Децата, които играят видео игри поне 21 часа седмично, се представят по-добре на когнитивните тестове, според ново проучване. Не всички игри обаче са еднакво полезни, предупреждават учените, пише Рос Померой в американското списание  Big Think.

Видеоигрите често са критикувани от родителите и медиите, но скорошно проучване на 2217  девет и десет годишни деца установи, че тези, които ги играят 21 часа седмично, се представят по-добре на когнитивните тестове за инхибиторен контрол и работна памет от тези, които не го правят.

Проучването, ръководено от учени от катедрата по психиатрия към университета във Върмонт, е публикувано в научното списание JAMA Network Open.

Видеоигрите са навсякъде

За 30 години видеоигрите се превърнаха от рядкост в повсеместно явление в съвременното общество. Те вече не се свързват със света на чудаците и три четвърти от децата на възраст между две и 17 години вече ги играят на компютри, конзоли или смартфони. Междувременно родителите се чудят: "Колко е правилното време?“.

Американската педиатрична асоциация препоръчва на децата над две години да играят не повече от час през делничните дни и не повече от два часа в неучебните дни.

В по-широк план учените са изследвали връзката между видеоигрите и промените в поведението и когнитивните способности на децата. Предишни изследвания показаха връзка между прекомерната игра и повишените нива на агресия, депресия и насилие, но в същото време хардкор геймърите са склонни да превъзхождат връстниците си по различни показатели на когнитивните способности. Поведението и когнитивните способности на играчите обаче досега са били изследвани твърде малко.

Но новото изследване не е такова. Хиляди деца в проучването на когнитивното развитие на юношите (ABCD) бяха разделени на две групи: тези, които играят видеоигри най-малко 21 часа седмично (много повече, отколкото препоръчва Американската асоциация на педиатрите) и тези, които не играят видеоигри. Участниците трябваше да изпълнят задача със стоп сигнал, чиято цел беше да се определи нивото на инхибиторен контрол. Децата трябваше да изпълнят проста и бърза задача на компютъра, преди да се появи стоп сигналът. Друга задача беше n-back, чиято цел е да се тества работната памет. Този тест се състоеше във факта, че доброволците бързо си спомниха изображенията, показани им по-рано. По време на тестовете участниците бяха в специална камерата.

Геймърите се представиха с 5-10% по-добре при изпълнение на задачи от не-геймърите. Нещо повече, те са имали по-висока мозъчна активност в областите, свързани с вниманието и паметта, както и във фронталния дял, който е отговорен за изпълнението на по-сложни когнитивни задачи.

Възрастта, индексът на телесна маса и нивото на IQ на участниците в проучването са приблизително еднакви, но сред феновете на игрите има непропорционално повече момчета, а родителите им имат по-нисък общ доход. Неравенството в семейните доходи само потвърждава констатациите. Често се приема, че децата от по-богатите семейства се представят по-добре във всичко - от здраве до поведение и интелигентност. Въпреки това, фактът, че геймърите от по-бедните семейства се представят по-добре на когнитивните тестове, отколкото не-геймърите от по-заможните семейства, със сигурност е интересен.

Учените предупреждават, че не всички видеоигри са еднакво възнаграждаващи: игрите от първо лице с насилие са ясно различни от образователните игри, стратегическите игри и пъзел игрите. Авторите на изследването не са установили кои игри предпочитат участниците. Нещо повече, те отбелязаха, че целта е да се получи обща представа, да се оцени връзката, а не причините.

Бъдещите резултати обаче, които ще бъдат получени с узряването на проучвателната група, ще позволят на учените да определят възможни промени в когнитивните способности. Могат ли геймърите да продължат да превъзхождат връстниците си, които не са геймъри, и може би дори да увеличат предимството си? Времето ще покаже.

Превод и редакция: Рени ТОМОВИЧ