Забранената страна или затворената страна Туркменистан е на четвърто място в света по залежи на газ и на челно място по находища от петрол, което предопределя тяхната енергийна независимост и тяхната благосъстоятелност. Но те са силно затворена за външни влияния страна заради специфичния манталитет на централноазиатските републики. Това коментира в предаването "Куфарът на фокус“ на Радио "Фокус“ пътешественикът изследовател Пламен Узунов.

След разпада на СССР централноазиатските републики Узбекистан и Казахстан, Киргизия, Таджикистан имат положителни промени откъм отпускане на юздите и се отварят за света, докато в Туркменистан това не се е случило, което може да се обясни с различния манталитет на тези народи и необходимостта им от водач, "бащица“ или "баща на нацията“ както казват, обясни гостът. "Култът към личността е добил много високи измерения след освобождението, защото преди, все пак в рамките на СССР не е било възможно чак такова нещо. И това се отразява след това на политиката –  те се затварят, защото външното влияние би променило картината.“

"Когато си в столицата Ашхабад имаш чувството за прекалена подреденост – много красиво и стерилно,“ разказа още той, като добави, че след опустошителното земетресение от 9,2 по Рихтер от 1948 година всичко е било построено наново. "Всичко е в бяло, с много широки улици, с големи булеварди, само бели сгради, защото така е прието,  и с много градини,“ добави той. В столицата е добре да се посети Националния исторически музей, както и Музея на килимите, както и изключителната джамия на входа на града, която е направена в чест на първия "бащица“ или президент на Туркменистан след промените Сапармурад Ниязов.

Интересен факт е, че Туркменистан е единствената страна, в която има Министерство на коня, а златният ахалтекински кон е националната емблема на страната.

Като част от бившата Персийска империя Туркменистан е наследил зороастризма – една от най-древните монотестични религии. Зороастрийците са огнепоклонници и неслучайно една от най-големите забележителности в Туркменистан е Дервезе – огромен кратер в централната част на страната в пустинята Каракум, който гори вече повече от 60-70 години. Доминиращата съвременна религия е ислямът, но според пътешественикът той е по-скоро фасаден, като декорация. "Има по една хубава джамия тук-там. СССР е успял в тези страни да сложи спирачка на крайния ислям,“ посочи той и добави, че жените са доста по-добре и по-свободни от всяка крайна арабска държава – не покриват главите си, но носят дълги рокли, чийто цветове са индикатор за техния статус.

Пътешественикът разказа още, че страната се пресича от древни пътища, като на един от тях е разположен древният град Мерв, който днес се казва Мари, чието съществуване може да се проследи назад във времето още от Ахеменидската империя, а разположението му на Пътя на коприната го прави важен търговски център и в по-късните епохи. Друга забележителност е древният град Маргуш – център на Маргушката цивилизация, която е съразмерна с Мохенджо-Даро и с древен Египет, известен със своята богата история и артефакти.