Забравете всичко, което си мислите, че знаете за тъмната материя и тъмната енергия. Нов научен модел, предложен от физика д-р Ричард Лиу от Университета на Алабама, предлага не просто алтернатива, а направо ерес спрямо доминиращата космологична доктрина. Според него, разширението на Вселената не се дължи на невидими сили, а на поредица от космически взривове – внезапни изблици, които променят самото пространство-време.

Множество взривове вместо един Голям

Докато стандартната теория разчита на една-единствена начална експлозия – Големия взрив – Лиу твърди, че Вселената преминава през поредица от "преходни времеви сингулярности“. Те са толкова краткотрайни и повсеместни, че телескопите дори не ги улавят. Всяка такава сингулярност е мини-взрив, който "разтяга“ пространството в нова фаза на експанзия.

"Тези изблици са равномерно разпределени и засягат цялото пространство. Така се премахва нуждата от тъмна материя и тъмна енергия,“ обяснява Лиу.

Тъмната енергия – липсващото чудовище

Официалната космология настоява, че над 95% от Вселената е съставена от невидими субстанции – тъмна материя и тъмна енергия. Първата служи като гравитационно лепило, а втората – като антигравитационен двигател, който кара Вселената да се разширява ускорено. Проблемът? Никой никога не ги е виждал.

Именно това кара Лиу и неговия екип да зададат неудобния въпрос: Ами ако цялата тази "тъмна физика" е просто грешка в предположенията ни?

Материя, която се появява и изчезва

Новата теория не залага на отрицателна маса или някаква екзотична енергия. Вместо това предлага свят, в който материята се появява и изчезва моментално, предоставяйки енергиен тласък за експанзията на космоса. Тези квантови изблици не нарушават законите на енергийното запазване – поне не ако траят достатъчно кратко, пише Meteo Balkans.

Класика с обрат: Стационарна Вселена 2.0

Ако ви звучи познато, не сте луди. Идеята напомня на модела на стабилно състояние на Сър Фред Хойл, предложен през 20 век. Разликата? Докато Хойл допускал непрекъснато създаване на материя, Лиу предлага изблици, които се случват на интервали и отговарят на енергийния бюджет на Вселената. Елегантна актуализация на една отдавна отхвърлена идея.

Доказателствата: между червеното отместване и Хъбъл

Как може да се провери тази хипотеза? Според Лиу, внимателно проучване на данните от червеното отместване – онзи показател за разстояние и време – може да разкрие "зъбци" в иначе плавната Хъбълова диаграма. С други думи: вместо равномерно разширение, ще открием "стъпала“ – знаци за космически тласъци.

Телескопите: ловци на космически фантоми

Телескопи като Кек в Хавай и обсерваторията на Исак Нютон в Испания вече са в състояние да засичат такива фини разлики, особено ако данните се анализират през новата парадигма. Това поставя началото на потенциално революционно преосмисляне на структурата и историята на нашата Вселена.

Разширение без невидимото

Ако Лиу се окаже прав, можем да изхвърлим цяла глава от учебниците по космология. Галактиките няма да се нуждаят от невидими частици, за да се държат заедно. Всяко "пристъпване“ на Вселената напред ще е обусловено от квантов космически импулс – изблик, който раздува пространството, оформя структурата и поддържа космическия ритъм.

Светът на науката е на ръба на нова революция. Теорията на д-р Лиу не просто предлага различна гледна точка – тя директно предизвиква фундаментите на съвременната космология. Може би тъмната енергия и материя не са липсващи парчета от пъзела, а просто илюзии, създадени от неправилно тълкуване на разширяващия се космос.

Изследването е публикувано в реномираното списание Classical and Quantum Gravity – и макар някои учени да остават скептични, възможността Вселената да е по-динамична и взривна, отколкото сме си представяли, е прекалено интригуваща, за да бъде игнорирана.