В България зелето е не просто зеленчук, а основа за традиционни ястия и зимнина. Червеното зеле често остава в сянката на популярното бяло зеле, но има какво да предложи. 

Разлики между бяло и червено зеле

Червеното зеле дължи цвета си на антоцианините – антиоксиданти, които го правят по-здравословно от бялото. Освен това, червеното зеле има леко по-плътна текстура и по-остър вкус.

Хранителна стойност:

Бяло зеле: богато на витамин C и фибри, с леко сладникав вкус.

Червено зеле: съдържа повече витамин C, К и антоцианини, които подпомагат имунната система и сърдечното здраве.

Червеното зеле е по-хрупкаво, което го прави идеално за салати, докато бялото зеле е по-нежно и универсално. Бялото зеле традиционно е основният избор за кисела туршия, но червеното често се добавя заради красивия розов оттенък, който придава на саламурата. Червеното зеле е чудесно за свежи салати – особено в комбинация с моркови, ябълки и дресинг с лимонов сок. Контрастът между тъмнолилавото и оранжевото създава истински кулинарен шедьовър. Червеното зеле е популярно в чужди кухни за задушаване с ябълки или вино, но у нас се използва по-рядко. Може обаче да бъде прекрасен заместител в рецепти с бяло зеле.

Няма как да не потърсим в историята за произхода на този любим за нас зеленчук.

Бяло зеле се смята, че произлиза от Средиземноморието. Разпространено е в България като основен зимен зеленчук още от векове. Червеното на свой ред, произлиза от същия вид, но е селектирано заради специфичния си цвят и хранителни качества. Дошло е в България сравнително късно, вероятно през османския период.

Трудно можем да ги съпоставим и да изберем. По-добре когато отидете в магазина, да вземете тази зелка, която ви изглежда по-крехка. Основното в този зеленчук е именно това качество – да бъде с тънки листа, да скърцат при рязане. Когато намачкаме нарязаното зеле със сол, да бъде хем хрупкаво, хем меко.

А ако искате истинска цветна магия, комбинирайте ги – резултатът е впечатляващ и вкусен!