Черно море се превърна в зона на нарастващо напрежение. След атаките срещу плавателни съдове край българското крайбрежие, опасенията на хората в района за сигурността на корабоплаването се засилват. Как изглежда ситуацията през погледа на онези, които живеят непосредствено до морето?
Потърсихме Здравко Василев от първия сезон на Big Brother, който живее в приморско, за да разберем усеща ли напрежение по Южното Черноморие и притесняват ли се местните хора.
Здравко, живеете в Приморско, непосредствено до Черно море. Усеща ли се по някакъв начин напрежението от последните атаки в ежедневието Ви?
Здравей! Като човек, който живее на метри от морето, няма как случващото се в него и региона да не ме вълнува и притеснява. Ако за по-голямата част от българите войната в Украйна са новините в медиите, то ние, от морето, сме съпричастни и свидетели на целия ужас на тази война и трагедия от първите дни. Бежанските вълни, личните трагедии на хората, в последствие опасностите в морето като дронове, останки от бойни ракети, а днес и тероризъм върху търговски кораби. За мен по-притеснителното е, че повече от две години говоря за проблемите и опасностите за всички ни от нападенията върху цивилни търговски кораби, които пряко засягат сигурността на цялото море, гражданското корабоплаване, екологията, рибарството и туризма, но всичко това се политизира и се приема за нормално едната страна да има право, а другата - да няма!
Притеснявате ли се лично от случващото се? Има ли моменти, в които изпитвате страх за собствената си сигурност?
Не бих казал, че живея със страх. Страхът не е добър съветник особено когато човек познава морето и разбира колко много фактори могат да повлияят на ситуацията. Но притеснение има. И то не е толкова за личната ми сигурност, колкото за това накъде вървят нещата. Когато виждаш как цивилни кораби стават обект на атаки, когато се говори за морски дронове, мини и потенциални екологични катастрофи, няма как да останеш безразличен. Не бива да забравяме, че Черно море е сравнително затворен воден басейн. Една сериозна екологична авария може да има последици за всички крайбрежни държави.
Говори ли се активно за тези събития сред хората в Приморско? Хората в града какво казват?
Разбира се, че се говори, но не бих казал, че това е основната тема в ежедневието на хората. Приморско е туристически град и хората тук мислят за работата си, за бизнеса си, за предстоящия сезон и за своето препитание. Има обаче една особеност. Когато живееш в морски град, морето не е просто гледка от прозореца. То е икономика, работа и начин на живот. Хората разбират, че случващото се може да има последствия дори когато те не са непосредствено видими. Мисля, че по-големият проблем е липсата на достатъчно ясна и систематична информация.
Като човек, който познава морето и се занимава с рибарство, забелязвате ли някаква промяна в обстановката през последните дни?
Аз бих бил внимателен с подобни твърдения. Не бих искал да създавам впечатление, че всяка промяна в движението на кораб или всяко необичайно събитие е свързано с военните действия. Морето има своя динамика, корабоплаването има своите особености и човек трябва да прави разлика между наблюдение, информация и предположение. Като човек с дългогодишна връзка с морето следя внимателно случващото се. Това, което ме тревожи, е не толкова конкретна промяна в морската обстановка през последните дни, колкото постепенното нормализиране на рисковете, които преди години бихме приели за немислими.
Има ли притеснения сред рибарите? Излизат ли хората спокойно в морето, или вече има по-голяма предпазливост?
Рибарите са хора, които познават морето и по принцип не са склонни да изпадат в паника. Те ежедневно преценяват времето, вятъра, вълнението и условията за работа. Но има разлика между естествените рискове на морето и рисковете, породени от военни действия. Вторите са много по-трудни за прогнозиране и контролиране. Не бих твърдял, че всички рибари са променили поведението си или че има масово отказване от излизане в морето. Това, което е важно, е институциите да осигуряват навременна информация и ясни указания, така че хората да могат да вземат информирани решения.
Как реагират туристите и хората, които имат имоти по Южното Черноморие? Има ли опасения, че ситуацията може да се отрази на летния сезон?
Това е въпрос, който ме интересува особено много, защото туризмът е основният поминък на нашия регион. Не бих искал да създавам излишни страхове сред хората, които планират почивката си по Южното Черноморие. Българското Черноморие не бива автоматично да бъде поставяно под общ знаменател с районите на военни действия. Но трябва да си дадем сметка, че туризмът е изключително чувствителен към сигурността. Понякога дори едно заглавие в международна медия може да повлияе върху решенията на хиляди туристи. След последните години, в които секторът понесе сериозни сътресения заради пандемията, войната и загубата на традиционни пазари, последното, от което имаме нужда, е още една криза. Затова смятам, че трябва да бъдем изключително внимателни с публичните послания. Не да крием проблемите, а да представяме реалната обстановка, без да я драматизираме.
Смятате ли, че хората получават достатъчно информация от институциите за реалните рискове и мерките за сигурност?
Тук според мен има сериозен дефицит. Не смятам, че е необходимо институциите да разкриват чувствителна военна информация или оперативни подробности. Но обществото има право да знае какви са реалните рискове, как се наблюдава морската обстановка, какви са възможностите за реакция и какво се прави за защитата на гражданското корабоплаване и крайбрежието. Вече повече от две години поставям въпроси за сигурността на Черно море, за екологичните последици от военните действия и за отражението им върху икономиката и туризма. Не става дума за търсене на сензации. Става дума за превенция. Бих искал да виждам повече прозрачност, по-добра координация между институциите и по-активна комуникация с хората, които живеят и работят по крайбрежието.
Ако трябва да отправите едно послание към хората, които живеят по Черноморието и се тревожат от случващото се, какво бихте им казали?
Черно море трябва да остане море, което свързва хората, а не ги разделя. Море на живота, а не на войната.
Вие лично бихте ли се качили на лока и излезли в морето при сегашната обстановка?
Да, бих излязъл, но при ясна преценка на конкретната обстановка, метеорологичните условия и наличната информация за сигурността. Морето е част от живота ми. Имам дългогодишен опит с него и не бих позволил страхът да определя ежедневието ми. Но това не означава безразсъдство. Има огромна разлика между това да познаваш естествените рискове на морето и да се изправиш пред опасности, породени от военни действия, които не можеш да предвидиш или контролираш. Ако има предупреждение за опасност или информация за конкретен риск в даден район, няма да направя компромис със сигурността си. Смелостта не означава да пренебрегваш опасността.
Има ли опасност хората постепенно да свикнат с новините за атаки и да започнат да подценяват риска?
Когато нещо се повтаря достатъчно дълго, то постепенно престава да прави впечатление. Първоначално всяка атака, всеки удар по кораб или всеки инцидент предизвиква обществена реакция. След време тези новини започват да се приемат като част от ежедневието. Това е опасно, защото привикването не означава, че рискът е намалял. Страхувам се, че можем да стигнем до момент, в който ще приемаме за нормално неща, които в мирно време биха предизвикали изключително сериозна обществена и институционална реакция. Не трябва да допускаме нито паника, нито безразличие. И двете са лоши съветници.
Смятате ли, че България е достатъчно подготвена да защити морското си пространство?
Трябва да осъзнаем и мащаба на задачата. Българската изключителна икономическа зона заедно с териториалното море, представлява огромно морско пространство. Неговата сигурност не може да бъде гарантирана само с няколко патрулни кораба. Необходимо е съчетание от радарно наблюдение, безпилотни системи, патрулни и специализирани кораби, противоминни способности, брегови средства и координация със съюзниците ни. И тук искам да подчертая нещо - сигурността на Черно море не трябва да бъде тема само за Министерството на отбраната. Тя е въпрос на национална сигурност, икономика, екология и защита на населението.
Притеснява ли Ви, че конфликтът може да се доближи още повече до български флаг?
Разбира се, че ме притеснява. Не е необходимо човек да бъде военен експерт, за да разбере, че географската близост до конфликтна зона създава допълнителни рискове. Но бих искал да направя едно разграничение. Не е задължително военните действия да достигнат непосредствено до българския бряг, за да понесем техните последствия. Една морска мина, попаднала в неподходящ район, инцидент с граждански кораб, екологична авария или неконтролирано движение на безпилотни апарати могат да създадат сериозни проблеми далеч от непосредствената зона на бойните действия. Точно затова от повече от две години говоря за необходимостта да мислим не само за самия военен конфликт, а за всички възможни последствия от него. Не бива да чакаме опасността да се появи пред прозорците ни, за да започнем да задаваме въпроси за сигурността.
Интервю на Илиана Симеонова



09:34 / 22.11.2026
792



