12:04 / 08.08.2025
2113
На всеки филм, който излиза по българските кина, трябва да му бъде поставена оценка за каква възрастова категория е подходящ. За тази цел филмите минават през комисии, в които има представители на различни институции, като МОН, Министерство на културата, психолог, кинокритик или киноексперт, които заедно вземат решение за каква възрастова категория е подходящ даденият филм. Това посочи в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" психологът и психотерапевт Боряна Ангелова, част от специализиран екип, който решава в какви категории да бъдат поставени филмите, които се разпространяват на голям екран у нас.
"Хубавото е, че съставът на комисиите е толкова цветен, тъй като всеки добавя своята перспектива и вземаме някакво решение, което е по средата", допълни тя, като обясни, че "базисните категории са 4 с 3 подкатегории". Също така Ангелова посочи, че анимационните филми, подходящи за деца, са категория А, филми, които са без възрастови ограничения, са семейните филми и са категория B, а най-честата категория – С, това са филми, които не се препоръчват за лица под 12-годишна възраст. "След което идва една подкатегория С+. Това е категория, при която ако лице под 14 реши да гледа филма, трябва задължително да бъде с възрастен, така че възрастният да обясни контекстите и метафорите във филма.“ Следващата категория – D – е забранена за лица под 16-годишна възраст, като подкатегорията D+ е за придружител, т.е. ако лице под 16 отиде на кино, трябва да бъде с възрастен над 18-годишна възраст. "Последната категория, Х, са филмите, които са забранени за лица под 18. Това са филми, които съдържат изключително много агресия или някакво еротично съдържание, и също така могат да имат и морални дилеми, които биха били сложни за разрешаване от невръстни,“ обясни тя, а наскоро излезлият на големия екран филм "Оръжия" (Weapons) Ангелова определи като забранен за лица под 16 точно заради насилието в него, "също така на втори план има морален въпрос по какъв начин обществото реагира на дадена травма и на някакво насилие".
По думите на психолога е много важно да се обърне внимание кога и на каква възраст се поднася на човек дадена информация. Според нея категоризацията не служи за поставяне на граници, а за да се съобразим с психичното ниво на човека, който гледа филма. "При едно дете, което все още не може да разкодира символите или да разбере метафорите, може да се обърка психичното развитие, също така може то да получи дори частична травма от това, което вижда, ако няма някой, който да му обясни. Иронията и сарказмът са умения, които се развиват след 12-14-годишна възраст, когато пък се развива и моралният компас у децата. Ако аз възприемам света буквално, най-вероятно няма да разбера, че това е цинизъм, и ще го приема или ще се припозная в даден герой и ще започна да го прилагам като модел на поведение навън".
Моралната страна и критическото мислене на подрастващите се формират на възраст 14-16 години, затова според Ангелова е важно да има регулация за това каква информация се допуска до младите хора, защото моралната дилема в даден филм както може да е полезна и да накара младежът да се замисли, така "може да бъде и подхлъзващо.. и да се отиде в грешна посока". Колкото повече агресия има в един филм, толкова по-малко емпатия човек може да развива към това, което се случва. Филми, които са по-екзистенциални, са много интересни и харесвани и според психологът е много тънък моментът, в който да се прецени за каква възраст би бил подходящ такъв филм. "Аз много харесвам категориите, които са с плюсче, защото да отидеш на кино с детето си и заедно да ги мислите тези неща, да му покажеш примера, ми звучи много приятно". Водещият на предаването Благой Иванов пък даде пример с филма "Реквием за една мечта“ (Requiem for a Dream), който според него е "изключително неподходящ за деца и същевременно е филм, който показва нещо, от което децата трябва да се пазят – зависимостта в различните й аспекти".
Ангелова е категорична, че има нужда да се говори между различните поколения и да се обръща внимание на емоциите – какво се случва с тях, как ги регулираме, как ги удържаме, като добър пример е сериалът "Юношество" (Adolescence), който за нея е в категорията с плюсче и би било добре да се види от деца с родители, които заедно да могат да го изговорят.
Изкуството може и да тушира насилието в реалния живот, посочи още психологът и обясни, че чрез изкуството на символно ниво се представя вътрешният свят на човека, в който често има конфликти, дилеми или морален казус. "Това успокоява, това преработва емоциите, но е важно да сме съзнателни и това да не е единственият начин. Много често филмите или художествените творби, които консумираме, са въпросителните, които ние си задаваме – да дадем отговор не означава, че той ще бъде възприет".
