Готвенето е приключило, времето ни притиска, а мивката е пълна. Най-логичното изглежда да вмъкнем горещия тиган директно под студената вода. Бързо, ефективно и уж чисто. Само че точно този навик е един от най-сигурните начини да съсипем съдовете си.

Температурният шок не е мит, предупреждава ФОКУС. Когато нагорещен съд влезе в контакт със студена вода, материалът преживява рязка промяна в температурата. Това води до неравномерно свиване и разширяване на метала. Резултатът не винаги е видим веднага, но с времето се натрупва. Последват изкривено дъно, микропукнатини и нарушена цялост на покритието.

При тиганите с незалепващо покритие проблемът е още по-сериозен.

Незалепващите покрития не обичат крайности – нито прекалено висока температура, нито агресивно охлаждане. При температурен шок в тях могат да се образуват микроскопични пукнатини. Така в даден момент се стига до това, че палачинките залепват, омлетът се къса, беконът се пържи неравномерно.

Това е причината един тиган да "загуби качествата си“ много преди видимо да се обели.

Дори при тенджери без покритие, особено от неръждаема стомана или сандвич-дъно, резкият студ може да доведе до деформации. Дъното се измята, топлопроводимостта се влошава, а съдът започва да загрява неравномерно. Това не е просто естетически проблем — храната започва да загаря на едни места и да остава сурова на други.

При еър фрайърите рискът не е само за покритието. Вътрешните кошници и тави често са с незалепващ слой, а резкият температурен шок може да го компрометира. Освен това влагата, попаднала върху още топли елементи, увеличава риска от корозия и скъсява живота на уреда като цяло.

В много инструкции за поддръжка на модерните еър фрайъри пише да не се ползват обезмаслители или по-грубата част на гъбата. Комбинацията от температурен шок и силна химия е най-краткият път към нов уред след година, а те никак не са евтини.