Роден на 20 август 1890 г., американският писател Хауърд Филипс Лъвкрафт си отива от този свят на 15 март 1937 г., като умира в бедност и самота. Приживе той така и не се озовава в литературния мейнстрийм и през повечето време обитава периферии, които го обричат на нищета и дори на отчаяние. Години по-късно, дълго след кончината му, той започва да се надига в колективната памет като същински древен исполин, а сянката му достига не само зловещия Инсмут, но се разпростира далеч извън пределите на създадения от него легендариум и днес за т. нар. космицизъм се говори не само с уважение, но и със страхопочитание.

Космицизмът е едновременно жанр и философско направление, а за негов "баща" се счита именно Лъвкрафт. Прозата на автора е белязана от ярко въображение, населена е със зловещи твари и сковава читателя посредством смайващата си атмосфера, като всичко това повлиява на десетки, може би на стотици или хиляди писатели от следващите поколения. Уви, киното посяга към тази естетика по-плахо и там резултатите са предимно компрометирани. Иронията е, че всъщност някои от по-успешните Лъвкрафтови филми не са преки адаптации, а сред примерите попадат заглавия като "Пришълецът" на Ридли Скот, "В бездната на лудостта" на Джон Карпентър, "Смъртоносен хоризонт" на Пол W. S. Андерсън и даже "Мъглата" на Франк Дарабонт по едноименната новела на Стивън Кинг.

За да разкаже повече за Лъвкрафт и за начина, по който седмото изкуство се бори с космическия ужас, в предаването "Сториборд" гостува Стефан Караманов. Освен по темата, гостът говори и за двете поп-културни събития, които организира, като обеща, че софийският ивент "Странносбор" ще се случи на 3-4 октомври, а догодина, в началото на май, ще се проведе и поредният "През 9 земи" в Старозагорските минерални бани.

Целия разговор ще откриете в звуковия файл.