Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Една от най-отличимите характеристики на Уес Андерсън е неговата фиксация върху симетрията. В творчеството му тя е изведена до висш естетически порядък. Това несъмнено е пример за перфекционизъм, при това за такъв, който носи в себе си положителни, а не негативни елементи. Само че дали всеки перфекционизъм е такъв? Дали великите филмографии на отдадени на призванието си и гениални кинаджии са достатъчно добра причина, за да извиним нечие обсесивно-компулсивно разстройство, граничещо понякога с патологичен контрол, да си затворим очите за крайностите на занаята, но и на художествените търсения?

Сред майсторите на киното, които често са определяни като перфекционисти, са хора като Дейвид Финчър, Орсън Уелс, Джеймс Камерън, Стенли Кубрик, Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, Кристофър Нолан и дори Куентин Тарантино, който решава съвсем не наужким да души актрисата Даяне Кругер, за да се доближи до автентизма, докато снима "Гадни копилета". Титани като Мартин Скорсезе и Акира Куросава са извънредно прецизни в постановката, залагайки често на масивни и скъпи декори, на  баснословно разточителни размах и мащаб, когато според тях това е нужно, но са и отдадени на работата с актьорите, фокусират се и върху най-дребния детайл. Знайно е също така, че таланти като Хаяо Миядзаки са готови на сериозни жертви в личен план, за да са перфектни в професионален. Има ли обаче граници, които можем да очертаем, чрез които максимално да се предпазим от деструктивния и да се посветим предимно на креативния перфекционизъм?

Отговорът на този въпрос дава д-р Огнян Димов, който е психотерапевт, психоаналитик и автор на книгите "Агресията в семейството: Пътища за преодоляване", "Тревожността: Причини, смисъл, разрешаване" и "Перфекционизмът: Предимство или заплаха?", който гостува в предаването "Сториборд" по Радио ФОКУС. Той е категоричен, че "перфекционизмът обикновено е компенсаторен механизъм и е събирателна точка между травмите, депресивните състояния и тревожността", като допълни, че "в творчески аспект перфекционизмът може и да е повече полезен, отколкото вреден", подчертавайки обаче, че това е потенциал, а не гаранция, тъй като абсолютният перфекционизъм е невъзможен за достигане. "Пътят към перфекционизма е по-важен от самия перфекционизъм", категоричен е д-р Димов.

Целия разговор ще откриете в звуковия файл.