10:17 / 15.06.2026
254
На 15 юни отбелязваме Видовден - всяка година празникът се пада на тази дата, а по стар стил е на 28 юни. Зад израза "Ще дойде Видовден" се крие цялата символика на празника. Вярва се, че на този ден всеки получава възмездие за злините, които е извършил.
Денят се свързва със Свети Вит (Свети Вид), но култът към него у нас е слабо застъпен, за разлика от други части на Европа. Най-вече в Западна България (Шоплука) се пазят отделни вярвания и забрани, свързани с деня. Medialinguistics
Празникът носи името на Вида, която е сестра на изпращащите гръмотевици — Елисей и Вартоломей. Според други вярвания празникът носи името на езическото божество Видо, което изпраща гръмотевици да унищожат реколтата на грешниците.
За Видо се е вярвало, че има връзка с култа към слънцето, пази от градушки и порои и вижда всичко - както явното, така и скритото.
Вярването, че Видо вижда всичко, насочва към хипотезата за произхода на името "Видовден". Смята се, че "виждането" стои в основата на празника, затова на този ден хората миели очите си с утринната роса с надеждата, че Господ ще излекува очите им. Това смесване на християнското и по-древното е типично за българската традиция.
Забрани
За да не бъдат разгневени Вида, Елисей и Вартоломей, на този ден в миналото не вършели домакинска работа. Смятало се е, че работата на полето може да предизвика гняв на небесните сили и да докара градушка над нивите.
"Ще дойде Видовден" - това не е просто израз, а присъда с елементи на утеха. В българското съзнание Видовден означава, че нищо не остава ненаказано, че всяка неправда има край, че истината рано или късно излиза наяве.
Дори когато човешкият съд мълчи, народът остава спокоен, защото вярва, че има и друг съд - тих, неизбежен и винаги справедлив
