Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Икигай е свързването с нашите чувства и емоции, с нашата вътрешна същност, която доста често загубваме и изключваме. Това каза първият български сертифициран икигай коуч, основател на платформа за личностно развитие и бизнес ментор Станислава Павлова в предаването "Утрото на фокус“ на Радио ФОКУС.

В основата на икигай философията са четири въпроса: какво обичам да правя, в какво съм добър, от какво се нуждае светът и за какво ми плащат. "Много често в центъра, в който тези четири кръга се пресичат, е изобразен икигай. Ако човек се вмъкне в дълбочината на значимостта на тези четири въпроса и разчита на тази диаграма да му даде посока в кариерата, в личния му живот, в това, в което е добър, дали наистина е удовлетворен от това, което прави в ежедневието си, рискува да залитне в някакви крайности. Същността не е само върху тези четири въпроса. Икигай е свързването с емоциите и чувствата, които изпитваме. Въпросът, който трябва да си зададем, е: кое е нещото, което ме кара да се чувствам щастлива, значима, стойностна, че давам стойност не само около себе си, на хората около мен. Трябва да имаме обратна връзка от близките до нас хора – за какво най-често сме търсени. След това трябва да си дадем време и пространство, в което да направим малките крачки, да предприемем действия към това как може да имплементираме даденото нещо – дали ще е написване на книга, дали ще е повече спортуване, дали ще е повече време за мен или за близки хора. Нещата винаги трябва да бъдат навързани по различни начини“, обясни Павлова.

Икигай е инструмент, с който тя борави. "Буквално като един магьосник, който има карти в ръцете си и знае кой въпрос точно кога и как да зададе, за да може на повърхността да излезе онова, което дълго време човек носи в себе си. Хората, с които работя, са не само специалисти“, поясни икигай коучът.

Прегарянето в начина ни на живот не идва от това, че работим много, а от това, че не сме свързани с нашите ценности, подчерта Станислава Павлова. "Ако за теб е ценно и важно дадено нещо и не го работиш, не го изразяваш, не го споделяш, не го говориш с хората, започваш да се потискаш по един или друг начин. Това става една огромна тежест“, поясни тя.

Дигиталният начин на живот осъжда хората на самота, смята Павлова. "Ако самите ние не осъзнаем къде се намираме, в каква посока искаме да поемем в живота си, било то кариерно или в личен план, рискуваме да изпаднем в капана на дигиталния смок“, допълни тя.