На днешния ден през 1943 година капитан Димитър Списаревски е на смяна в летището в Божурище. Към София се е запътила американска ескадрила от 200 самолета B-24 Liberator с цел да срине столицата със земята.

Срещу тях се изправят едва 36 самолета на родната авиация. На смелия капитан това е първият му боен полет. Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към един от противниковите бомбардировачи. С непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е прострелян от британски изтребители. Без патрони и с повреден самолет, той без колебание се насочва във водача на формацията.

Димитър се врязва в него и го разцепва на две. Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли. Единственият оцелял от този бомбардировач подофицер иска да се срещне с майката на българския капитан и в знак на дълбоко уважение към нейния син и предава всичките си ордени и медали.

Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 година в Добрич. През 1919 с Ньойския мирен договор родният му град е присъединен към Румъния. Патриотичното му семейство отказва да живее под флага на друга държава освен България и за това се местят в Лом. За кратко живеят и в Белоградчик, а през 1932 заживяват в София. Димитър е футболист на Левски в периода 1933-1935.

След това завършва Националният военен университет "Васил Левски" и постъпва като пилот. Обучава се за една година и в Германия. През престоя си там си позволява да прояви голяма смелост ( или голяма лудост)- да набие един нацистки офицер, позволил си да нарече българите туземци. Димитър Списаревски е убеден патриот, ненавиждащ комунистическите и всякакви безродници.