Трансформацията, която минава през тялото, е важна, защото при нея човек изведнъж става чужд на самия себе си в собственото си тяло. Това е не просто визуализация на някакъв ужас, а дълбоко философски въпрос. Това каза Стоян Ставру – автор, лектор, юрист, философ и ръководител на cекция "Етически изследвания“ към Българската академия на науките, в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“. Повод за разговора е актуалният тазгодишен хорър римейк "Човекът-вълк“, който е с участието на Кростофър Абът и който интерпретира по по-съвременен начин ликантропията.

Темата за трансформацията на човека-вълк е експлоатирана в безчет сюжети, филми, разкази, романи. "Трансформацията на човека-вълк представлява форма на радикализация на Аз-а – субектът, който черпи някаква особена сила от място, което е неуловимо, и се променя. Това е някакъв конфликт между култура и природа, т.е. това са сили, които са извън неговия контрол, но все пак е радикализация на Аз-а. Той получава невероятна сила, която го превръща в невероятно силен фактор в средата, в която функционира“, обясни Ставру.

Насекомизацията, т.е. превръщането на човека в нещо, което наподобява насекомо, е по-модерен вид трансформация. На този сюжет е базиран филмът "Мухата“ на Дейвид Кроненбърг от 1986 г., също римейк на по-старо заглавие. "Ако човекът-вълк е символ на автономията и силата и има патриархално-митологичен контекст, то насекомото е по-скоро модел за разрушаване на индивидуалния Аз и създаване на една множественост и взаимозависимост“, коментира юристът. Философът и теоретик Рози Брайдоти смята, че технологиите създават една нова представа за трансформациите в човешкото тяло и предоставят повече сценарии за трансформация към насекомо. Тя сравнява насекомото с анорексичното тяло. "То се отказва от тежестта на материалността. То е леко и ефирно, дехуманизирано, утопично и вечно в някакъв смисъл, отклоняващо се от човешката органика, но технологично и технически оптимизирано“, обясни философът.

Според Стоян Ставру процесът на трансформация днес е свързан не просто с разрушаването на фиксираните категории на човешкото, но и с търсенето на постхуманистични или трансхуманистични сценарии за бъдещето. "Това какво ще правим с тялото си, което очевидно е уязвимо и ни прикрепя към една територия, която може и да загубим в близко, средно или далечно бъдеще, ни кара да търсим различни трансформации. Когато ги контролираме е окей, но ако то изведнъж вземе контрола и ние загубим собствената си субективност, това е една дехуманизация преди пост- и трансхуманистичното бъдеще, която е радикално опасна за антропоцентричното мислене. Така че всякакви трансформации на телесния ужас показват всъщност колко крехка е властта, която ние имаме като хора върху самите себе си дори“, разясни гостът.

Водещият Благой Д. Иванов пък изброи още няколко филмови заглавия, чиято тема е трансформацията, сред които са "Веществото“ на Корали Фаржа (номиниран за 5 награди "Оскар“) и "Катастрофа“ на Кроненбърг (създаден по мотиви от едноименния трансгресивен роман на Джеймс Балард).