Психотерапевтът Ивайло Симеонов: Изкуството може да има благоприятен ефект върху нашите по-неприятни емоционални състояния

Сезонността, празниците, както и потапянето в другата реалност на филмите и връщането към сивото ежедневие може да доведе до определени емоционални състояния, като изкуството би могло да бъде в помощ на по-неприятните такива. Това посочи в предаването "Сториборд“ на Радио ФОКУС с водещ Благой Д. Иванов психотерапевтът и клиничен токсиколог д-р Ивайло Симеонов.

"В контекста на киното зависи как подхождаме. Ако сме любознателни, харесваме сериозните филми, които третират съществена част от живота, именно трудните, тежите моменти, а ние всички растем в осъзнатост през страданието, тогава мисля, че има катарзисен благоприятен ефект, ако това е подходът ни. Но ако подходът ни е да прибягваме към екрана с цел да избягаме от това, което е в живота ни, да избягаме и да не преживяваме емоционалното си състояние там, където сме в житейския си път, това категорично няма лечебен ефект, по-скоро ефектът е обратен,“ каза гостът, като посъветва човек да потърси обяснение за настроението си, дори с помощта на терапевт, който да адресира първопричината за това минорно настроение.

Водещият на предаването даде пример за тежък и силно емоционален филм с "Манчестър до морето“ (Manchester by the Sea), където главният герой, изигран брилянтно от Кейси Афлек, взел и заслужен "Оскар“ за главната роля, не успява да се пребори със загубата и по-трудно преодолимата травма – вината. Филмът показва едно усложнено във времето скърбене, като зад вината стои дълбока тъга от травматична случка, като според психотерапевта усещането за безпомощност, за безсилие, категорично задълбава депресивното състояние. Според него трябва да се изследват базовите емоции, за да може човек да премине и да се справи с такова състояние.

Темата за бягството от самотата чрез използването на изкуствения интелект е интересно третирана във филма от 2013 г. "Тя" (Her) на режисьора Спайк Джоунз с Хоакин Финикс в главната роля. "Самотата е предизвикателство, защото ние сме социални същества и свързването със себе си и с другите човешки същества е есенциална, изконна нужда на всеки един от нас,“ посочи д-р Симеонов, като оприличи безразборното скролване в социалните мрежи като "джънк фууд“ за душата. "Предизвикателството е в зависимостта.“

Друг пример за интересно представяне на депресивното състояние е филма "Меланхолия“ на Ларс фон Триер, който според водещия Иванов е "алегорична манифестация на депресивното състояние“. Според госта всеки човек поне веднъж през живота си минава през депресивни състояния, което не е диагноза и в никакъв случай не е фатално. "Ние сме човешки същества с цялата емоционална палитра и е добре когато сме емоционално интелигентни да разпознаваме цялата тази палитра. Депресията винаги е зад ъгъла за тези, които са склонни към нея. Изкуството да живееш с депресивните състояния включва способността да я наблюдавам и да не се отдавам на историите, които ми разказва в главата. И тук голямата тема е дали ние успяваме да наблюдаваме ума и да не се закачваме за историите, които той ни разказва.“ Фантастичният постапокалиптичен сериал  "Останалите“ (на английски: The Leftovers) разглежда предизвикателството хората да се справят със загубата на близките си и от тази гледна точка е "хубаво задълбаване по темата след апокалиптични емоционални състояния,“ допълни гостът.

Д-р Симеонов е категоричен, че човек трябва да полага грижа за себе си, задължителни са движението и спорта, но "освен грижата за тялото, трябва да се грижим и за това с какво ще храним душата“. Важно е да се чете, но не само четене за избягване на реалността, а е добре да се чете литература за самоусъвършенстване. Изкуството обогатява много, да твориш носи усещане за постижение, носи удовлетворение и ви вади от реалността и от сивото ежедневие. "Емоционалната интелигентност предполага аз да стана по-добър в чувстването, не толкова да се чувствам добре през цялото време. Защото ние сме емоционални същества и неприятните емоции имат протективна роля в живота ни, включително и тъгата, включително и скръбта, включително и страха,“ заключи той.