Както е известно, през тази година Министерството на културата спря целевото финансиране на разкопките на свещения скален град Перперикон за пръв път от 22 години насам! Това стана, въпреки че средствата са планирани в Държавния бюджет на Р България. И въпреки, че Министерството на туризма в лицето на министър Проданов написа специално писмо до младия министър на културата Атанас Атанасов, в което подробно му обясняваше колко важно е мащабното разкриване на Перперикон за развитието на културно-историческия туризъм в Родопите и България. Това заяви за Агенция "Фокус“ археологът проф. Николай Овчаров. Той допълни, че независимо трудностите все пак разкопки има. Археологът посочи, че Община Кърджали е успяла да отдели колкото може от орязания си от държавата бюджет, за да финансира разкопките на Перперикон.

"Разбира се, вместо 80-100 работници, сега успяхме да наемем само 19, и то едва за два месеца. Въпреки това, сензационните находки не закъсняха.

За да имаме резултати, ние се насочихме към един от най-важните сектори в древния град – зоната, непосредствено край прочутия храм с прорицалище на Дионис, проучен от археолозите през 2002-2003 г. Ще припомня, че тогава бе разкрит описания от античните автори огромен олтар, където са извършвани предсказанията сред дима на жертвения огън и разливаното вино.

А тук са идвали, за да видят бъдещето си, видни личности като Александър Велики и Октавиан Август.

С идването на римляните през 1 век този култов център се разраства. Непосредствено до древния олтар разкрихме храм на Тракийския конник, където са правени кървави жертвоприношения и са полагани оброчни плочки. От другата страна специалистът по антична археология доц. Здравко Димитров идентифицира храм на източното божество Митра, особено популярно сред римските легиони през 3-4 век.



Ето че сега, отново в близост до олтара на Дионис, излиза още една монументална сграда, датирана най-общо в античния период. Прави впечатление, че зидовете от отлично обработени каменни блокове са запазени на височина над 2 м. Засега е ясно, че тя е преизползвана и през Средновековието. Твърде възможно обаче в началния период от съществуването си тази величествена сграда също да е била езически храм. Тепърва предстои в следващите седмици да се разбере дали това е така и на кой бог е било нарочено светилището.



Вече излизат и многобройни находки – стопански сечива, оръжие, бронзови и сребърни монети от различни епохи. Това са римски сребърни монети от 2-3 в., дребни нумии от 5 век, фолиси от 10-11 век, корубести монети от 13-14 век. Изобилието от находки показва важността и значението на голямата сграда, която проучваме през този сезон“, разказа още проф. Овчаров.