Станислав Почекански: Условията, при които работят артистите у нас е болна тема, която винаги остава на заден план

Условията, при които работят артистите в България е болна тема, която винаги остава на заден план. Обществото обикновено вижда външния, крайния продукт, това на което може да се наслади и се наслаждава, но докато се стигне до това представяне пред публика, то процесът е доста дълъг и е осеян с изключително много предизвикателства. Това каза в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“ председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци маестро Станислав Почекански.

Като един от големите проблеми, които гостът посочи, е заплащането. В някои състави, оркестри заплащането е добро, но има и състави с не по-малки постижения, но с мизерно заплащане, посочи той и даде за пример с всички радио състави на БНР, чието заплащане е минимално.

"Около 1 200 лева е заплащането на млад колега. Как тези млади български кадри ще искат да работят в един от най-добрите симфонични оркестри?“ Обяснението, че те не са в системата на Министерството на културата, "където методиката на финансиране, макар за нас неработеща и постоянно така ремонтирана, но все пак дава някакви резултати, макар и само количествени,“ посочи той и обясни, че методиката не отразява качествените показатели и качеството на тази продукция.

"Светлинката в тунела е, че предстои внасянето на законопроект в Народното събрание, с който част от продукцията на Симфоничния оркестър на БНР ще бъде дофинансирана или съвместно финансирана от Министерство на културата, като те ще се подчинят на тази методика, макар и количествено отчитаща, субсидията срещу лев от продаден билет, защото те също имат концертна дейност, но тя е някак си допълваща основната им дейност на звукозаписа“.

Маестро Почекански посочи още, че към общините са всички професионални духови оркестри, два симфонични оркестъра в Пазарджик и Сливен, всички професионални фолклорни ансамбли – 13 плюс държавни ансамбъл, който е на подчинение на Министерството на културата, ансамбъл "Филип Кутев“, 23 духови оркестъра, както и 6-те камерни оркестъра и камерна опера Благоевград. Ситуацията с оркестрите към общините е също толкова плачевно, тъй като общините трудно могат да осигурят и достигнат до минималните прагове за заплащане отделни категории служители. "Те казват: необходимо ни е съкращение. Но как да съкратите един духов оркестър, който е на минимума? То тогава той няма да остане оркестър, ще остане някакъв камерен състав,“ каза гостът и допълни, че въпреки това голяма част от общинските ръководства към момента проявяват разбиране и правят всичко възможно да се запазят тези състави.

Председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци не е оптимист за разрешаването на този съществен проблем, като даде пример с това, че нито Отрасловият съвет, Браншовите съвети, които е уредени като органи на тристранното сътрудничество в Кодекса на труда към Министерството на културата, не е свиквани нито веднъж от 2023 година насам. "Какво може да се промени, когато самите управляващи, които са част от нас – това са артисти, уважавани артисти, на тези наши колеги просто не ги интересува. Диалог няма“.