Много хора бъркат регионите Меланезия, Микронезия и Полинезия. Общото като начало е, че се намират в Тихия океан, а второто общо е, че имената им са от гръцки произход. Неясно по каква причина, но Меланезия - това са черните острови, идва от по-тъмния цвят на кожата на техните племена, тъмен за нас европейците, които за първи път сме стигнали там. Микронезия - това са малките острови от "микро", а Полинезия - това са многото острови от "поли". Това каза пътешественикът счетоводител Пламен Узунов в предаването "Куфарът на Фокус" по Радио ФОКУС.

И допълва: "Разликите са в следната посока - Полинезия, това е района, който започва от източните брегове на Австралия, Индонезия и свършва някъде около Фиджи. Тоест около зоната, където се сменя деня. Това са доста острови най-големия от тях е Папуа Нова Гвинея. Общото първо за Меланизия, това е, че тези хора, предвид  даденостите в природата им, са се научили да обработват добре земята. В този район те са открити първи, тъй като са най-близо до познатите земи на европейците. На североизток от тях, са с групата от острови Микронезия, които са известни с това, че са много добри рибари".

Пътешественикът пояснява, че полинезийците са разположени отвъд зоната, в която се сменя деня: "Те са много добри пътешественици. С това са известни, че във вековете назад са откривали един след друг остров след остров. Там са много островни групи".

Той разказва, че традициите и обичаите на Меланизия са тема за научни изследвания, като в миналото още Петър Берон е прекарал доста време там особено в Папуа Нова Гвинея, изучавайки тяхната флора, както и пещерите. 

"Културата и традициите им са свързани с природата и техният календар е календарът на природа. Те делят годината на сезони, когато може да се сее, сезон, който се обработва, сезон, който се прибира и един от сезоните почиват. Природата е много благодатна и им дава дори 4 реколти, всички традиции са свързани с това от една страна да почитат природата, това е тяхното езичество на практика. От друга страна структурата в техните племена е свързана с един вожд и до ден днешен си имат вождове, имат и шамани, по-големите племена си имат хора, които отговарят за връзката между земния живот и нетленното, основно природата за тях е представител на Божественото", коментира Пламен Узунов.

И добавя: "Традициите са - да се рисуват, имат специални танци, в които представляват едва ли не посрещане на врага със страшни викове, с удари, с такива дървени пръчки, правят такива маски, рисуват се като скелети някои. Всяко племе си е намерило своя начин да изрази своята решителност, да защитава всичко, което притежава".