Книгата "И един ден, когато стана писател" се е раждала през целия живот на Филип Трифонов. Това каза редакторът Радост Йончева за "Фокус“ в предаването "Един неделен ден на шосето“ по повод издаването на мемоарната книга на големият български актьор Филип Трифонов.

По природа по-мълчалив и пестелив, Филип е изпитвал удоволствие от самото писане, "винаги е казвал, че иска да напише книга, но като крайна цел, самото написване сякаш не го е занимавало много“, разказва още тя. "С голяма грижа Филип Трифонов подбира думите, изчиства излишното, не търси никакви ефекти, избягва баналността.“

Мартин Трифонов – синът на писателя и актьора сподели, че тестовете в книгата са автентични, демонстриращи неговия характер и светоглед: "Някак си в това мълчание имам чувството, че стоят точно тия думи, които откриваме в книгата, някак си усеща се наситеността на мълчанието.“ 

Началото на дневника му се поставя от една случка от юношеските му години: "В неговото детство той получава един подарък – една тетрадка от чичо си Анани с посвещение: " И един ден, когато станеш писател“, Кърджали, 1959 години. По-късно към вярата му, че може да пише се прибавя и тази на друг човек, на име Сотир. Така те вървят двете имена и посвещението в цялото му творчество.“

Редактирането на текста е било много трудно, сподели Радост Йончева: "Когато разтваряш тетрадки, писани на ръка, от един човек, който скоро си беше отишъл, струваше ми се светотатство да променя каквото и да е. Всичко ми се струваше важно. Нямах никакви изкушения да редактирам в професионалния смисъл на думата, т.е. текстът е автентичен.“

Гражданската му позиция личи във всичко – и в ежедневното му поведението, и в темите, за които говори, независимо за какво се говори. Пример за това е рецептата за гулаш е една абсолютна гражданска позиция за нахлуването на съветските танкове 1956 година в Унгария, разказа още Мартин Трифонов.

Або