Станислава Николова: Тепърва ще преоткриваме творчеството на големия български писател и художник Николай Райнов

Тепърва ще преоткриваме творчеството на големия български писател и художник Николай Райнов – един от малкото творци от рода на ренесансовите универсални таланти, който освен сладкодумен разказвач на приказки, е и един мистик, един философ, един прекрасен изкуствовед, критик изследовател. Много от неговите трудове тепърва ще намират своето място в българската литература. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС Станислава Николова – куратор в Софийска градска художествена галерия и изследовател на творчеството на Николай Райнов.

Всестранно развита личност, Райнов е сам илюстрират книгите си и е един от малкото български писатели, които изобщо са обръщали внимание на децата и на историята на изкуството. Завършвайки Художествената академия, той се е занимавал и с изобразително изкуство, като малко хора знаят, че участва в изписването на храм-паметника "Александър Невски“ заедно с една огромна група руски и български художници, разказа гостът и изрази задоволството си, че за поредна година валдорфското училище в София, кръстено на него, организира честване, "за да можем да си спомним за неговия пример, за неговите изключителни качества и неща, които е направил за нашия народ“.

Като новатор в изкуството Николай Райнов въвежда т.нар. лакова живопис в българското изкуство през 30-те години на ХХ век, когато издава своите "Приказки от цял свят“: "Ако в литературата той въвежда декоративната проза, то в изобразителното изкуство може да се каже, че този специфичен декоративен негов райновски стил навлиза благодарение на неговите творби. Те са изпълнени в лакова основа, с различни цветове, които се получават като островчета и изглеждат като една инкрустация. И ако човек се опита да потърси откъде идва светлината в тях, ще види, че такова нещо няма, защото самите те са толкова цветни, че сякаш те излъчват светлина.“

Неговото изследване "Орнаментъ и буква въ славянскитe ръкописи на народната библиотека въ Пловдивъ“ от 1925 г., която е и във фокуса на празненствата по случай 137 годишни от рождението на Николай Райнов, е уникална книга и показва много силен интерес и преоткриване на българските традиции, на дърворезбата, на шевицата, на прекрасните винетки и заставки в старите ръкописни книги в началото на ХХ век. "Една по една анализира внимателно старопечатните издания, прави копирки на тези красиви плетенични и зверилни орнаменти от ръкописите, съхранявани в Пловдивската библиотека, които след това отпечатва в изданието си,“ посочи изкуствоведът и обясни, че това е първото по рода си изследване за нашата реалия и има изключителна научна ценност. Райнов е и първият на Балканите, който издава история на изкуството, пръв издава и първия български "Малък художествен речник“ през 1928 г.