Децата са много по-напред от нас, те знаят много повече как да се ориентират във виртуалното пространство, но нямат капацитета от гледна точка на зрялост на мозъчния субстрат, за да могат да отсяват съдържанието. Ние сме тези, които трябва да ги научим на гъвкаво мислене, на емпатия, на процесите, свързани с развитие на тяхната личност и междуличностните отношения. Това каза психологът Александра Петрова в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Използването на социални мрежи от много ранна възраст води до размиване в процесите на изграждане на личността. "От тук идва изкривяването между това какво мога, как изглеждам, как трябва да изглеждам и каква е моята реалност. Затова много деца в днешно време могат да развият дисморфофобия, да нямат реално усещане за собственото си тяло и реална сетивност. Това е много страшен процес“, обясни психологът.

Социалните мрежи дават възможност на децата да бъдат съдници, да правят интриги, да тормозят другите. "Социалните мрежи са консумативни, те не изграждат емпатия и съпричастност, а децата и поначало няма как да развият сами емпатия и съпричастност. Ние сме тези, които трябва да им помогнем в живия контакт“, поясни Александра Петрова.

Прекомерното използване на социални мрежи води до нарушаване на невропластичността, тъй като сетивността е много ограничена. "Децата много бързо възприемат бързо сменящите се интензивни стимули, което активира т.нар. допаминови вериги, свързани с удоволствието, а тийнейджърският мозък е особено чувствителен във връзка с активността на кортизола. Децата и особено тийнейджърите много по-бързо реагират на стресови стимули, развиват тревожност, а тревожността потиска когнитивните процеси. Последствията са много сериозни – децата страдат от тревожност, безсъние, страхове, когнитивен залез“, обясни психологът.

Заради ранното фиксиране на децата в социалните мрежи те губят любопитството и креативността си, допълни тя.

Родителите са тези, които трябва да помогнат на децата да развият сетивността си. "Това е реалното развитие на ресурса на децата. Трябва да осигурим спорт, природа, бордови игри, пълноценно общуване. Ако научим детето да общува от най-ранна възраст, то ще може да създава контакти. Детето не може да придобие само социална компетентност, ние сме тези, които трябва да го научим“, подчерта Александра Петрова.