Някои основни храни е по-добре - от здравословна гледна точка - да се консумират изстинали, вместо топли, веднага след като са сготвени.

Това важи най-вече за богати на въглехидрати храни, в които след охлаждане се образува т.нар. устойчиво нишесте или скорбяла. То е полезно както за нивата на кръвната захар, така и за здравето на чревната флора, и, подобно на фибрите, има засищащ ефект.

Устойчивото нишесте се нарича така, защото устоява на храносмилане. Вместо да се разгради до глюкоза и да се абсорбира в кръвта, то се придвижва до дебелото черво и служи като хранителен източник за полезните бактерии в него, пише webcafe. Това има благотворно въздействие както за чревното здраве, така и за имунитета.

Може да подобри инсулиновата чувствителност и да помогне за намаляване нивото на кръвната захар и подобряване на метаболизма. Тъй като устойчивото нишесте действа като фибри, то дава и усещане за ситост и съответно помага за загуба на тегло.

Устойчиво нишесте има в някои зърнени и бобови храни, както и в сурови неузрели продукти като зелени банани и картофи, които няма как да се ядат. То обаче са образува в някои храни след готвене и охлаждане, т.е. при охлаждането им смилаемата скорбяла се превръща в устойчива.

Бял ориз

След като се охлади, скорбялата в ориза става устойчива. Освен че ястия като пиле с ориз или ориз с тиквички/спанак могат да се ядат студени, или пък студеният ориз да се ползва като гарнитура, можем да внесем и малко разнообразие.

Например да сварим и охладим ориз, а след това да си направим засищаща салата за обяд като добавим домати, краставици, маслини, билки и зехтин.

Картофи

Всеки обича пълните с въглехидрати картофи. По принцип те са храна със сравнително висок гликемичен индекс, но охлаждането им преди консумация може да го намали, защото и картофите образуват устойчива скорбяла.

Студените варени или печени картофи не са най-апетитното нещо на света, но има начин хем да са полезни, хем да стават за ядене.

Проучвания сочат, че след охлаждането и образуването на устойчива скорбяла в храните, тя остава в по-високи нива и след претопляне. Което пък означава, че картофеното пюре има някакъв шанс ако се направи с охладени и след това леко претоплени в микровълнова картофи.

Вариант за разнообразие е и класическа студена картофена салата с лук, оцет и олио, като над тази основа може да се надгражда с каквото ви се похапва - варени яйца, колбас, риба, маслини и какво ли още не. Дори майонеза, но за предпочитане домашна.

Овесени ядки

Скорбялата в тях също се преобразува в устойчива след като се сварят и охладят от предната вечер. Получава се страхотна закуска с кисело мляко, плодове и семена.

Може да се получи и смути от изброените продукти.

Паста

Противно на всички италиански свещенодействия и заклинания от сорта на "Ти чакаш пастата, не тя теб", тя може би е по-полезна охладена. Логиката е, че пастата се прави от пшеница, а за пшеницата важат същите правила - след готвене и охлаждане нишестето в нея става устойчиво.

Няма спор - изстиналата паста със сос е престъпление, но има и план Б. За лятото с паста става страхотна салата, подобно на тази с ориз - с домати, маслини, босилек и малко сирене.

Бобени храни

Боб, леща, нахут - те са суперхрани по ред причини - имат добри количества протеин, фибри, магнезий, желязо и какво ли още не.

Но имат и нишесте, и след варене и охлаждане то става устойчиво. Другото предимство в случая е, че супа или яхния от боб или леща са също толкова вкусни охладени, колкото и топли.