзката между българския и испанския им помага да правят по-лесно езикови асоциации и преходи.
Предизвикателствата пред обучението по български и чужбина
По думите на директор Петров едно от основните предизвикателства е липсата на достатъчно добре адаптирани учебници и помагала за деца, които живеят в чуждоезикова среда.
"До известна степен ние успяхме да решим този проблем – не само за себе си, но и за много български училища в Съединените щати. От години издаваме собствени учебни помагала, разработени от нашите учители и съобразени с реалните трудности, които те виждат в работата си с децата", споделя той.
Другото голямо предизвикателство е, че българското училище е само веднъж седмично – за около три часа и половина, затова учителите се подготвят изключително сериозно и влагат много усилия в това време да бъде максимално полезно, акцентира Петров.
"Истината е, че ако всичко се остави само на тези няколко часа и се разчита единствено на българското училище, резултатите няма да бъдат същите. Затова много важна част от работата ни е да насърчаваме родителите да продължават обучението и у дома", признава той.
"На практика нашите учители работят на няколко фронта – създаване на учебни материали, работа с децата и не по-малко важната работа с родителите, заяви директорът.
Ролята на българската държава при обучението зад граница
По думите на Героги Петров българската държава прави много за децата, които живеят в чуждоезикова среда.
"Още около 2009–2010 година, когато бяха създадени програмите за българските училища в чужбина, подкрепата от българската държава се превърна в изключително важна опора за нас. Финансовата помощ е безценна и прави много от дейностите възможни", отбеляза той.
По думите му през последните години се вижда развитие.
"Вече има адаптирани учебни програми за ученици в чужбина, появяват се и специализирани учебници. Въпреки това, процесът все още не е напълно завършен и има нужда от допълнително усъвършенстване.Това е дългосрочна политика, която не дава резултати от днес за утре, но със сигурност вече показва своя ефект. Нужно е просто последователна работа и надграждане във времето", обощава Петров.
"Като цяло ние сме доволни. И бих казал, че няма българско училище в чужбина, което да не оценява тази подкрепа4, заключи темата той и поздрави Министерството на образованието за дългогодишната съвемстна работа.
Миналата година лицензът на "Малко българско училище в Чикаго" беше отнет от МОН, което създаде напрежение в цялата българска общност. Впоследствие той беше възстановен.
Директрът сподеря, че в момента обстановката е прекрасна и всичко се развива нормално. Работата в училището продължава по утвърдения ритъм и с фокус върху децата и образователния процес.
"Напрежението беше в нашата общност и общностите в чуждина, които видяха заплаха и за своето съществуване, че може по такъв лесен начин да се отнеме лиценза, но бих казал, че вътре в училището, не е имало абсолютно никакво напрежение", добави той.
Петров отбеляза, че и след смяната на властта у нас от училещето продължават да снимаме чудесни работни отношения с МОН.
Първи ученически гвардейски отряд зад граница
"Представители на "Малко българско училище в Чикаго" участваха в среща в Президентството на България, на която беше направена първа стъпка към създаването на първи ученически гвардейски отряд зад граница.
По думите на директора това лято ще започне работата по организацията, а от училещето се надяват през септември да сформират отряда.
"Поставили сме си цел за следващия 3-ти март те да участват в издигането на българския флаг в центъра на Чикаго. Това ще бъде първият ученически гвардейски отряд в чужбина. Новината беше приета изключително добре в нашата общност и знаем, че има много хора, които с нетърпение очакват да обявим първата дата за събиране, каза Георги Петров.
