Огромните и нарастващи такси за бутилирана вода се отразяват на здравето на хората и на планетата, налага спешно преосмисляне на употребата й. 1 милион бутилки се купуват всяка минута по света, а тази цифра ще нараства още повече на фона на ескалиращото търсене, предупреждават експерти по здравеопазване на населението в изследване, публикуван в изданието BMJ Global Health.

Около 2 милиарда души по света с ограничен или никакъв достъп до безопасна питейна вода и те разчитат на бутилираната вода. Но за останалите от нас до голяма степен е въпрос на удобство и непоклатимата вяра – подпомагана и насърчавана от маркетинга в индустрията – че бутилираната вода е по-безопасна и често по-здравословна от чешмяната.

Това е така, защото бутилираната вода често не подлежи на същите строги стандарти за качество и безопасност като чешмяната вода и може да носи риск от изтичане на вредни химикали от пластмасовите бутилки, използвани за нея, особено ако се съхранява дълго време и/ или изложени на слънчева светлина и високи температури, обясняват те.

Много малко от пластмасовите бутилки се рециклират, а повечето отиват в депата за отпадъци или в инсинераторите. За създаването на пластмасови бутилки също така са необходими много материали, включително вода - за направата на една пластмасова бутилка са необходими между 17 и 35 литра вода. Според някои проучвания до две трети от бутилираната вода в САЩ е препакетирана чешмяна вода.

Чешмяната вода също е по-екологичен вариант. Пластмасовите бутилки са вторият най-разпространен замърсител на океана, като представляват 12% от всички пластмасови отпадъци. В световен мащаб само 9% от тези бутилки се рециклират, което означава, че повечето се озовават на депа или в инсинератори, или се "изнасят“ в страни от Третия свят.

Освен генерираните отпадъци, процесът на добив на суровини и производство на пластмасови бутилки значително допринася за емисиите на парникови газове, добавят те.

Въпреки че са положени известни усилия за улесняване на използването на питейна вода в ресторанти и обществени пространства и за ограничаване на разпространението на пластмаси за еднократна употреба, много повече трябва да се направи, твърдят авторите.

"Взети заедно, натрупаните доказателства подчертават критичната роля на правителствените интервенции и образователните кампании за промяна на общественото възприятие и поведение. Тези кампании трябва да подчертаят опазването на околната среда и ползите за здравето от избора на чешмяна вода, като ефективно стимулират културна промяна към по-устойчиви практики на потребление,“ допълват учените.

"Бутилираната вода води до значителни здравни, финансови и екологични разходи, което налага спешна преоценка на широкото й използване“, заключават те.

"Правителствата трябва спешно да се изправят пред тези проблеми,“ включително тези в страните с ниски и средни доходи, където има належаща нужда да инвестират в инфраструктура за безопасна питейна вода, добавят те.

"Като приоритизираме потреблението на чешмяна вода, можем колективно да се справим с многостранните предизвикателства, породени от бутилираната вода и да възприемем чешмяната вода като крайъгълен камък на екологичната отговорност и общественото здраве“, предлагат те.