14:37 / 11.09.2026
419
На 11 септември 2001 г. четири пътнически самолета са отвлечени от ислямски фундаменталисти и насочени към различни ключови цели из САЩ. Три от тях достигат въпросните цели, един е свален преждевременно след бунт на борда. Близо 3000 невинни човешки същества губят живота си в този черен ден, поразени от може би най-жестокото терористично деяние в историята на модерния свят. Днес, четвърт век по-късно, този ужасяващ акт ферментира в цивилизационната ни памет като грозен мираж от едно сравнително близко, но някак сюрреалистично минало.
Киното обаче е един от начините да помним, а и да осмисляме такива трагедии. B някои случаи седмото изкуство подхожда адекватно и творчески пълноценно – чрез драматичния "Полет 93" на Пол Грийнграс и антологичния "11′09″01 September 11", в който участват световни режисьорски таланти като Клод Льолуш, Мира Наир, Шон Пен, Шохей Имамура и Алехандро Гонсалес Иняриту. Има, разбира се, и по-слаби опити за третиране на темата, сред които е пешеходният "Световният търговски център" на Оливър Стоун, а също и позабравеният "Не ме забравяй" с Робърт Патинсън.
Уви, подобно събитие няма как да не отприщи и конспиративните ни инстинкти. Документални проекти като ирационалният "Zeitgeist: The Movie" на Питър Джоузеф и далеч по-интелигентният и смислен "Фаренхайт 9/11" на Майкъл Мур са част от тази тенденция. Според журналиста Владислав Апостолов, който гостува по темата в предаването "Сториборд" на радио "Фокус", киното ни помага по разнородни начини да излекуваме колективна травма от терора, случил се на 11 септември. Освен това той добави, че времената, в които живеем днес, са далеч по-напрегнати и опасни от първите години на XXI век и че днес е далеч по-трудно да запазим оптимизма си за бъдещето.
Целия разговор ще откриете в звуковия файл.
