14:27 / 02.10.2026
211
Първият филм от поредицата "Писък" дебютира в киносалоните в края на 1996 г., представяйки на публиката бъдещата хорър икона Ghostface. Сценарият на Кевин Уилямсън по остроумен начин лансира наново уморения поджанр на слашъра, като му вдъхна чрез мета-коментар солидна доза освежаване. Успехът е завиден и приходите носят толкова голяма печалба, че неминуемо заглавието се превръща в популярна и печеливша поредица. За качествата на този проект отговорност носи и режисурата на ветерана Уес Крейвън, който през предходното десетилетие вече е бетонирал името си в популярната култура чрез емблематичния "Кошмари на Елм Стрийт", в който вилнее очарователния злодей Фреди Крюгер.
Вече близо три декади и общо седем филма по-късно "Писък" продължава да е франчайз, който отказва да остане в миналото. Продълженията са все така хитови, при все че не всяко от тях носи сериозни художествени достойнства. Може би основният проблем е, че това, което в началото работи в услуга на стила и историята – иронизирането на клишетата – постепенно добива очертанията на клиширана ирония. Ефектът отдавна е започнал да избледнява, но постъпленията са задоволителни дори днес, затова и вече сериозно се обсъжда из холивудските офиси идеята за осма част.
Като почитател на "Писък" и познавач на седмото изкуство, в студиото на "Сториборд" гостува кинокритикът Димитър Дринов, който сподели пред слушателите на радио "Фокус", че за него първият безспорно е по-добър от всички останали. Отбеляза обаче, че много харесва и някои от по-късните издания на поредицата.
Целия разговор ще откриете в звуковия файл.
