Лабурнум, жълта акация или златен дъжд (лат. Laburnum anagyroides) е храст или ниско дърво от семейство Бобови. На височина може да достигне до 7 м, разклоненията му достигат до 3-4 м. Цъфти през късна пролет – средата до края на май с разкошни гроздовидни цветове. Те са дълги около 20-25 см, ароматни, жълти и толкова магично изглеждащи, че наподобяват капчици златен дъжд. След цъфтежа се развиват кафяви шушулки, които остават до средата на зимата, когато най-характерни са лъскавите зелени клони. Дървесината е тежка, жълто до кафява на цвят и гъвкава. Расте бързо.

Действие и приложение

Фармакологичната активност на растението се дължи на съдържащия се в растението алкалоид цитизин и неговите производни, които могат да бъдат открит във всички части на билката. Най-голямо е съдържанието им в семената (до 3%). До момента върху алкалоида цитизина и неговите производни са провеждани множество изследвания от различни автори. Това, което се знае е, че цитизинът възбужда никотиночувствителните холинорецептори във вегетативните ганглии и хромафинните клетки в надбъбречната медула и синокаротидната рефлексогенна зона, в резултат на което възбужда рефлекторно дихателния център и повишава артериалното налягане.

Българската народна медицина е използвала растението при бронхити, задух, астма, сърдечни заболявания, а също и при някои очни заболявания. Освен тези състояния, златният дъждж повлиява добре и състояния на умсвено претоварване, нервно напрежение и стрес.

Лабурнум се прилага при състояния на наркоза и отравяния като активен стимулант на дишането.

Важно е да се знае, че всички части на растението, погълнати в големи количества, са отровни. Именно за това лечението със златен дъжд се практикува само по лекарско предписание и контрол.

Днес лабурнум се използва предимно във фармацевтичната промишленост за извличане на алкалоиди, които влизат в състава на лекарства – дихателни аналептици, които стимулират дейността на дихателния център. Освен това, алкалоидите от растенито се използват в производството на медикаменти за отказване от тютюнопушенето.

Противопоказания

Растението не би трябвало да се употребява при състояние като: оток на белите дробове кървене от големи кръвоносни съдове, хипертония, атеросклероза. Не са редки случаите на отравяния на деца след игра с растението и погълнати семена,предупреждава Puls.bg. Наблюдават се симптоми като гадене, повръщане и замаяност. До фатални случаи може да се стигне при неправилна вътрешна консумация на билката без лекарска консултация и контрол.

Химичен състав

Цялата билка, особено семената съдържа алкалоиди (цитизин, метилцитизин, до 3%). Освен това цветовете съдържат още и каротиноиди, пектин и ензими. Цялото растение е изключително отровно, дори и за животни. Има данни, че единствено зайците и елените консумират семената му.

С лечебни цели се използват семената. Шушулките се събират преди да са се разпукали. Така събраните шушулки се сушат на сянка, след като семената се отделят, те също се доизсушават на сянка. Добре изсушените семена са тъмнокафяви, без мирис и с горчив вкус.